Когато става дума за харчене без мярка, Гърция определено печели златен медал. Правителствата в Атина не са балансирали бюджета от 40 години, а страната избегна на косъм банкрута през май, когато европейските й партньори твърде неохотно й отпуснаха огромни спасителни заеми.
Кризата с гръцкия дълг се дължи на много фактори, но летните олимпийски игри от 2004 г. привлякоха вниманието на анализаторите. Ако не са единствената причина за финансовата каша, то игрите поне са блестяща илюстрация за това какво се обърка в Гърция.
Да започнем от десетките олимпийски съоръжения, които сега са пустеещи и се охраняват от частни фирми. Стела Алфиери - една от отявлените противнички на игрите, е убедена, че строежът на тези съоръжения е белязал началото на безотговорното харчене.
„Чувствам се отмъстена, но това е трагедия за страната ми - коментира Алфиери - бивша народна представителка от малка лява партия. - Организаторите използваха националната гордост на гръцкия народ, за да спечелят. Парите бяха похарчени безотговорно, без да се търси сметка."
Олимпийските игри в Атина от 2004 г. са стрували близо 11 милиарда долара по днешен обменен курс - двойно повече от първоначално одобрения бюджет. Тази цифра не включва големи инфраструктурни проекти и цялостното изпълнение на плана е извършено при съкратени срокове, в последния момент и на много раздути цени. В месеците преди Олимпиадата строителните бригади са работили денонощно, на изкуствено осветление.
В допълнение към всичко това само охраната на игрите е струвала 1,2 милиарда долара. 6 години по-късно повече от половината съоръжения в Атина се използват много рядко или са пустеещи. Сред непотребните спортни площадки са едно бейзболно игрище, гигантска база за кану каяк, да не говорим за залите и площадките за непопулярни спортове като тенис на маса, хокей на трева и джудо.
Дон Портър - президент на Международната федерация по софтбол, призна, че преди няколко години неговата организация е направила оферта да поддържа олимпийската база и да я използва за състезания, но отговор така и не пристигнал.
„Игрището си стои, но вече е обрасло с трева и бурени - разказва Портър. - Не е поддържано и не се използва. Разбира се, не само олимпийските игри са причина за сегашните проблеми на Гърция, но определено допринесоха за тях."
Има планове за трансформиране на някои от съоръженията в центрове за отдих и фитнес - например гребният канал трябваше да стане воден парк, но тези сделки се протакат заради юридически неуредици, протести на живущите в съседните квартали или несъответствие с регулационните планове.
Критиката срещу безогледното харчене преди игрите се изостри в последните седмици, когато парламентът започна разследване на обвиненията, че германският индустриален гигант Siemens AG е плащал подкупи, за да си осигури договорите за игрите през 2004 г.
Бившият гръцки министър на транспорта беше обвинен в пране на пари, след като призна пред комисията, че е получил повече от 123 милиона долара от Siemens под формата на дарение за кампанията му.
Президентът на Международния олимпийски комитет Жак Рох заяви, че „не е честно" да се свързва кризата с олимпийските игри. Според него Атина все още се ползва от облагите на подобрената транспортна инфраструктура в града преди олимпийските игри.
„Всички тези неща са от полза за града - коментира той пред кореспондент на Associated Press в Лозана. - Разбира се, имаше разходи, летище не се строи без пари, но ако Атина не беше модернизирала транспорта и инфраструктурата си преди Олимпиадата, сега икономиката щеше да е в още по-тежко положение."
Гръцкият олимпийски комитет настоява, че тежките финансови проблеми на страната (която натрупа дълг от 382 милиарда долара) са твърде драстични, за да се дължат единствено на бюджета на игрите от 2004 г. Някои финансови експерти са съгласни с това твърдение.
„Погледнато логично, не можем да не се съгласим, че олимпийските игри са фактор за гръцката финансова криза - коментира Андрю Цимбалист - американски икономист, който изучава финансовия ефект на големите спортни събития. - Но е по-вероятно бюджетът на игрите да е изиграл съвсем скромна роля за дълга на Гърция. Празните съоръжения действително са проблем, а поддръжката и разходите за охрана само утежняват нещата. Като изключим това обаче Атина се възползва от инфраструктурните подобрения, пък и става дума за публичен дълг от 400 милиарда, който не може да се натрупа само от една Олимпиада."
През последното десетилетие гръцкият бюджетен дефицит беше над лимита, определен от Европейския съюз (3 % от брутния вътрешен продукт). Миналата година обаче цифрите рязко се промениха и дефицитът е 13.6% от БВП - най-високото ниво от рецесията през 1993 г. насам.
Страната ще получи 135 милиарда долара под формата на заеми до 2012 г. чрез МВФ и еврозоната и европейските правителства се страхуват, че гръцката криза ще навреди сериозно на еврото.
Премиерът Георгиус Папандреу заяви, че причина за кризата са десетилетията лошо управление, отлагането на непопулярните реформи и корупцията сред политическите партии, които са обещавали държавни служби, облаги в социалното осигуряване и скъпи инфраструктурни реформи, за да спечелят гласове.
Насос Алверас - отговорният министър за олимпийските проекти, настоява, че игрите са донесли повече печалби, отколкото загуби, тъй като са се отразили положително на туризма. „Неизползваните съоръжения са тъжна гледка - признава той. - Но това се дължи на факта, че плановете за използването на тези съоръжения след Олимпиадата, бяха пренебрегнати."
Той добавя: „Парите, похарчени за игрите, са една четвърт от миналогодишния бюджетен дефицит. Как е възможно сума, похарчена в продължение на 7 години, да се счита за основна причина за финансовата криза? Това е ирационално."
