Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На бати селото

Selo Varna и неговите приятели... Снимка: Бояна Атанасова
Selo Varna и неговите приятели...

2010 година ще остане в световната история с това, че за пръв път градското население надхвърли по брой селското, тоест селяните в световен план станаха малцинство.

А 2011 г. ще се запомни в българската история, (надявам се, и с това), че министър-председателят на Република България нарече Варна село.

Ето точните премиерски думи, които могат да се чуят и видят в Youtube (защото централните медии с малки изключения предпочетоха да изрежат неудобните слова на Бойко Борисов): "Ще останете една провинция в сравнение с Бургас, Хасково, надолу другите градове. Ами ще си стоите село и вие, и всички останали, така както го заварихме".

Гневни, варненци тутакси направиха група във Фейсбук Selo Varna.

Варна, разбира се, е виновна за това, че е гласувала за трети път за кмет, припознат за трети път от БСП - както и от ДПС, още няколко организации и бизнес статуквото... Затова сега я наказват, като не й строят магистрали.

И тя ще си остане село, извинявайте за думата, освен ако не гласува за НАС! Пък дори и да е за същия кмет, но този път припознат от ГЕРБ...

Не сте ли съгласни, че е недопустимо премиерът на една нормална държава да говори така - както по отношение на град Варна, така и по отношение на селото?

Селото като комплимент

Наскоро вестниците гръмнаха със сензацията, че половината от населението на България живее в София: преждевременно изтекла информация от преброяването показала, че 3.5 млн. души живеят в София и околностите й, докато българите са останали малко над 7 млн. души.

Подобни процеси на концентрация на населението в столицата са характерни и за други държави от нашия калибър. Това логически е напълно обяснимо, но в икономически и социален план е неустойчиво и дори неизгодно развитие, което трябва да се компенсира с регионални политики.

Селото е нещо хубаво, полезно и застрашено, което трябва да се опазва; да се говори за селото с негативен оттенък е обида за самата история на България.

Аз, да си кажа, ако мога да избирам откъде да си купувам храната, бих платил доста повече, ако знам, че със сигурност е от село. Когато имам шанса да ходя на почивка, избирам или някой европейски културен център - какъвто София за съжаление още не е - или село, в България или чужбина, на море или планина, или дори в равнината на родния ми Добрич.

Когато мисля за бъдещето си, с надежда чакам деня, в който ще мога да се пенсионирам и да прекарвам повече време на село. Впрочем парите за пенсията ми очаквам да дойдат от земята на баща ми, а не от източените държавни пенсионни фондове.

Мисля, че Волтер беше казал: хората, които имат най-малко досег със селския бит, гражданите, най-охотно разправят за селската романтика. Да, знам, че не е лесно на село, още повече в българско село, белязано с язви като алкохолизъм и кражби. Затова оцеляващите селяни заслужават още по-голямо уважение и закрила.

Твърде интересният инвеститор Джим Роджърс твърди, че пренебрежението към селото много скоро ще изчезне. Фермерите ще са тези, които ще бъдат богатите хора на планетата: те ще карат лимузини, а финансовите посредници, доскоро царете на света, ще станат техни шофьори - заявява от доста време милиардерът, партньор в първите стъпки на Джордж Сорос.

В селото - и в плодородна България - е заровено огромно имане, което лека - полека ще излиза наяве в идните десетилетия. Да ни би пък случайно да е напълно преднамерено това, че от две десетилетия емиграцията на практика се насърчава от българските власти?

Магистрали или село

В този смисъл, автомагистрала "Хемус", която се представя от медии и политици като въжделение на цяла Северна България - няма ли всъщност да се окаже негативна идея в чисто екологичен и земеделски план? Да, тя ще улесни транспорта на столичани до морето, но същевременно ще среже като с нож българската земя.

Явно е, че Северозападна България е западнала не толкова заради липсата на магистрали, а заради това, че властта се е отдалечила, това е позволило развитието на неофеодализъм, по-образованите и по-младите хора са напуснали и включително затова наличната инфраструктура не се поддържа достатъчно.

Не ми е трудно да си представя, че и след опасването на България със 700 км магистрали, както обещава правителството в светлото бъдеще, обикновеният човек ще продължи да бедства икономически, а българската нация - демографски и културно. Както казах и преди, магистралите са нещо отлично, но трябва да водят нанякъде.

Какво е все пак Варна

Десет години от живота ми са свързани с Варна. През 1995 г. Варна беше по-различна от сега. С по-малко прах и шум и агресия. Спокойна, красива, с повече стари дървета и сгради, пазеща тайните си в апокрифни барове и клубове, пръснати из малките улички. В спомените си обичам този град.

Във Варна са най-хараби музикантчетата, както изпя Тодор Колев. Е, има и чалга. От гледна точка на работа и кариера, Варна тогава, както предполагам и сега, е капсулирана общност, в която чужд елемент много трудно намира място.

Дори и сега, когато черноморската столица загуби блясъка си заради липса на планиране в строителството и свежа политика в образованието и културата, не мога да я нарека провинция, какво остава за село. Но е истина, че във Варна вече се живее по-лошо. Има повече напрежение; да го кажем така - демографското налягане е станало по-високо.

Сблъсъкът на икономически интереси във Варна е очевиден. Ако бяхме една цивилизована правова държава, Борисов нямаше да ни агитира предизборно със "селската" липса на магистрали от София до Варна, а щеше да ни демонстрира какво е направил откакто е на власт срещу икономическото безредие и беззаконие, включително във Варна.

Акция "Медузите", случила се на 31 март м.г. отшумя - но не и в съдебните зали, където пуснатите срещу парични гаранции арестувани още не са влезли.

А един от тях - бившият председател на Общинския съвет на Варна и член на ИБ на БСП Борислав Гуцанов, още не е отрекъл публично от намеренията си да се кандидатира за кмет от името на БСП. Но и не ги е повторил.

Има индикации, че сегашният "червен кмет" Кирил Йорданов, който предпочита да се има за независим, ще се кандидатира за поредния си четвърти мандат от името на ГЕРБ. Ако това се случи, очертава се отново едната ръка да измие другата. И Варна може би няма да е село...

Опасно за България е, че глупавата конфронтация "София - провинция" и дори "град - село", която пречи на консолидирането на обществото ни, не само че продължава, но и се приема от новата власт пред очите на чуждите приятели.

Столични нрави

В града на Борисов, в столичния град на България, на 500 метра от правителствената резиденция Бояна и Националния исторически музей, в градски условия в тиха улица встрани от околовръстния път - заслуга на правителството - има жилищен вход.

В партера на този вход работи заведение, което има навика точно в 22 часа да разтриса блока, като надува музика, чалга разбира се, като на случаен принцип я съпровожда с бодри викове, за да оповести на всички околни, че е тук, и така до малките часове.

Протестирахме. Собственикът на това заведение твърди, че се ползва с протекцията на общината и съответното районно управление на полицията. Сигнализирани десетки пъти, полицаите ловко си затварят очите за бара.

Общината се подигра на подадената жалба, правейки проверка по обяд и установявайки, че всичко е наред. Междувременно изникна документ, че заведението е пререгистрирано през 2004 г. с удължено работно време. Кой е позволил това в жилищен вход? Кръчмарят е арогантен и заплашва жителите на входа.

Мисля си: точно така стават нещата в България. Гаврят се с човека, за да се махне в чужбина и чалгата да може да царува. Няколко семейства се изнесоха за последните години от нашия вход; а най-интелигентните съседи отидоха на село.

Най-четените