Eastman Kodak се готвят да подадат документи за съдебна защита от кредиторите скоро, съобщи Wall Street Journal. Ход, който е завършек на шокиращия упадък на компанията, смятана някога за един от корпоративните титани на САЩ.
Акциите на Kodak затвориха вчера при цена 47 цента, със спад от 28%, след като Wall Street Journal съобщи за плановете й.
Фирмата със 131-годишна история все още прави последни отчаяни опити да продаде някои от патентите от своето портфолио - и в случай на успех би могла да избегне банкрута, твърди един от източниците на изданието на Мърдок.
Мениджмънтът на Kodak обаче вече е започнал подготовката на документацията за банкрут - в случай че тези опити претърпят неуспех, което включва и преговори с банки за финансиране от около $1 млрд., което да удържи компанията на повърхността по време на съдебните процедури, твърди източникът.
Говорител на Kodak обяви само, че компанията "не коментира пазарни слухове и спекулации".
Възможно е фирмата да подаде документи за защита от кредиторите още този месец или в първите дни на февруари, твърди единият от източниците.
Kodak ще продължат да плащат сметките си и няма да прекратяват нормалната си дейност за времето на съдебната процедура, но ще се заемат активно с продажбата на около 1100 патента чрез съдебно организиран търг, твърди Wall Street Journal.
Поврат в 21 век
Фактът, че Kodak въобще обмислят варианта за фалит е повратен в съдбата на компания, която някога е доминирала в своя бранш и привличала талантливи инженери и конструктори от цяла Америка в централата си в Рочестър, Ню Йорк. Освен това е наливала огромни средства в изследвания, довели до пробив във визуалните технологии.
Eastman Kodak, освен всичко друго, са и изобретатели на цифровата камера (през 1975 г.), но така и никога не успяват да извлекат печалби от тази нова технология.
Търсейки алтернативи на печелившия си, но свиващ се бизнес с филмова лента, Kodak експериментираха с химикали, санитарни продукти и устройства за медицински тестове през 80-те и 90-те години. И в крайна сметка се концентрираха в потребителски и търговски принтери в последните 5 години - решение, взето под натиска на изпълнителния директор Антонио Перес.
Нито едно от новите начинания обаче така и не осигури средствата, необходими за финансиране на промяната в курса на компанията и покриване на огромните задължения към пенсионираните й служители.
Подаването на документи за защита от кредиторите би помогнало на Kodak да се отърве от част от тези задължения. Но жизнеспособността на стратегията й за пробив на пазара на принтери тепърва предстои да бъде доказана - и има сериозни съмнения за съдбата на над 19 000 служители.
Подобна несигурност преди беше немислима за Kodak, които - като почти пълни монополисти в бизнеса с филмова лента, се радваха на огромни печалби, които споделяха с персонала си.
На "дните за дивиденти към заплати" - традиция, стартирана от основателя Джордж Ийстман, фирмата плащаше бонуси на всички свои служители на база резултатите от дейността им. Те можеха да използват чековете за покупка на коли и празнуване в лъскави ресторанти.
Нещо като Apple или Google на своето време
Според бивши служители Kodak са били историческият еквивалент на Apple или Google на своето време. 64-годишният Робърт Шейнбрук, който постъпва в компанията през 1967 г. и в последните години беше глобален продуктов мениджър за професионални фото-филми, си спомня разхождащи се млади таланти из обширния фирмен кампус на Kodak.
По обяд те са се събирали в голямата зала за гледане на "филма на деня" в киносалона на компанията. Други служители са играли баскетбол на фирмените игрища. "Имахме изградено мнение за себе си, че бихме могли да правим каквото пожелаем, че сме непобедими," коментира Шейнбрук.
Проблемите за Kodak започват през 80-те години, когато фирмата започва да се сблъсква със затруднения заради чуждестранната конкуренция, която й отнема немалка част от пазара на филмова лента. По-късно компанията се налага да се справя и с допълнителните трудности заради възхода на цифровата фотография и смартфоните.
Едва преди около 10 години обаче ентусиазмът в офисите на Kodak започва да спада, казва Шейнбрук. Към 2003 г., Kodak обявяват, че спират да инвестират във филмовите си продукти. "Нямах желанието да оставам до края, за да ставам свидетел на упадъка," заключава той.
Откакто Перес пое поста изпълнителен директор
Kodak са на загуба от години, откакто Перес, който преди ръководеше бизнеса с принтери в Hewlett-Packard, поема поста на изпълнителен директор през 2005 г. Проблемите на компанията стават особено очевидни през 2011 г., когато стратегията на Перес за употреба на патентни съдебни дела и договаряне на лицензи с производители за набиране на средства спира да бъде резултатна.
С надеждата да запушат някои от дупките в потъващия кораб, Kodak предложиха някои от цифровите си патенти за продажба през август. Опитите да продадат портфолиото тогава обаче бяха забавени от участници в търга, които се опасяваха, че Kodak може да потърсят съдебна защита от кредиторите си.
Фирмата е преговаряла с хедж-фондове за заеми от стотици милиони долари, за да закрепи финансовото си състояние, докато продаде патентите. В крайна сметка преговорите за сделката са се провалили, съобщават запознати източници.
Първите признаци за тежък недостиг на финансови средства се проявяват в края на септември, когато Kodak изтеглят $160 млн. от кредитната си линия по време, когато са заявили на инвеститорите, че ще трупат средства. Тази стъпка довежда до срив на акциите на Kodak и поражда нова вълна от опасения за жизнеспособността на фирмата. Скоро след това Kodak наемат адвокати и съветници по преструктуриране, в опит да заздравят финансовото си състояние.
По-добре банкрут, желаещи за поглъщане няма
Твърди се, че фирмата и бордът на директорите са обмисляли подаването на документи за банкрут от месеци. Според съветници, подобна процедура би улеснила продажбата на патентите и вероятно би позволила на фирмата да поиска по-висока цена за тях, коментират вътрешни източници. Задължението за покриване на пенсионните и медицински разходи на пенсионираните служители също би могло да бъде преодоляно чрез процедурите около банкрута.
Тези задължения, които струват стотици милиони долари годишно - както и засега непечелившите нови бизнес насоки на Kodak, правят компанията нежелана за евентуално поглъщане от конкуренти, коментират запознати.
По време на двудневна среща на борда на фирмата, мениджърите и съветниците в средата на декември, директорите са били информирани как Kodak би могъл да се финансира за времето на съдебните процедури по банкрута, ако опитите за продажба на патентите се провалят, разкрива присъствал на срещата.
Kodak преговарят с големи американски банки, включително J.P. Morgan Chase, Citigroup и Wells Fargo за т.нар. финансиране на длъжник във владение (DIP), за да не спира фирмата работа по време на съдебните процедури. Kodak също така са провели срещи с притежатели на акции и група, оглавявана от инвестиционната компания Cerberus Capital Management, за пакет за финансиране при банкрут, информират източниците.
Колко смислена е нишата за принтерите
Перес разчита да основе бъдещето на компанията на масови и търговски мастиленоструйни решения за печат. Наситеният пазар обаче засега се оказва труден за проникване, като Kodak субсидират с големи суми продажбите си с надеждата да натрупат база от потребители за мастиленоструйните си продукти.
Фирмата остава периферен играч на пазара на принтери, доминиран от гиганти като HP. Kodak заемат пето място в световем мащаб според данни на компанията за технологични пазарни проучвания IDC, като държат пазарен дял от 2.6% за първите девет месеца на 2011 г.
Докато компанията работи по план за преструктуриране, основен въпрос за кредиторите остава дали бизнесът с принтери си заслужава да бъде подкрепян за в бъдеще, или основната част от ценността на компанията е в нейните патенти.
Nortel Networks, които също изостанаха в технологичната надпревара, предпочетоха да прекратят съществувмането си чрез фалит, вместо да се подлагат на реорганизация, като получиха повече от очакваните $4.5 млрд. за патентното си портфолио.
Основателят на Kodak Джордж Ийстман се самоубива през 1932 г. на 77-годишна възраст в дома си, който сега е музей в чест на основателя на Kodak и влиянието на Kodak върху развитието на фотографията. Самоубийственото му писмо гласи: "До моите приятели: аз направих това, което беше необходимо. Защо да чакам?"
