Големите планове на ГЕРБ за саниране на всичко, което може да се санира в България, изглеждат провалени още преди да е започнало осъществяването им.
На 15 януари приключва програмата на Министерството на регионалното развитие за подобряване на енергийната ефективност на жилищата в страната. Въпреки че тя имаше осигурено финансиране на стойност 2 млрд. лв. и покриваше 75% от разходите за саниране, от 2007 г. до този момент със средства от нея са обновени само 4 жилищни сгради.
Как след този неуспех се очаква да успее новата програма? Макар разходите за саниране вече да се покриват изцяло от държавата, проблемът не е в цената, а в мисленето.
Кандидатстването по новата програма започва след края на януари, докогато трябва да са готови методическите указания за общините и необходимите образци на заявленията за саниране.
Финансирането е изцяло за сметка на държавата. Към Българската банка за развитие ще се създаде целеви фонд с държавна гаранция на стойност 1 милиард лева. Неговата цел ще е да привлече финансов ресурс от международни финансови институции за осъществяването на програмата. Парите ще минават през общините, като бенефициенти ще са сдруженията на собствениците. За целта те трябва да се регистрират по БУЛСТАТ.
Тук се сблъскваме с първите проблеми. За да се кандидатства, най-малко 67% от собствениците на жилища в сградата трябва да дадат съгласие и да изберат управителен съвет. Програмата се отнася само за блокове с минимум 36 апартамента. В много от тях обаче вече е извършено частично саниране. Така хората, който вече са дали пари за подобряване на енергийната ефективност на жилищата си, на практика ще бъдат ощетени.
По-малките жилищни сгради ще се санират със средства по новата програма "Региони в растеж".
Предвидените мерки са амбициозни
Не става въпрос само за подмяна на дограма и поставяне на топлоизолация. Ще се укрепват основите на сградите, общите части ще бъдат обновени, водопроводите и вътрешните инсталации ще бъдат подменени. Предвижда се дори поставяне на соларни панели, там където е възможно. Въпреки че първоначалните планове не предвиждат смяна на асансьорите, след няколкото фатални инцидента с остарели асансьорни инсталации в страната, вече се говори за финансирането и на такава мярка.
Програмата наистина ще помогне на хората, въпреки че едва ли ще има особена икономическа полза от нея.
С оглед на това, че голяма част от блоковете в страната са в напреднал етап на амортизация, удължаването на експлоатационния им срок и санирането ще вдигнат цените на имотите и ще подобрят чувствително условията на живот в тях. В същото време създаването на управителни съвети и регистрирани сдружения на собствениците ще даде възможност за по-ефективното управление на сградите.
Но ще могат ли собствениците да постигнат съгласие? Досегашният опит показва, че това е малко вероятно.
Българите са индивидуалисти. Като следствие от комунизма, където държавата следеше всички и последвалия хаос на прехода, в който хората оцеляваха на принципа всеки за себе си, сдружаването, общото усилие, чувството за част от общността не са особено силни в съзнанието на гражданите.
Това е основното обяснение за провала на предходната програма, в която държавата осигуряваше 75% от необходимите средства. Липсата на усещане за общност ще бъде и причината за вероятния неуспех на новите мерки за саниране. Програмата трябва да обхване 1 123 хиляди апартамента в над 70 хиляди панелни и ЕПК блокове. Ако се осъществи, тя ще се превърне в най-мащабното национално усилие в България след 1989 г.
А подводните камъни са много.
Не само, че българите трудно приемат да зависят юридически от съседите си, но и корупцията обхваща всички сфери на държавата и обществото. Дори собствениците да се споразумеят и да подадат документи за саниране в общината, решението за изпълнител на проекта ще се взима от общинската администрация, която ще осъществява и последващия контрол.
Досегашният опит в този тип обществени поръчки въобще не е добър. Няма да е учудващо, ако местни фирми без никакъв опит, създадени дни преди края на сроковете за тръжните процедури, изненадващо получат финансираните от държавата проекти за саниране.
Кой ще спечели от цялото начинание?
При идеалния сценарий, в който собствениците на имоти се обединяват в юридически сдружения и поръчките за саниране взимат най-добрите фирми, печеливши ще бъдат мнозинството от българските граждани и част от дружествата в строителния бранш.
След кризата през 2009 г. сградното строителство е в дълбока криза. В същото време усилията за обновяване и изграждане на пътната мрежа доведоха до ръст в инженерния сектор. Така през 12-те месеца до ноември миналата година в сферата на обществената инфраструктура има ръст на строителната продукция с 10%. А при строителството на сгради е налице спад с 5%, по данни на НСИ. Програмата за саниране без съмнение ще промени тази тенденция.
По-интересно е кой ще загуби от нея? За целта трябва да погледнем от по-високо и да обхванем картината на макроикономическо ниво.
На първо място, тъй като е финансирана от държавата, тази програма ще се изплаща с парите на данъкоплатците. Тя съвсем не е безплатна за българските граждани. Идеята очевидно е поне част от средствата да бъдат възстановени с мерките по Протокола от Киото, като намалението на емисиите от парникови газове бъде предоставено на развити европейски държави срещу инвестиции в българската икономика.
Но тук става въпрос и за приоритети. Защо държавата ще инвестира ограничения си финансов ресурс в непроизводствени активи?
Санирането на панелните блокове няма да ускори растежа на икономика, нито ще повиши нейната конкурентноспособност.
Новите пътища подобряват търговските връзки и имат положителен ефект върху мобилността на работната ръка и туризма. Обновяването на панелните блокове ще донесе полза само на ограничен кръг от предприемачи. Има много по-добри начини да се инвестират няколко милиарда лева, като технологични и индустриални паркове, обществена инфраструктура, научни разработки и реформи в различни сфери, например образование и здравеопазване.
И накрая стигаме до отрицателните икономически ефекти от санирането. В една пазарна енергийна система те биха били силно ограничени. Но българската енергетика не работи на пазарни принципи. Санирането ще доведе до намаляване на емисиите парникови газове чрез по-малко потребление на енергия.
А тъй като динамиката на производството е силно ограничена от регулациите и дългосрочните договори, дефицитът в системата на енергетиката рязко ще нарасне. Ако програмата за саниране се осъществи изцяло и по-най-добрия начин, нещо, което е малко вероятно, разходите за отопление и електрическа енергия на повечето битови потребители ще намалеят с до 50%. Тези икономии обаче ще са за сметка на дефицита в системата на енергетиката, който ще се удвои, достигайки 2 млрд. лв. годишно.
В момента енергийната криза в страната е отложена с фалита на ТЕЦ "Варна". Централата осигуряваше 60% от студения резерв в националната енергийна система. След санирането ще трябва да бъде спряна друга голяма мощност, за да се преодолее нарастването на производствените излишъци в енергетиката.
Разбира се, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране може да реши проблема като рязко повиши цените на електрическата и топлинната енергия. Но тогава ефектът от санирането за гражданите ще е по-скоро негативен.
Добрите намерения на държавата и в този случай не водят към добри резултати. Ако парите за саниране все пак бъдат изхарчени по предназначение, вместо да останат неизползвани или да потънат в нечии дълбоки джобове, то ефектът ще е голяма крачка към фалити в енергетиката. В случай, че програмата претърпи неуспех, то за пореден път сериозни усилия и средства ще бъдат пропилени напразно.
Големи тъпанари се намират по нета. Вече саниралите ще бъдат "ощетени"... Улицата пред къщата ми е на чакъл, аз съм афалтирал 100-ина квадрата, за да не ме нарани общината може би никога не трябва да я прави?!?
Какви са тези глупости - вече саниралите ще бъдат ощетени... Ако си си направил пълен ремонт на апартамента и съседът отдолу също... Тръбите, по които идва водата до теб продължават да са си скапани. Ако ти имаш изолация, но съседите ти нямат - ти топлиш съседите, те - околната среда. Тук някой си е измислил "недостатъци" понеже на вуте ще му е добре безплатно, аз съм ощетен. Ако си направиш топлоизолация сега, а програмата успее - кофти, но ако си си направил преди 5 години - поне половината вече си си ги избил от икономия и удобството да ти е топло. Относно "сдружаването" - има всякакви тъпанари, но в повечето случаи проблемите са, че на бабата и дядото във входа са им ниски пенсиите и не могат да се включат в груповите дейности. Ако всичко е безплатно - трябва да са луди, за да не се включат да им направят изолация и да им сменят тръбите без проблем. Програмата до сега не стана, защото никой не знаеше как става, защото орешарски я вкара в последното чекмедже на бюрото и т.н. Стойността на апартаментите в саниран блок ще се вдигне с 30-50% кой не би искал да стане с толкова по-богат безплатно?
"Така хората, който вече са дали пари за подобряване на енергийната ефективност на жилищата си, на практика ще бъдат ощетени." Ко каза?
От времето на Маргарет Тачър мисля, остана фразата „Безплатен обяд няма!” Или, по-образно казано: „Безплатно е сиренцето в капана за мишки!” Цялата работа ми прилича на някаква добре замислена далавера. Може да няма пряка връзка, но и тук някой е заложил мрежите, както в един случай отпреди 15–тина години. Тогава на най-високо държавно ниво се реши, че всички фирми трябва да притежават втори касов апарат, в случай, че основният се повреди и отиде за ремонт. Определени бяха срокове и глоби при неспазване на срока за закупуването им. Купихме касови апарати, купихме и по още една касова книга да лепим вътре фишовете.... и след няма година отмениха това решение. Но далаверата се получи. Няколко фирми на „наши” момчета се бяха нагласили „на гюмето” и се отблагодариха, предполагам на "мъдрото” началство.
“Проблемът съвсем не е само на икономическа /а камо ли на "пазарна" логика/, спокойно мога да кажа, че това е сериозен проблем на националната сигурност на България и едва ли ще преувелича…….”. Проблемът без съмнение е изключително важен, защото последствията ще бъдат катастрофални, но решението трябва да има сериозна икономическа обосновка и възвращаемост. А не под формата на „подарък” по отношение на собствениците на панелки да се изсипят от бюджета един куп пари, които трудно могат да бъдат контролирани как и от кого ще бъдат „изконсумирани”. Трябва да се постъпи, според мене, както е в Китай. Санирането да е задължително, а тези, които не могат да си го позволят, да се откажат от част от собствеността си върху жилището и да плащат някаква месечна аренда в зависимост от това каква сума е отпусната за санирането. Ако собствениците искат да продадат жилището, за да се финализира сделката, да бъде задължително погасяването на това задължение. По такава схема на финансиране всеки собственик ще прецени, дали да заплати сам санирането на жилището си, или да се съгласи държавата да владее част от собствеността му. Но това е едно мое моментно хрумване, така че няма да го разисквам тук.
Слава Богу, че има будни българи, които безпогрешно надушиха голямата далавера! Разкриха я и я разкатаха! Спряха кражбата на века и спасиха панелките от саниране!
Много коментари, много нещо. Повечето от тях са нагледен пример защо българите сме на това дередже. На умниците ще кажа, че санирането не е задължително. Който не иска, няма. Да не плаче после.
Когато дадох пример с Китай не бях много точен, защото имах предвид друга тяхна практика свързана със строителството на жилища. Когато предстои събарянето на цели квартали в мегаполисите на Китай, семействата на хората, чиито къщи подлежащи на събаряне имат следния избор: - да си закупят срещу нисколихвен заем апартамент в някои от новите високи сгради, като се приспадне оценката на старото им жилище, - ако нямат възможност, или не искат да изплащат такъв, им се предоставя държавно жилище в същата сграда, като плащат наем под формата на аренда. Но нямат право да го преостъпват или дават под наем. Има една особеност, характерна за комунистически Китай, там земята е държавна, така че всеки, който ползва терен, незвисимо за селскостопански, жилищни или други цели, го взема под аренда за определен срок. Този срок е различен. Западните компании, за да построят свои производственни и офис сгради ползват концесия за 60 години. След изтичането на този срок концесиято може да не бъде подновена, като изграденото става собственост на китайската държава. За жилищата този срок е неограничен, но към данък сгради се прибавя и тази арендна такса, която е в зависимост от площа на жилището.
"И накрая стигаме до отрицателните икономически ефекти от санирането....Санирането ще доведе до намаляване на емисиите парникови газове чрез по-малко потребление на енергия." --- Личи си че статията е писана от тесноглед икономист. Един вид като като отрицателен ефект от програмата за ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ отчитате факта че след приключването й ще се постигне ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ. ?!? Плюс това намаляването на парниковите емисии е много по-важен и глобален проблем отколкото някаква забатачена енергетика.