Китай ли е следващият кредитен балон

Марк Харт, мениджър на американски хедж-фонд, който направи милиони с предричането на кризата на американския пазар на лоши ипотечни кредити и европейски дългове, сега направи фонд, залагащ на предстоящ срив на Китай.

Харт, собственик на Corriente Advisors във Форт Уърт, Тексас, е заявил на потенциалните инвеститори в презентация, че Китай е в "последните етапи на огромен кредитен балон".

И когато той се спука, според финансиста се очаква "икономическите последици" от това да бъдат толкова "изключителни, колкото китайската свръхпроизводителност през последното десетилетие".

Изисквайки минимално участие от $1 млн., Corriente са обявили, че ще използват суапове за осигуряване на кредитен риск на държавни и фирмени дългове, лихвени проценти и валутни инструменти, за да спечелят пари от срива.

Харт, който стартира рекордно резултатен фонд, залагащ на провал на лошите ипотечни кредити още през 2006 г., а през 2007 г. създаде фонд, залагащ на европейска дългова криза, е заявил на инвеститорите: "Удовлетворението сред участниците на пазара по отношение на Китай е странно подобно на демонстрираното удовлетворение преди кризата с ипотечните кредити в САЩ и европейската криза с държавни дългове."

В презентацията, която унищожава доминиращите убеждения, че Китай е стабилно развиваща се държава, финансистът твърди, че "неподходящо ниските лихвени проценти и изкуствено потиснатият валутен курс" са създали опасни балони в сектори на китайската икономика. Кои са те?

Опасните балони

Производствени материали: Corriente твърдят, че Китай е използвал само 65% от произведения цимент в последните пет години, след износ. Страната в момента произвежда повече стомана от седемте най-големи производители, взети заедно - и в момента има 200 млн. тона свръхкапацитет, повече от общото производство в ЕС и Япония до момента през тази година.

Строеж на имоти: Corriente смятат, че в момента има излишък от 3.3 млрд. кв. м застроени терени в страната - но нови 200 млн. квадратни метра се застрояват ежегодно.

Цени на имотите: Средното съотношение покупка/наемане в осем основни града в Китай е 39.4 пъти - тази стойност е била 22.8 пъти в САЩ точно преди имотната криза. От Corriente твърдят: "Поради липса на алтернативни варианти за инвестиции, китайските корпорации, домакинства и държавни предприятия са инвестирали свръхликвидността си в имотните пазари, повишавайки цените на домовете до неустойчиви нива." Резултатът е, че имотите са недостъпни за мнозинството обикновени китайци.

Банки: Както и при кредитната криза на Запад, излагането на банките на опасности като инфраструктурни кредитни балони не е съвсем видна, тъй като дългът се държи от местни инвестиционни компании - формални структури, които взимат заеми от китайските банки и инвестират във фиксирани активи.

Харт смята, че "лошите заеми ще се равняват на 98% от общите банкови ценни книжа, ако притежаваните от местните инвестиционни компании, неосигуряващи парични потоци активи бъдат признати като неефективни".

Последният удар

Като последен удар Харт заявява, че убеждението на пазара, че китайското правителство разполага с "предостатъчно средства", за да осигури финансова помощ на банките в страната, е погрешна.

Анализът на Corriente на съотношението на китайския държавен дълг към БВП сочи стойности от 107% - пет пъти по-високи от официално публикуваните от властите цифри. Хедж-фондът твърди, че тази цифра е получена на база "консервативни предположения" и реалната стойност би могла да е дори 200%.

Резултатът е, че вместо да бъде "основен двигател за глобален растеж", Китай е "огромен инвестиционен риск, водещ до гигантски загуби".

Харт е толкова убеден в аргументите си, че е предупредил инвеститорите, че фондът, наречен China Opportunity Master Fund, е готов да "изгаря" 20% от средствата си всяка година, докато теориите му не се потвърдят.