Иван Петров е собственик на малък семеен хотел с три стаи в родопско село, отдалечено на 50 км. от най-близкия град. В селото няма интернет, а през зимата пътят до града отнема 2-3 часа, ако въобще е проходим.
Иван чисти и готви петък, събота и неделя, ако има гости, взема по 12 лева на нощувка през лятото и 15 лева през зимата. Изкарва най-много 15-20 хиляди лева на година, и то - ако годината е била добра.
Като си плати разходите, остават му 5-6 хиляди за него. Чинно си плаща патентния данък, данък сгради, такса смет, туристическия данък, сам си попълва формулярите, ходи до града и ги подава. И си мисли, че това е всичко.
Няколко пъти в годината, през зимата, Иван поръчва в местното "Топливо" нафта за парното в хотела. Зареждат му 1-2 варела, колкото да посреща гости по студентския празник, Коледа и Нова Година. Плаща полученото и получава касов бон. И пак си мисли, че това е всичко.
Иван е измисленият герой на тази история. А целта й е да разкаже какво очаква малките предпримачи като Иван от 1 май 2013.
От 1 май 2013 г. влизат в сила измененията в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност и очакваните, но още непубликувани изменения в наредбата, регламентираща касовите апарати и фискалните системи.
Те задължават Иван (който не е регистриран по ДДС, тъй като има незначителен оборот) да предприеме една от следните две стъпки: (а) или да фискализира варелите и да отчита закупената нафта чрез система с фискална памет (разбира се, със задължителната дистанционна връзка с НАП) или (б) да подава по електронен път т.нар. електронен документ за получаване (ЕДП) за доставената му нафта.
Очевидно е, че Иван няма да фискализира варелите си. Затова нека помислим над това, какво ще е необходимо на Иван за изпълни поредното нововъведено задължение за подаване на ЕДП.
Иван най-напред ще се нуждае от компютър (какъвто може да няма), интернет връзка (каквато в селото няма, е, голяма работа, ще си купи един мобилен интернет пакет), електронен подпис, регистрация в НАП, няколко часа време и огромно количество информация, която да попълни в съответното интернет приложение.
Така Иван следва да знае, например, пълните данни на фирмата - доставчик на горивото, кодът по комбинираната номенклатура (т.е по митническата тарифа) на същото това гориво, регистрационните номера на влекача и цистерната, с която то е доставено, трите имета и ЕГН на шофьора на въпросните превозни средства, трите имена и ЕГН на лицето, предало горивото и много други.
Иван следва да влезе в задълбочен диалог с местното "Топливо", с шофьора и с други лица, за да сдобие с тази информация. Иван следва също да попълни в ЕДП и информацията за собствената си фирма, включително улица и номер, макар че в селото на Иван няма улици и номера, но на кой му пука - попълването им е задължително.
Иван следва да подаде споменататия ЕДП незабавно, в деня на получаване на нафтата. Така, ако Иван получи горивото в пет часа в петък, той трябва да разпита доставчика си относно необходимите данни, да зареже хотел и гости, да се метне на 15-годишния си "Опел" и да отпраши към най-близкия град, където да се докопа до Интернет, и френетично да подава ЕДП.
Ако Иван си спести тези усилия, той ще бъде глобен от 3000 до 10 000 лева - сума, сравнима с годишния му оборот и превишаваща годишната му печалба. Очевидно интересът на чиновниците да събират информация стои по-високо от интересът на Иван да изкарва препитанието на семейството си.
Сега нека си зададем въпроса защо е необходимо Иван да подава ЕДП-та, още повече, че местното "Топливо" подава подобна декларация, наречена ЕДД (електронен документ за доставка).
Единствената причина се състои в неразумния и порочен модел на приходните агенции към осигуряването на събираемостта на данъците. Под знамето на борба с измамите тези агенции системно прокарват граничещи с безумие мерки за отчитане, контрол и деклариране.
При въвеждането на тези мерки не се предвиждат никакви облекчени процедури за малки и средни предприятия, които не биха могли да си позволят разходите и усилията по спазването им. При това, въпросните мерки никога не се основават на анализ за целите им, план за постигането на тези цели, нито се обсъждат с бизнеса. Накрая, никой не отчита ефекта на тези мерки.
Така няма никаква публична статистика дали установяването на дистанционна връзка с НАП увеличи събираемостта, с колко и в кои сектори, няма и анализ какви са годишните разходи на бизнеса за поддържане на тази система и какъв е бил ефектът на тези разходи върху ръста на икономиката.
Не е оценен и ефектът от друга ограничителна мярка на НАП - въвеждането на задължителен 60-дневен срок за уведомяване на НАП при прехвърлителни сделки с предприятия и участия, която сериозно затруднява преструктурирането на бизнеси и привличането на нови инвеститори в тях.
Приходните институции не публикуват разбираеми и обективни показатели за оценка на ефектите от дейността им и на постигнатите от тях резултати по събираемостта на данъци и акцизи. Така например, НАП не публикува данни за т.нар. теоретичен недостиг на ДДС, представляващ сравнение на теоретичната сума на ДДС върху крайното потребление на граждани и организации с действително събрания от агенцията ДДС върху това крайно потребление (администрацията на Великобритания публикува ежегодни данни, както и обсъжданията на данъчния комитет по тях).
Теоретичният недостиг е смятан за най-обективен индикатор за ефективността на политиките по събираемост на ДДС, провеждани от една администрация - на негова основа може да се установи какви са действителните загуби от несъбран ДДС и да бъдат сравнени с средните за ЕС (около 12% за ЕС).
Прекомерните мерки за отчитане и контрол са удобен параван, зад който приходните администрации прикриват както липсата на ефективни резултати от дейността си, така и недостига на съвременни идеи и смислени проекти за подобряване на събираемостта.
Проектите за събираемост на приходните администрации са фокусирани върху самия процес на борба с измамите, а не върху постигането на обективни и реални резултати от него. Важно е да отчетеш колко нови формалности си въвел, колко предприятия си затворил поради непостигане на изискванията за отчитане, колко глоби си наложил, колко много информация генерирал (която впоследствие не използваш за нищо), колко усърдно си работил за това.
Няма значение какво си постигнал. Тези мерки бранят статуквото в тези администрации - щом някой ги обвини в лоши резултати в събираемостта, те предлагат поредната фискализация, декларация, забрана, отчитане или задължение, които прилагат повсеместно и без да държат сметка за особеностите на бизнес сегментите. Колкото по-импозантно звучат и колкото по-голям сегмент на бизнеса засягат мерките - толкова по-внушително ще оправдават липсата на реални резултати.
Мярката "ЕДП" вероятно няма да даде никакви съществени резултати в посока на по-добра събираемост, така както и установяването на дистанционна връзка на касовите апарати всъщност не доведе до по-високи бюджетни приходи.
Тази нова мярка само ще удовлетвори експериментаторското желание на администрацията да демонстрира, че се прави нещо в областта на събираемостта, било то и безмислено. Т.е., те имат воля. Нямат идеи, нямат здрав разум, но воля - бол.
А ако един ден Иван бъде глобен, той вероятно ще затвори хотела си, защото не може да си позволи да плати глобата. И ще се включи в списъка на хилядите малки предприятия затворили врати през последните години. Или поне вече няма да може да си позволи нафта и парно.
Е, няма хотел, няма проблем, няма и данъци.
Иван просто трябва да си намери представител (счетоводител ли, accountant ли или там както се казва), да му плати колкото е таксата, а ако няма много пари просто да го покани един уийкенд на планина със семейството. И така тоя човек, на който това му е работата ще свърши всичките тея бюрократични задачки. Иван ще си спести много нерви, а счетоводителя (или както се казва там) ще си заслужи заплатата или почивката. И така Иван ще разбере, че един човек не може да свърши цялата работа на света особено когато става дума за взаимоотношения с админстрацията. И в дните от седмицата, когато Иван няма гости ще може да ходи на риба или за гъби и да си използва времето както му е кеф, за разлика от съседа му Гошо, който бори сам администрацията и е в прединфарктно състояние. Видно е, че в България повечето хора постъпват като Гошо и за това всички са криви, агресивни и вечно наредени. След като очевидно няма д сме държава, в която е силно производството тогава не виждам защо да не се поощряват услугите след като са едно от нещата които дават работа.
тъпнята е как те гърби чиновинкът и бюрокрацията, заради едни тъпи варели а пристанище росенец на лукойл, откъдето влиза целия нефт за преработка у нас, няма измервателни уреди, разбийш тънката разлика плюс факта, че ако погледнеш отчетите на лукойл, са на загуба от няколко години, големите данъкоплатци
Администрацията от година на година става все по-сложна и всеки път излизат с новоизмислени бумащини. Не стига че с редица мъки се изисква да се сдобиеш с даден документ, ами после ти искат подобен или същия и от лицензирана фирма. Разбирам това да става с идеята да има съкращения в персонала в държавните и общински структури. Обаче не! Чиновниците там си стоят, но за сметка на това вече има и "частни чиновници", които вършат точно същата работа. И не можеш само с едните, трябва да се отчетеш и на двете места...
Точно при земеделците трябва да се направи друго, доста по-важно действие. Трябва да се промени реда на кандидатстване за субсидии. В момента всеки може да заяви каквото си иска парче земя, без да дава каквито и да е доказателства за собственост или право на обработване. Проверки се правят "случайно", ако земята съвпада със заявена от някой друг или ако истинският собственик се оплаче. Поради това много измамници взимат субсидии за земи, които нямат право да обработват! Често става въпрос за държавни земи.
Е каква стана тя? Нaй-големият проблем на Иван е че няма интернет? Какво работи синът на Иван? Дали не може с няколко приятели да прокарат и поддържат интернет ? Xем ще имат работа, хем помощ за местните дребни бизнесмени. Да плачем , че в началото на 21 век Иван не може да прави сметки като в началото на 19? Какви са тези документи и бумажтини за които говорите? Когато апаратът ти е свързан , не ходиш лично да носиш никакви докуметни, защото се подават електронно в края на работня ден. Ако Иван няма много работа ( има гости по Коледа и студентските празници) ще има време да си подава заявките и да си ги отчита преди да дойдат гостите на хотела. Ако пък е много зает, значи има много бизнес и не е чак толкова за оплакване. Може да си наеме касиер/управител/ стоковед или каквото там му е нужно. Кой какво е платил на Иван за деня - кеш , кредитни карти, чекове , ваучери - всичко се подава с натискане на копчето. А Иван само брои какво му е в чекмеджето и сравнява с цифрите на машинката. (Това на касовия апарат). А доставките , които получава, се отчитат както електронното банкиране - пишеш кода на банката , с която работи доставчикът. Или какво? Не могат да си разменят пари кеш на ръка ? Нали това е целта - да се избегне тази размяна на пари под масата. Отделно , че когато Иван плати 200 лв за нафта и сложи в машинката кода на доставчика, проверяващият няма нужа да ходи лично да брои на Иван бележките , а после на доставчика отчетите. С едно кликване върху кода може да провери дали доставчикът ги е отчел като приход. Разбира се, дали с електронните системи се работи лесно зависи в голяма степен от програмистите, създаващи различните системи. Но това е тема за друг разговор - кои фирми създават client-friendly продукти и кои са некадърни. Как се получават договорите за създаване на продукти и може ли и как да се сменят доставчиците и създателите на тези продукти.
Браво на автора за статията ! Браво на Алекси, Пламен и Елисавета !!! Жалко за хора като Дара , Борачо и Александър , които не са вникнали в смисъла на статията. Последните трима са готови за чиновници, ама чиновници да видиш ... От такива , като тях плаче бизнеса Мам..кави мръсна !
REDSTAR | 26.04.201316:05 Мам..кави мръсна ! Към REDSTAR: Благораря! Подобно! Всъщност май само ние сме вникнали в статията. Бай Иван е алегория . А на нас ни е писнало да сме бай-ивановци. По цял свят нещата се правят електронно. Пестят се време и хартия. Опростяват се процедури , ускоряват се процеси и пр. Само в България настояваме да си останем на нивото на бай Иван ( или бай Ганiо - все тая) Кaто ни кажат , че производителността ни е ниска , основната причина е , че вместо да използват технологиите , бай-ивановците настояват да запашат мускалчетата ( или бумагите) в пояса и да тръгнат на магаре към града, за да се срещнат лично с важния човек за да свършат " голямата работа" А парите да дават на ръка. Да дават едни пари , да пишат че са дали други и т.н А да , и подобно на REDSTAR , понеже са ограничени и не разбират за какво се говори, се аргументират с псувни
Тази работа е проста, ама не за прости хора. Дара, ти наистина не стопляш. Не става дума за система, в която с едно кликане на мишката всичко да ти се оправя. На теб ти се иска да е така, на другите също, но системата просто не е такава. Ние нямаме единна гражданска информационна система и твоите вопли за мързеливия бай Иван няма на какво да стъпят. Проблемът е, че всяка година се въвеждат нови изисквания, които по същество са свързани с попълването на една и съща информация на все повече и повече бланки, като тези бланки всъщност НЕ СА електронни и на всичкото отгоре реквизитите на всяка една, касаещи едно и също, носят различни наименования. Сина на бай Иван не го гледай какво прави. Синът на бай Иван си има работа и не смятам, че той трябва да се погрижи за нещо, което държавата не може да свърши, а е длъжна. Аз разбирам бай Иван да има електронен подпис и профил в единна гражданска информационна система, и наистина като въведе две цифри, системата да му пресметне и покаже какво, къде и как. Но ние такава система нямаме. За какво му е на бай Иван да плаща 50 лв само за електронен подпис на година? А за счетоводен софтуер? Или за счетоводител на месец? Ами за интернет? Ами таксите за свързания с НАП касов апарат? Ами данъците? Ами патентите? Ами осигуровките? На миниалния праг за самоосигуряващо се лице на година отиват точно 1348.56 лв само за осигуровки. Хората, които въвеждат тези неща, са просто изроди. На тях има кой да им плати и заплатите, и бонусите, и да им попълни данъчните декларации. А на чужд гръб и 100 тояги са малко.
"А така - щом имаш фирма, значи си баровец и няма да ти натежи една малка таксичка." Втората най-масова заблуда на демократична България.