Всеки собственик и работник в почти всеки магазин за хранителни стоки на този свят има нужда от везна. Изключително прост, невероятно продуктивен и в същото време крайно необходим уред, с който да претеглят покупката ви. Представихте ли си я?
Наскоро се замислих какво се случи със старите механични везни. Вече почти никой не ги използва и вероятно се произвеждат във все по-малки количества. Едва ли някой инвестира в разработка на нови модели...
Представям си, че последните механични везни разработени на този свят са съвършени. Без дефекти. Изключително точни. Здрави. Красиви. Само, за да отстъпят място на електроните везни, които - въпреки, че не могат да се похвалят с опита на механичните везни, натрупан в историята на човечеството - все пак добавят повече стойност.
В момента ръководя екип, с който се опитваме да продаваме образование. В България. И не се срамувам от тази дума - продаваме.
Опитваме се да продадем идеята, че съвременното образование в България донякъде работи. Изкарва добре подготвени кадри, които в повечето случаи знаят един или два чужди езици. Учениците се подготвят от учители с над 20-30 години опит и нерядко се реализират в чужбина. Но въпреки това, образованието прилича на механична везна. А ние разработваме електронна.
Нашата електронна везна е училище по роботика - с помощта на роботи искаме да запалим и обучаваме ученици в сферата на информационните технологии и техническите науки.
Роботите са един изключително забавен и високо ефективен начин да се представят сложни и често безинтересни абстракции.
Да продадеш образованието тип "електронна везна" на пазар като българския не е толкова лесна задача и има доста предизвикателства.
Българският пазар е прекалено малък
Твърдение, което е вярно. Българският пазар в частта образование наистина е малък, за да поддържа развитието и разработката на "електронна везна", тоест нови продукти в сферата на образованието. Но е достатъчно голям, за да заслужава да се опита.
Затова решихме да пробваме нашата везна, да проверим дали работи, дали и кой ще иска да я купи. Няма да пораснем експоненциално, каквато е мечтата на всеки предприемач. Но във всеки един момент се опитваме да структурираме бизнеса си така, че утре да можем да продаваме на друга пазар, извън българския. И тогава да имаме шанс да пораснем в пъти.
Хората са затруднени финансово
По-голямата част от родителите, които изпращат учениците си при нас, не разполагат с "излишни" пари и време. Но са готови да инвестират в образованието на децата си! Важното беше да сме гъвкави.
Първите такси, които обявихме бяха за 4 месеца обучения. Родителите дойдоха при нас и просто казаха, че нямат възможност да ни дадат цяла такса за занятията. Затова ще ни дадат половината. И в този момент решихме. Ще направим обученията на модули по 2 месеца и ще събираме такси за 2 месеца обучения. Таксата е реално същата, но вече е доста по-удобна за родителите и за учениците.
Фиксираните разходи винаги са грижа
Във всеки бизнес има фиксирани разходи. Ще го напиша пак - във всеки бизнес има фиксирани разходи.... и трети път да го напиша отново няма да е съвсем вярно. Предполагам всеки ще има нужда от малко време да преосмисли това твърдение.
Но от ден първи знаехме, че ще продаваме образование на пазар, на който не се купува образование. Затова решихме да структурираме дейността, така че да минимизираме фиксираните разходи. Няма фиксирани заплати, няма фиксирани такси, няма фиксирани наеми. Всичко е на база на дейността и е в процентно отношение от нея.
Пример, наемите. Не е нужно да разполагаме със "собствено място" за провеждане на дейността си. Ние работим с няколко такива, които са постоянно наети, но това е така защото наемът излиза по-малък от временното наемане на зали за ден. Но ако дейността го изисква, можем много бързо да използваме зали наети за ден или дори час, както правим в другите градове преди да открием нов клон.
Българският пазар, според мен, e интересeн. Oтличава се с няколко неща - малък е и в същото време върви с няколко години назад, особено в сферата на образованието. И тъй като продаваме електронни везни на Българския гледаме да го използваме правилно - като възможност за проба. Той ни дава прекрасната възможност да изградим и финансираме невероятен отбор и да подготвим инфраструктурата на целия бизнес. Надявам се, когато това е готово, да успеем да реализираме дейността на европейския, а защо не и на световния пазар.
Браво пичове! Много добра идея и е убаво, че некой най-после се е фанал нещо такова да напраи. Трябва се ограмотяват децата откъм техника (софтуер, хардуер, механика...) щот оттам се изгражда логическа мисъл и здрав поглед към света наоколо. Много малко ора разбират кво чудо на човешката мисъл и изобретателност е техниката - повечето за обикновени ползвачи. А у секи мъничък детайл има скрита неква гениалност...било то у затвора на ловна пушка или у робот или у микрочип. Там излиза наяве най-светлото у човека - градивното. Дерзайте момци - става ми гот кат чета за такива ора, па кат порасне лапето още малко мое го запиша при вас !
Хубаво е, че някой се е посветил на каузата с ограмотяването на децата.. Всяко подобно начинание много ме радва. Е, по-ми харесва идеята на Телерик Кидс, които правят безплатни курсове по програмиране.. Но както и да е. Не всеки може да си го позволи, това е ясно. Ентусиазмът ви е похвален и дано таксите ви да са приемливи Пожелавам Ви успех!
Кирил е изключител човек! Неговата работа и тази на Екатерина за бъдещето на децата в България може би ще се оцени след време. Да е жив и здрав, за да продължи дейността си.
Удачен избор на образователен предмет, защото е интересен за децата. Индустриалните роботи са полето за изява на специалистите по в областта, хуманоидите са просто играчки. По пътя на логиката, ако ще се тръгне от човека за да се стигне до подобна машина, тогава ще трябва чрез reverse engineering да се направи аналог на биологичнта клетка. Това е изключително сложно занимание и е необходим пробив във фундаменталните науки за да се реализира подобен проект.
Бизнесът с информацията и конкретно с образованието отдавна е доказал, че има бъдеще. Просто при нас нещата идват малко по-късно... но са все така неизбежни.