Том Круз, този Джеймс Бонд на невъзможните мисии, се готви да снима в Космоса, за да е максимално реалистичен следващият му филм. Това е чудесно решение! Подкрепяме Холивуд във всеки опит за търсене на повече реалистичност.
Все пак напоследък анимационните филми започнаха да изглеждат по-достоверни от франчайзите с бързи и яростни коли и техните още по-бързи и яростни шофьори.
Не, уважаеми продуценти и режисьори и ти, Вини Дизел, гравитацията не е по избор. Тя не може да бъде преодоляна от нито една кола, дори и тя да е снабдена с три мегаспойлера и нитро-система. И не е лошо да показвате някое и друго зареждане на бензиностанцията, просто така, за да сме сигурни, че не гледаме фентъзи.
Киното не бива да отговаря напълно на реалността, но не е лошо поне да има някаква връзка с нея.
Преди Круз и колегите му из Холивуд да се опитат да стигнат до Международната космическа станция, за да създадат поредния (не особено реалистичен) блокбъстър, може би е добре да се фокусират как да направят настоящите си продукции поне малко по-близо до живия живот тук, на Земята.
Добре ще е например сцените, които се развиват на дадена локация, да се снимат наистина там. Милиони бюджет за спецефекти, колосални хонорари и гардероб и нито цент за билет до Москва, наистина ли? Да, руската столица е най-яркият пример в тази насока и сякаш там няма две мегалетища, на които да положат крак американските кинаджии.
Вместо това немалко от тях снимат в някоя източноевропейска столица през мътен сив филтър, задължително пере нерадостен дъжд или сняг, а вятърът носи боклуци по почти пустите улици. Хората са омърлушени и сърдити по правило. Понякога биват добавяни и червени знамена, за да изглежда всичко още по-мрачно и "комунистическо" и, готово - Москва е!
По сходен начин за героите от руски произход не е задължително да знаят руски - просто трябва да говорят с тежък акцент, все едно имат натъпкано желязо в челюстта.
Извънземните обикновено също кацат, перфектно обучени на езика на Шекспир, оглеждат се кое и как да разрушат и след това проговарят на кристален английски. Зрителят от своя страна се чуди дали са го усвоили чрез телепатия, или са го учили в космическия кораб, между плановете за вселенска доминация и изобретяването на дъбстепа като музика.
Земните обитатели също обаче стават все по-нереалистични. Жените са непозната територия за доста мъже, но за сценаристи и режисьори са си направо отделна вселена. Как иначе ще си обясним, че дори и в най-напрегнатия екшън дамата е с непокътнат грим, безупречна коса и с токчета. Ех, тези токчета!
Докато в "истинския" живот има жени, които се препъват дори и с кецове, на екрана техните колежки по пол са на 12 сантиметра токове и с тях могат да спринтират като Бързоходеца, да участват в ожесточен кютек в свободен стил, модерен петобой и състезание по художествена гимнастика. Понякога едновременно.
Освен това, когато героинята реши, че преминава през почти непоносима душевна трагедия и спешно й трябва пълна промяна, тя не вика доктор Енчев и не отива на 906090.com. Вместо това грабва ножиците, кълца напосоки и след три секунди се оказва с прическа като от най-елитния фризьорски салон, в който дори Бионсе си запазва час месеци предварително.
Господата на свой ред също биват представяни крайно нереалистично.
Наистина ли всеки мъж може да отвори заключена врата с помощта на фиба или кламер? Слава Богу, не. Вярно ли е, че дори и начинаещият хакер може да хакне ЦРУ, НАСА и НАП? Оп, за последното май се оказа, че е вярно...
И как може на екран Брад Пит да яде супервредна храна, сладолед и бургери и да се налива с алкохол и все пак да има плочки, на които можем да стържем моцарела?
Няма какво да се лъжем - всички обичаме да гледаме красиви, привлекателни хора с красив и привлекателен глас, от който краката ни се подкосяват. Е, лек френски акцент понякога е позволен, особено ако човекът се казва Венсан Касел.
Само че все повече филми са на ръба между достоверността и пълната фантастика и често прекрачват границата и залитат към второто. Не е ли по-добре преди Холивуд да превземе Космоса, да се огледа как Земята изглежда в действителност?
