Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

До всички "наживели се"

До всички "наживели се" Снимка: iStock

Небрежна лятна вечер в центъра на София. С приятели пием бири на пейка в един от централните паркове. Наоколо притичват кучета и деца, тротинетки се търкалят и струни на китари трептят.

Безметежността се е настанила удобно, но бързо бива прогонена от внезапно пасивно-агресивно включване: "Наживейте се, че сега ви е времето".

Казано е с усмивка, но като с магическа пръчка изтрива усмивките от нашите лица. Бирата става някак по-горчива.

Но защо този израз ни кара да се чувстваме сякаш някой се навежда и пъха камъчета в обувките ни пред невярващите ни очи?

В основата на всичко е думата "наживяване". По начин на образуване тя прилича на думи като "напиване" и "наяждане" - т.е. означава приключване с нещо, защото си взел достатъчно. Когато стомахът ти е пълен и вече не можеш да мръднеш от стола, спираш да ядеш.

Но по тази логика кога се наживяваш и най-важното - след това спираш ли да живееш?

Съзряването и създаването на семейство идват след бурните, запомнящи се, но често незапомнени луди и млади години на свобода, алкохол, любов и никакви отговорности. Години по паркове, концерти, фестивали, прекарани в безсъния и безтегловност. Те са като истински апогей на живота, който обаче идва в самото му начало.

След това често биват прогонени почти насила от идеята за порастване - намиране на сериозна работа и неотстъпваща по сериозност връзка, правене на деца в подходящия времеви отрязък, теглене на разумен кредит за апартамент и ходене на приятни, леко повторяеми, но все пак достатъчно симпатични почивки.

И така младостта се оказва овощната градина на съществуването, а зрелостта - опустошена от летни пожари поляна.

В основата на бавния залез на живота е постепенната загуба на радостта от него, която се случва, когато човек достатъчно дълго изневерява на себе си. Вземането на решения, които не отговарят на вътрешните потребности, напълно сигурно води до изграждането на съществуване, което е напълно неподходящо за създателя си.

Наживелият се човек е загубил смисъла на живеенето. Той е готов да научи и децата си, и всеки младеж, който срещне по пътя, че радостта е в ограничено количество и може да бъде получена единствено през младостта. Фиксиран е върху този период, макар външно да е преминал в следващ.

Германският психоаналитик Ерик Ериксон описва осем етапа в психосоциалното развитие, които обхващат целия живот - за разлика от по-ранния модел на Фройд, който е концентриран върху детството.

Всеки етап представлява криза, през която индивидът трябва да премине успешно, за да продължи пълноценно напред. Ще спомена само втората половина от тях.

Петият етап е характерен за юношеството и първите години след него - в него задачата е изграждане на идентичност и избиране на ролята, която младият човек иска да изпълнява като възрастен. При шестия задачата е изграждане на истински интимни отношения с отсрещния пол.

При седмия, който е характерен за средната възраст, трябва вниманието да се насочи към създаване на наследство за бъдещите поколения - духовно или материално.

Осмият, старостта, е свързан с осмисляне на преживяното и мъдро приемане, че всичко, което е можело да бъде сторено, вече е направено и е твърде късно за промени. Той е моментът за равносметка и благодарност за изживения живот.

Неуспешното преминаване във всеки един от етапите води до застиване и непълноценност.

Неразвилият идентичността си човек ще взема избори, които да не отговарят на неговата същност. Неспособният на интимни отношения партньор ще попадне в емоционално отчужден брак. Неспособният на съзидание в името на бъдещите поколения ще изпадне в криза на средната възраст.

Онзи, който не се е научил да приема спокойно изминалия живот и не е удовлетворен от него, неуспешно ще се опитва да поправи безвъзвратно изгубеното.

Наживелият се човек всъщност е застинал в някой от етапите на развитие и не успява да премине пълноценно към следващия. Затова не е и пълноценен в живеенето - то за него е било, но вече не е. Скочил е в зрелостта единствено външно. И преждевременно.

За зрелия човек животът не спира - той е източник на предизвикателства, на уроци, смисли, очарования и разочарования.

Зрелият човек създава семейство не защото се е наживял, а защото е готов да премине в следващия етап на живеенето. Той не вгорчава бирата на младежите в парка, а напротив - подхвърля им по някоя мъдрост и им вдъхва увереност, че най-хубавото предстои.

Да живееш докато си жив - абсолютното клише, късметче със сутрешното кафе, текст на поп рок песен... и най-важната задача.

 

Най-четените