Китай, борба с гравитацията

Когато Западът се опитва да се възстанови от финансовата криза от 2008 г., естествено е, че много хора гледат към Азия с неподправена завист. Докато американците се борят с безработицата и срива на пазара на имоти, а европейците кретат със своята дългова криза, по-голямата част от Азия (с изключение на Япония) изглежда набира икономическа мощ, богатство и конкурентоспособност с всяка изминала година.

Нещата изглеждат така, сякаш Изтокът си похапва от обяда на Запада

Голяма част от този сюжет е вярна. Възходът на Азия е най-важната икономическа тенденция от изминалия половин век. Ала същевременно нещата могат да изглеждат доста подвеждащо. Азия също си има своите икономически проблеми, които заплашват да я отклонят от светкавичния прогрес.

Това вече се забелязва в настоящето забавяне на темповете в региона. Въпреки нарастващото азиатско богатство, националните икономики на континента все още са до голяма степен зависими от напредналите западни икономики - и със забавянето на тяхното възстановяване, износът, производството и растежът на БВП в Азия също намаляват своите темпове.

2012 г. вероятно ще бъде най-слабата от икономическа гледна точка за Китай от 13 години насам. През второто тримесечие на тази година Южна Корея отбеляза най-ниските нива на растеж от близо три години. Ситуацията е подобна и в Индия.

МВФ прогнозира, че развиващите се азиатски икономики ще се разраснат със 7.1% през 2012 г. - разбира се, това само по себе си не е лошо, но в сравнение с данните от 2010-а, когато регистрираният растеж бе 9.7 на сто, си е рязък спад. Очевидно има граници, в които Азия може да се бори с гравитацията на глобалната икономика.

Повечето експерти в Азия предполагат, че това забавяне на темповете е временен, цикличен феномен, който може да бъде коригиран с малко "лесни пари" и евентуалното стабилизиране в глобален аспект.

Вероятно това е точна преценка, но само до определена степен. Ново проучване от икономистите от HSBC Фредрик Нойман и Санчита Мукерджи задава неудобните въпроси: дали настоящият спад е сигнал за нещо по-дълбоко и опасно? Дали регионът, свикнал с бързия прогрес, ще се наложи да се примири с по-бавен растеж занапред?

Казано с прости думи, губи ли Азия своята мощ?

Ироничното в случая е, че проблемите, пред които ще се изправи Азия в идните години, са резултат от големите й успехи. Историята ни показва, че колкото по-богати стават икономиките, толкова по-трудно за тях е постигането на високи равнища на растеж.

Азия успя да ускори растежа си чрез голям напредък в производителността, който бе постигнат чрез прехвърлянето на евтината работна ръка от фермите в индустрията и добавяне на здравословни дози нови технологии, осигурени от чуждестранни инвестиции.

Проблемът е, че докато този процес увеличава работните заплати и икономиките стават по-индустриализирани, новите постижения в производителността трябва да идват от подобрена ефективност, обновяване на технологиите и по-добро управление - както на корпоративно, така и на национално ниво.

Това обаче въобще не е лесно. Не е голям броят на развиващите се държави, които са направили успешен преход към истински напреднали икономики. Тези, които се провалят, засядат в т.нар. "капан на средните доходи", в който се удрят в тавана на доходите, преди да достигнат до най-високите редици на глобалната икономика.

Колко уязвима е Азия към този "капан"? В своето изследване, Нойман и Мукерджи разкриват няколко притеснителни тенденции. На първо място, те отбелязват, че със забогатяването на азиатските държави, растежът в тях забавя темповете си. Двамата сравняват нивата на доходите (на основа на паритета на покупателната способност) със средния годишен растеж в БВП през последното десетилетие.

Те откриват, че нациите с ниски доходи регистрират с 2% по-бърз икономически растеж в сравнение с по-богатите държави. На второ място - че доходите в някои азиатски държави вече са по-посредствени, отколкото бихме могли да очакваме.

Двамата икономисти изчисляват доходите на някои държави (отново чрез паритета на покупателната способност) като дял от доходите на САЩ в периода между 1970 и 2009 г. Ето какво откриват те: "По този показател Малайзия, Тайланд, Шри Ланка и Филипините не са подобрили забележимо позицията си спрямо САЩ, Китай, Индия, Индонезия и Виетнам, но при все това са преминали от ниски към средни доходи, докато Корея, Тайланд, Сингапур и Хонконг са преминали от средни към високи доходи."

Въпреки това, когато Нойман и Мукерджи използват реални (коригирани с коефициент на инфлацията) данни, Индия и Индонезия се оказват в групата на ниските доходи, а Тайланд и Китай правят "изненадващо бавен преход към категорията на средните доходи при отчитане на данните от последните четири десетилетия".

Какво означава всичко това

Изследването обобщава: "Дори в Азия като регион, характерен с по-високи и устойчиви норми на растеж.... не може да бъде приеман като даденост фактът, че държавите правят бърз преход от едно състояние на доходите в друго. Развитието е дълъг и труден процес."

Факт е, че преходът от бедна държава към такава със средни доходи е сравнително лесен. Той просто изисква като цяло стабилна рамка от политики, които позволяват пренасочването на неоползотворени ресурси (като работна ръка и капитал) в изграждане на индустриализирана икономика.

Предприемането на следващата крачка в процеса на развитие обаче изисква нива на реформи, които в много аспекти са твърде голямо предизвикателство. Компаниите трябва да се трансформират от прости производители в иноватори и дизайнери. Образователните системи трябва да произвеждат работна сила с умения за творческо мислене, а не просто базови познания. Политиците трябва да поощряват среда, в която предприемачите и изпълнителните директори са склонни да поемат рискове, инвестирайки в научно-изследователски и технологични дейности.

Азиатските държави, които не са постигнали значителен напредък в доходите през последните години - като например Малайзия - все още не са успели да предприемат тези стъпки. Още повече, че някои азиатски държави страдат от подобен на западните проблем - нарастващото неравенство в доходите.

Дори в бързоразвиваща се страна като Китай, обикновеният човек не печели толкова, колкото би трябвало заради високите темпове на растеж. Това се дължи на факта, че структурата на икономиката остава с акцент върху инвеститорите, за сметка на потребителите.

С други думи, ако Азия иска да поддържа живота на икономическото си чудо, трябва да предприеме доста сериозна реформа. Въпросът е: дали политиците от континента ще предприемат необходимите мерки? Ако не го направят, Азия скоро ще се озове в същото блато от проблеми, в което са затънали в момента западните държави.