Осигурителен десятък

Възмутени представителите на работодателите напуснаха Националния съвет за тристранно сътрудничество. В тристранната комисия решенията се вземали без консултации с едната страна - с бизнеса. Така че и шестте работодателски организации, които не помнят кога за последно са били толкова единни, временно излизат от тристранката.

С масирана атака защитниците на бизнес интересите се опитват да попречат на правителството да вдигне социалните осигуровки с 3 процентни пункта от 1 януари 2011 г.

Вдигане, сваляне - дефицитите растат

Това впрочем е мярка, целяща свиване на бюджетния дефицит и като такава бизнесът би могъл да е и по-снизходителен. Но работодателите в този момент решиха да изкарат силни аргументи и да не се съгласят с правителствената политика. Те напомниха за "безсмисленото упражнение" на ГЕРБ: една година свалят вноските с 2 процентни пункта, втора ги вдигат с 3, а дефицитите в системата на осигуряването остават огромни.

Проблемите на НОИ са наистина сериозни: правителството финансира с 4.4 млрд. лева дефицита му, посочват експерти. За да се запълни тази яма само чрез облагане на трудовите възнаграждения, осигурителната тежест би трябвало да бъде повишена от сегашните 29.2% до 54%.

Без да може да се реши на подобен ход, правителството засега по-скоро предвижда да събере десятък - едни допълнителни 420 млн. лева със скромно вдигане на вноските за пенсия и фонд "Безработица". Защото при около 14 млрд. лв. фонд работна заплата, 3% са толкова. Впрочем правителството бързо показа, че е готово и на по-малко. Засега 170 млн. лева от увеличението ще платят работниците, а 250 млн. лева работодателите. Данъчно-осигурителната тежест върху доходите ще надхвърли 32%.

Защо чак такъв шум

Сума, равна на едва 0.55% от очаквания БВП - защо чак толкова шум? Първо затова, че правителството продължава да следва принципа „пари вместо реформи". Парите ще се вземат от работещите и ще се дадат на пенсионерите, но същевременно за бъдещето на пенсиите на днешните работници не става смислена реч.

В по-общ план, продължават да са неразбираеми целите в управлението на българските финанси. Засега виждаме само един принцип: минимум разходи, максимум приходи. Това не може да се нарече смислено управление. Политиката на Симеон Дянков днес изглежда се изчерпва с това да вкара най-много пари в бюджета.

С толкова много пари, които ще събере, какво ли ще прави Дянков? Ще продължи ли грубата, днес блажена дейност по трупане на резерви, подхваната от предшественика му Орешарски? Дали ще изработи разходна политика, стимулираща науката, образованието и иновациите? Надали, по-скоро ще продължи да поддържа героичния и медиен живец в управлението на премиера.

За да се изявява Борисов, трябват пари

За да се изявява Бойко Борисов, трябват пари. Пари трябва да се намерят, това е финансовото положение. Работниците, стадо, какво ще ги питаме, ще вземем колкото можем. А бизнесът досега се размина леко, само с няколкостотин милиона в края на 2009 г. Да се бръкнат дружно, моля!

Но това няма как да стане съвсем самоволно. И Борисов си намери изненадващи съюзници в профсъюзите. Срещу ангажимента да не се повишава незабавно стажът за пенсия, профсъюзите с готовност преглътнаха, че държавата ще отхапе нови 1.2% от доходите на работниците и предадоха "партньорите" си в тристранната комисия.

Справката, която синдикатите побързаха да разпространят, действително показва, че в България осигурителните вноски са под средните за Европа. И въпреки това съответстват ли доходите ни на европейските, а оправдано ли е точно осигуровките да се повишават? Днес в България те са не друго, а данък върху труда на хората.

Докато при ДДС и акцизите плащаме за потреблението си, т.е. за това, че сме състоятелни и купуваме, с осигуровките се облага трудът ни: фактът че сме здрави и имаме сили и шанс да работим. Това не е никак справедливо, защото правителството няма особен принос в поддържането ни здрави и сити.

Синдикатите сигурно се гордеят, че засега запазват възрастта за пенсиониране ниска. Така или иначе обаче повишаване на пенсионната възраст скоро ще има. Не е нито редно, нито възможно малцината работещи да плащат безсмислено малките пенсии на хора, които са в пълна работоспособност. Каузата на синдикатите е слаба, предвид двата милиарда лева дефицит по пенсионната сметка.

Но да ги оставим сега българските синдикати на техните сложни проблеми. Колкото и да е театрално поведението на работодателите, дори работниците не могат да отрекат, че аргументите им са смислени. От Българската търговско-промишлена палата например твърдят, че държавата тегли от бизнеса повече от 1 милиард лева точно когато икономиката започва да се възстановява.

Бизнесът показвал 96% единодушие в нежеланието си за по-високи пенсионни вноски -затова правителството да потърси други начини за попълване на бюджета си, изтъкват представителите на работодателите и за пореден път предлагат борсова приватизация на миноритарни държавни дялове. След срива на Мостстрой и Холдинг пътища миналата седмица, да вметнем, държавата стана още по-голям длъжник на капиталовия пазар.

Дянков изглежда изобретателен и няма нужда от съвети по пълнене на бюджета без формално да се повишават данъците. Оттук малко, оттам повече, пък после да казват, че в България нямало пари. От началото на годината до края на август е емитиран вътрешен държавен дълг за 755 млн. лева, с което нетният прираст на публичния дълг за първите осем месеца възлезе на 260 млн. лева.

Изобретенията на Дянков

Министърът на финансите предложи и удължаване на амортизационните периоди, съответно намаляване на амортизационните отчисления. Минималните осигурителни прагове са повишени средно с 4.85% - ето ти още 100 млн. лева. Той по принцип не иска, но какво да стори срещу вдигането на акцизите на горивата. И туризмът, и цигарите; само ракията на народа биде пощадена.

Има ги и залежите на фискалния резерв, който - предпоследно - не може да пада под 4.5 млн. лева, но до долната граница ни делят цели 2.2 млрд. лева. Това е касичка за по-крайна нужда. Засега може да се посъбере още капка по капка.

Най-вече с инфлация. По-високи цени - повече приходи от косвени данъци, а те са основните. Някои наричат настоящата инфлация "скрита", защото правителството и неговият статистически институт я признават с половин уста. Щом влезем в магазина тя никак не е скрита. Но евентуалната инфлационна надбавка, която работниците можеха да потърсят от работодателите си, вече ще отива в хазната.

В тази плетеница от интереси, в която ни вкарва не друго, а неумението и на това правителство да се пребори със сивия сектор и да си вземе парите от едрите длъжници - престъпници или просто хитреци, се оформя странен съюз. Работодатели и работници намират все повече общи интереси да се бранят срещу държавните опити за управление.

Борисов очевидно обича да се прави на Брус Уилис и да спасява света; той се врича, че няма да вдигне възрастта за пенсия в най-бедната държава с най-болните хора в Европа, както той ни нарича. Борисов каза: "В момента гледам как да спася държавата от кризата и го правя".

Няма нужда от спасяване

Но българската икономика няма нужда от някой, който да я спасява. Още по-малко от министър на финансите, който да е вицепремиер. Тя се нуждае от едно: да бъде оставена да се оправи. Толкова пипаха по нея, настройваха я, институционализираха я, че тя сега е като пациент, дрогиран с лекарства.

Българите горещо искаха да спре източването на средства от държавата и мнозина точно затова гласуваха за новите управляващи. Но днес те имат още един интерес: да спре източването на икономиката от страна държавата. От икономическа гледна точка не е правилно в този момент държавата да вдига данъците, за да застрахова бюджета. Да оставим кълна на икономическия подем да израсне, да не го затрупваме с буфери.