Много предприемачи имат своя "момент". Момент, който ги кара да осъзнаят, че са поели по правилния път.
За Марсин Клечински този момент идва в края на 2008 г., докато той все още е в университета и тайно работи по развитието на своя бизнес за разработка на антивирусен софтуер.
Неговият стартъп Malwarebytes по това време е на едва година, но вече си е спечелил добра репутация в света на киберсигурността. Марсин, тогава 18-годишен, едва успява да комбинира работата по компанията с това да участва в студентския живот в Илинойския университет в САЩ. Тогава се случва нещо неочаквано.
Марсин се сблъсква с трудности при анализирането на нов компютърен вирус. В един момент на екрана на компютъра му се появява бяла страница, в която пише, че вече му е забранен достъпа до училищната мрежа заради подозрителна дейност на компютъра му.
"Те очевидно бяха засекли, че имам вирус на компютъра си, но не бяха разбрали, че е умишлено. Така че се обадих на ИТ поддръжката към университета и те изпратиха едно хлапе, не по-възрастно от мен. Той седна на компютъра ми, погледна го и каза "Човече, наистина си го оплескал", разказва Клечински.
Тогава пред очите му младежът от ИТ поддръжата влиза в сайта на самия Клечински и изтегля програмата Malwarebytes.
"Не казах нищо. Стоях зад него и го гледах как оправя компютъра ми с моя софтуер, за да съм отново онлайн. Той си тръгна без да разбере кой съм, но до ден-днешен обичам този момент", спомня си Марсин, който днес е изпълнителен директор на Malwarebytes – компанията, на която е съосновател.
Когато завършва компютърни науки през 2012 г., той вече е успял да превърне Malwarebytes в бизнес, който носи приходи от няколко милиона долара всяка година. И то без който и да е от преподавателите му да разбере какво отнема от времето му за учене и допринася за по-ниските му оценки.
Компанията днес има годишен приход от повече от 126 милиона долара и милиони клиенти по целия свят.
Мерсин Клечински е роден в Полша през 1989 г., но когато е на три години, семейството му се мести в Щатите и по-конкретно Чикаго. Бидейки обсебен от компютърните игри тийнейджър, когато е на 14, той без да иска заразява семейният компютър с вирус. В опита си да оправи ситуацията се обръща за помощ към интернет форуми и една книга от поредицата "For Dummies" ("За глупаци").
Така е дадено началото към неговата битка с вирусите в компютърния свят. Когато е на 18 г., той създава Malwarebytes. Това се случва през януари 2008 г., а софтуерът бързо се развива. Клечински решава, че да влезе в университет през септември ще попречи на зараждащия се бизнес, но майка му не е съгласна.
15 секунди след като й казва плановете си, двамата вече събират багажа му – той все пак ще ходи в университет.
Това, което повече тревожи майката на Мерсин, е, че нейният син – още тийнейджър, е започнал бизнеса си в партньорство с мъж в 30-те си години – Брус Харисън. Мерсин и Брус пишат заедно софтуера от повече от година, след като преди това са се запознали във форуми за антивирусен софтуер.
"Представете си как казвате на майка си", казва Мерсин за ситуацията, в която на 17 е трябвало да обяснява вкъщи, че бизнес партньорът му е на 35.
По онова време двамата дори не са се виждали лично. Брус Харисън работи във филма за ремонт на компютри в Масачузетс, а Мерсин живее в дома си в Чикаго. Двамата се срещат за пръв път едва след като Malwarebytes съществува вече повече от година.
Вече дори са изкарали един милион долара заедно. Въпреки това срещата им не е била нещо грандиозно. Мерсин казал "Хей, Брус", стиснали си ръцете и продължили нататък.
Харисън днес оглавява проучвателния екип на компанията и все още живее и работи на източния бряг на САЩ. Мерсин Клечински се разполага в централния офис на компанията в Силициевата долина. Malwarebytes вече има над 750 служители и дори офиси в чужбина – в Ирландия, Сингапур и Естония. От 2014 г. досега си е осигурила над 80 милиона долара под формата на инвестиции.
All hands staff meeting in our Clearwater office today! Also, first time using a selfie stick... pic.twitter.com/B4o7uqyhfX
— Marcin Kleczynski (@mkleczynski) June 14, 2018
Според компанията техният софтуер извършва 187 милиона проверки за вируси всеки месец – както за частни лица, така и за бизнеси. Всеки ден бива инсталиран 247 000 пъти. Компанията работи на т.нар. "фриймиум" модел – основната версия на Malwarebytes е безплатна, но можете да платите още за по-сериозна защита.
Макар компанията да се развива добре, Мерсин научава някои трудни уроци. Най-тежък е периодът през 2014 г., който се оказва почти катастрофален. Тогава програмата дава фалшив сигнал за наличие на зловреден софтуер, но такъв всъщност няма.
Софтуерът им по погрешка изключва стотици хиляди компютри, включително и такива в центрове за спешна помощ, болници и пр. Клечински обяснява, че подобни неща са се случвали на всяка антивирусна компания, но такива грешка могат да унищожат един продукт, защото водят до загуба на доверие.
В крайна сметка обаче успява да поправят грешката и да я преодолеят. Дори днес системата, която са създали, за да не допуснат втори подобен случай, се казва The Malwarebytes Extinction Prevention System – Система за превенция на изчезването на Malwarebytes.
"Инженерите ни имат страхотно чувство за хумор", казва Клечински.
С толкова много конкуренти от особено значение е това брандът ти да е добре познат, посочва Карл Готлие, който води подкаст за киберсигурност. Според него това Malwarebytes да започнат да предлагат софтуера си безплатно преди години днес носи своите ползи днес, тъй като много клиенти знаят името и използват софтуера в домовете си.
Марсин Клечински, който е едва на 29, казва, че възрастта му също е била от полза. Той окуравжава и други потенциални тийнейджъри-предприемачи да започнат свой собствен бизнес след като вече знаят историята му.
"Създадох компанията, докато живеех с родителите си. И дори и в колежа, плащах всичко със студентския си заем. Така ако сте в колежа, вместо да излизате и да се напивате с приятели, може би отделете една вечер седмично, за да разберете дали има нещо, върху което бихте искали да работите лично", казва той.
И признава, че годините му в университета са минали по-трудно, отколкото тези на неговите приятели. Едва е успял да завърши, а от работата е страдал и личният му живот. Но все пак е доволен, че майка му го е накарала да запише.
Най-малкото, там е срещнал съпругата си.
