Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Този разговор не е за по телефона

Отминаха времената на Държавна сигурност, но и сега някой ни слуша от телефона Снимка: iStock
Отминаха времената на Държавна сигурност, но и сега някой ни слуша от телефона

В не чак толкова добрите стари времена репликата "Този разговор не е за по телефона" е била повече от оправдана.

Когато Държавна сигурност компетентно се е съревновавала със ЩАЗИ по успешност на подслушвателните устройства, всеки гражданин с достатъчно развито чувство за самосъхранение е мерил думите си грижливо.

И макар да трябва да признаем, че времената са се променили и почти със сигурност да можем да кажем, че е за добро, "Този разговор не е за по телефона" носи съвсем актуален смисъл.

Докато Марк Зукърбърг с трудности се опитваше да разясни на Сената в Щатите какво е това животно интернетът и как точно работи, данните на милиони хора се предаваха от ръце на ръце, някои по-злонамерени от други, но всички - поне малко печеливши. А максимата за безплатния обяд се оказа напълно вярна - просто невинаги знаем точно как го плащаме.

Да не помислите, че приравнявам ЩАЗИ към "Кеймбридж Аналитика". Това би било съвременният вариант на виц против Тодор Живков по телефона. Просто казвам, че паралелите между различни исторически епохи понякога водят до неочаквани открития.

*Пример за неочаквани открития - намиране на подслушвателно устройство, скрито между листата на фикуса в хола. Втори пример - упорито срещане на реклама на многоцветни LED крушки, за които си говорил предната вечер в близост до мобилния си телефон и каквито никога дотогава не си търсил.

И изведнъж се оказва, че ако един разговор не е за по телефона, то значи не е и за около него. Мнозина могат да разкажат поредица от случаи, в които съвпадението между проведен разговор и появата на реклама, пряко свързана с него, е невъзможно за пренебрегване.

Въпреки това гигантите Facebook и Google отричат обвиненията, че използват микрофоните на мобилните устройства за подслушване.

Един от най-страшните прийоми на ДС е създаването на усещане за непрекъснато наблюдение - съседът, колегата, непознатият на улицата, микрофонът, та дори и собственото ти семейство - всяка дума и всяко движение са под светлините на невидимите прожектори, поставени от партията.

Личното вече не е лично. Как се остава личност при такива обстоятелства?

Добрите нови и добрите стари времена заплашително си приличат. Паралели ги свързват и превръщат в единна история.

А какво ще се случи, ако паралелите съвсем малко се наклонят и се слеят един с друг, ако миналото и бъдещето се окажат преплетени в една кратка, но запомняща се среща?

Да си представим, че старите телефони, които разчитаха на неколкократни завъртания, за да се свържат със желания номер (или с нежелания, ако някой от полукръговете не е бил успешен), рекламираха по същия начин, по който го правят съвременните им наследници. Разбира се, пречка би била липсата на персонален екран. Но за всеки проблем си има решение.

Докато си водите съвсем непринуден разговор за последния прах за пране, който сте си купили, в двора се появява очарователна дама на средна възраст, която е помъкнала пълен леген с пране. Струва ви се, че дрехите вътре съвсем не са мокри, но нямате време да мислите за това - запленени сте от грацията, с която те се озовават на простира.

Роклята на дамата се развява нежно от вятъра, косите й блестят на слънцето, а очите й ви пронизват в момента на нейното обръщане. "С "Чистил" ще превърнете дрехите си в приказка". Отнякъде се чува ведра музика. Слънцето сякаш грее малко по-ярко.

За момент се обръщате и картината изчезва. Впечатлени сте, но само първите няколко пъти. След десетия става малко досадно и директно дърпате завесите, когато видите, че жената приближава. Имате си работа все пак - слагате дрехите в пералнята, наливате една капачка "Чистил" и продължавате напред.

Вече не се изненадвате на непознатия мъж, който от време на време започва да чисти в кухнята ви, само малко се дразните, че през повечето време стои на едно място, усмихва се с искрящо бели зъби и сочи името на препарата.

Малко по-гневно приемате непознатите деца, които мажат филии с маргарин "Слънчице" на вашата маса и се радват подозрително много на живота. А жените, които размахват хигиенни продукти, напоени с неправдоподобно синя течност, направо Ви влудяват.

Но въпреки неудобствата, знаете едно - персонализираните реклами Ви пестят време и не занимават вниманието Ви с непотребни продукти. Та просто си намазвате една филийка със "Слънчице" и си гледате кефа.

Но да приключваме с въображаемите сценарии. Реалността е далеч по-интересна и нелепа и от най-смелата игра на въображението. Несъзнаваните внушения, които ни заливат, определят решенията ни в много по-голяма степен, отколкото можем да си представим. Огромна част от информацията, която ни залива, напълно заобикаля критичната ни оценка и се превръща в импулс, който контролира поведението ни.

Но да не вземете да си помислите, че твърдя, че не сме свободни. Можем да пътуваме, пазаруваме, гласуваме. Лошите стари времена са зад гърба ни. Да слагаме новите слънчеви очила, да натискаме газта на новата кола и смело да потегляме към залеза.

Само да попитам: Този сладолед, дето сте го заблизали, по какво си го избрахте? А политиците?

Ще разкажете като се видим, че този разговор не е за по телефона.



Най-четените