Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нашият човек в Панама

Как България прочете #PanamaPapers
Как България прочете #PanamaPapers

Най-голямото изтичане на конфиденциални документи в историята. Разбиване на "черните кутии", през които се преплитат скритите мрежи за влияние на световните лидери. Изобличаване на лицемерието, с което новото поколение политици излязоха на сцената като "спасители" след икономическата криза.

Всички тези определения се отнасят за аферата #PanamaPapers, чиито първи разкрития бяха публикувани на 3 април след едногодишните усилия на стотици журналисти да разшифроват изтеклата през Sueddeutsche Zeitung вътрешна кореспонденция на "Мосак Фонсека".

Ефектът от първичния взрив на публикациите се усети по цял свят. Разкритията за офшорното дружество на исландския премиер предизвикаха правителствена криза в Рейкявик, описана като "най-тежкият срив на доверие в историята на парламента".

Кремъл, който попадна в центъра на разследването, обвини международните журналисти в съучастие в конспиративен опит за дестабилизация на Русия.

Френският президент Франсоа Оланд пък определи #PanamaPapers като "добра новина" за борбата срещу укриването на данъци и обяви, че веднага щом се появят документи, ще бъдат проведени разследвания и делата ще стигнат до съд.

Нашият човек в Панама

Формално, офшорните компании представляват напълно законен инструмент, стига собствеността им и произходът на парите в тях да бъде декларирана надлежно.

Те се използват включително от големи частни фондове за намаляване на риска при опериране на несигурни пазари - такъв е примерът в България и останалите страни от Централна и Източна Европа след краха на комунистическите режими.

По данни от 2015 г. на БНБ се оказва, че Сейшелите и Британските Вирджински острови са сред най-големите чуждестранни инвеститори в България, а общата сума на офшорния капитал в страната - включително от зони като Люксембург, Малта, Кипър и Швейцария - е в размер на 7,5 млрд. евро.

Oчевидно обаче има сериозен проблем, когато анонимността на данъчните оазиси се комбинира с политическа власт.

Неслучайно най-важният акцент на панамските документи беше осветяването на държавните елити, които крият активи за милиони в офшорни зони, без да декларират произхода им и без да платят дължимите данъци.

"Прикриването на пари през офшорни зони не е просто схема за укриване на данъци от т.нар. 1% - най-богатите хора в света. Тук има скрита търговия с влияние чрез тези пари", коментира Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, пред Webcafe.bg

Нещо повече - в резултат на подобни схеми се стигна до тежката дестабилизация на световните пазари през 2008 г.

"Този фактор на стабилност няма как да се преглътне. Липсата на регулация може да доведе до катастрофа".

Той обръща по-специално внимание на странния казус с офшорките на арабските държавни ръководители.

Сред клиентите на "Мосак Фонсека" се оказаха кралят на Саудитска Арабия Салман, бившият емир на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани и др.

От данните на #PanamaPapers се оказва, че крал Салман е използвал сложна схема с две компании, регистрирани в Люксембург и Британските Вирджински острови, за да изтегли ипотечни заеми за две луксозни жилища в центъра на Лондон. Третата му офшорна фирма е създадена, за да стопанисва моторна яхта, кръстена на името на кралския дворец в Риад.

"При абсолютната власт, която държавното устройство на Саудитска Арабия дава на краля, за него няма никаква необходимост да крие парите си. В този случай офшорните сметки имат съвсем различна идея", смята Тихомир Безлов.

Той коментира, че анонимните дружества биха могли да се използват за плащане на услуги, които не бива да стават обществено достояние - например, за финансиране на закупуването на въоръжение или за лобиски услуги в САЩ и Европейския съюз.

Колапсът след световната икономическа криза беше един от водещите двигатели на въвеждането на ограничения за дейността на офшорните компании, като най-драстичните усилия бяха положени в САЩ от администрацията на Барак Обама.

ЕС също се опита да въведе ограничени регулации за ограничаване на влиянието на дружествата, регистрирани в "данъчни оазиси".

Дори в България беше приет специален закон по идея на депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев, който ограничи част от правата на офшорните дружества в обществения сектор (съвсем скоро обаче предстои текстовете му да бъдат тежко ревизирани, виж карето).

Натиск за разхлабване на възела около офшорките има в целия Европейски съюз и идва най-вече от страна на Великобритания - метрополия на голяма част от отвъдморските зони с преференциални данъчни условия и един от най-предпочитаните "данъчни оазиси" за чуждестранни лица.

Изтичане през сито

И все пак, анализът на информацията от #PanamaPapers повдигна доста въпроси без отговор.

Един от основните проблеми е, че за разлика от платформата на Wikileaks тук липсва достъп до пълната база данни, с които разследващите журналисти са работили през последната година.

"На практика ние не разполагаме с документи, а само с "разказ", който преди всичко е фокусиран върху трансферите и мрежите на влияние на руския президент Владимир Путин", коментира Тихомир Безлов от Програма "Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията" пред Webcafe.bg.

В сайта на проекта са систематизирани данни за броя и имената на офшорните фирми, както и на участниците в тях според националността им, но липсва регистър, в който всеки може да направи самостоятелна проверка на лицата, представляващи интерес.

Логиката на подобно ограничение на достъпа е преди всичко в това да не бъде търсена отговорност от редакцията или организацията, която публикува документите. Явно контролът на информацията е предназначен, за да не се засегнат интересите на хората, които са добросъвестни и нямат вина, казва Безлов.

Той обръща внимание и на факта, че е разкрит подробен списък на правителствени ръководители от страни от Третия свят, но очевидно прави впечатление липсата на водещи политици от развити икономически държави. С едно изключение - Исландия.

Засега подробностите от разследването, посветени на България, са известни единствено на журналистката Алексения Димитрова от в. "24 часа", която е член на Международния консорциум на разследващите журналисти.

Информацията на изданието обаче се ограничи само до това да посочи, че в данните от "Мосак Фонсека" присъстват поне 150 фирми, посредници, собственици и акционери от България, без да се посочват кои са конкретните играчи зад офшорните схеми и дали сред тях има лица, които заемат публични длъжности.

Пълните списъци би трябвало да бъдат публикувани до началото на месец май - а първият им читател, оказва се, ще бъде директорът на НАП Бойко Атанасов.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените