На парти в скъп хотел в Манхатън, Чарлз Форман се възхищава колко бързо могат да се променят нещата в живота. "Вчера имах в банковата си сметка $1700, а сега - адски много," споделя той.
Партито е по повод изкупуването от Zynga на Omgpop, нюйоркска компания-разработчик на игри, основана от Форман - и е толкова екстравагантно, колкото служителите на Omgpop биха могли само да мечтаят допреди броени дни.
На дни от ръба на фалита, фирмата стана ценна придобивка за гиганта Zynga
Omgpop са кретали на пазара, докато Draw Something, игра за смартфони, която те представиха преди не повече от седем седмици, не стана тотален хит. Тя на свой ред привлече вниманието на създателите на FarmVille - Zynga, настоящите царе на социалните игри, които практически незабавно погълнаха Omgpop, плащайки за фирмата $180 млн.
Draw Something превръща Omgpop от слабоизвестна, почти фалирала стартираща компания в задължителна придобивка за индустриален гигант.
Сделката със Zynga демонстрира как компаниите действат светкавично, за да не изпускат тенденциите онлайн, в резултат на което буквално за една нощ може да се превърнеш от бедняк в милионер.
"Zynga купиха фирма, която вдигна скорост от нулата до 100 км/ч за броени секунди," коментира анализаторът от IDC Люис Уорд, който е експерт по игровата индустрия.
"Отгатни какво съм нарисувал" в съвременна онлайн среда
Draw Something се използва за създаване на бързи скици, илюстриращи думи и фрази като "басейн" или "златна рибка", които приятелите ви да отгатват. Приложението е изтеглено повече от 35 милиона пъти от дебюта си на 6 февруари, като играчите са създали над един милиард рисунки, разкриват от Zynga.
32-годишният Форман няма пряко участие в създаването на Draw Something. Той напуска компанията преди година, но запазва акциите си в нея, като междувременно се опитва да пробие с друга стартираща фирма.
Предприемачът отказва да разкрие каква сума е спечелил от сделката, но по негови думи "много повече" от $22 млн. "С такива пари мога изцяло да се облека от глава до пети, когато някой ме покани на сватба."
Сайт за запознанства, прераснал в не особено успешен разработчик на игри
Omgpop всъщност не са дебютирали като компания за игри. Преди 6 години Форман основава сайт за запознанства, наречен "I'm in Like With You", където потребителите биха могли реално да се самопредлагат на търг.
"Цялата фирма стартира донякъде на майтап, наистина," разказва той. Тогава той приема сайта за форма на забавление - и едва впоследствие установява, че хората прекарват доста време в него. В опит да капитализира тази аудитория, той го превръща в сайт за игри и го преименува на Omgpop. "Това е нещо, което изобщо не съм очаквал," коментира той успеха на компанията.
Форман взима за изпълнителен директор Дан Портър, бивш президент на организацията Teach for America, който е имал предишен опит със стартиращи фирми. Omgpop набират $17 млн. от рискови инвеститори и създават около 35 игри, но нито една от тях не носи особени доходи.
Дни преди парите да свършат, се ражда тоталният суперхит
Всъщност фирмата е трябвало да остане без пукната стотинка към май, и вероятно да е затворила вече, ако не беше невероятният успех на Draw Something, съобщават двама бивши служители, запознати с финансовата ситуация - и анонимни.
Портър, който вече е генерален директор на филиала на Zynga в Ню Йорк, отказва да потвърди това, но казва: "Преди да излезе тази игра, имахме натрупани доста пари, но не бяхме направили никакви хитови игри. Това не можеше да продължава дълго."
Първата игра с рисуване на фирмата, дело на Форман и И Джей Мейбълкос (технологичен директор на Omgpop), е била уеб-базирана и се е наричала Draw My Thing. Тя обаче е залагала на конкуренцията, с таймер, органичаващ времето, в което играчът би могъл да познава думите, и участниците са бързали да напишат отговора в общ чат.
Миналата есен, след като Форман напуска по собствено желание, Портър заедно с петчленен екип разработва Draw Something. "Тази игра е базирана на идеята за съвместна работа в опит да се постигне нещо в екип," твърди той. Липсват лимити на времето, няма и реална победа или загуба.
Хората охотно споделят рисунките си в социалните мрежи и популяризират играта
В деня на пазарния й дебют, Портър напрегнато наблюдава броя изтегляния на Draw Something. Той достига 30 000 същия ден - което не е твърде много. Но 10 дни по-късно изтеглянията започват да нарастват, като скоро достигат милион.
Хората започват да публикуват скиците си в Twitter и Facebook, с което помагат на играта да се разпространи бързо. И тя оглавява класациите на App Store, което гарантира, че още повече хора научават за нея и я изпробват.
Draw Something, предлагана за изтегляне за $1 и в безплатна версия с реклами, и двете с версия за заплащане за допълнителни функции, започват да носят стотици хиляди долари на ден.
"Продажбите въобще не спадаха," коментира Портър. "Играта стана като Мечо Пух - колкото повече, толкова повече."
Този успех естествено привлича потенциални партньори - и мениджърите на Zynga, която е в Сан Франциско, бързо се качват на самолета за Ню Йорк, за да обсъдят поглъщане на успешния разработчик.
От царе на игрите във Facebook, Zynga се пренасочват към пазара на приложения
Създателите на Farmville със сигурност не са губили време - сделката бе оповестена в сряда миналата седмица, а още в четвъртък всичките около 40 служители на Omgpop вече бяха част от структурите на Zynga. Около 60 души присъстват на партито по повод изкупуването на компанията, много от тях членове на екипа на Omgpop, които се поздравяват с прегръдки и снимки за спомен.
Портър споделя, че смята да замине със семейството си на почивка в Коста Рика, преди да поеме новата си работа. А Форман, който сега работи за услуга за съхранение на снимки онлайн на име Picturelife, споделя, че след приключването на сделката е бил толкова главозамаян, че буквално е излязъл на улицата сред движещите се коли. "Тръгнах да пресичам улицата и всички натискаха клаксоните си," казва той. "Беше направо сюрреалистично."
доказателство за сбъдната мечта и още нещо: безумието на съвременния човек - игра?!? социална мрежа, работа в екип? май в САЩ наистина са на нивото на 5 годишни деца, които се учат по емпиричния път единствено. Поздравления за хората, които са спечелили, но за мен е ненормално да се правят пари от и за безсмислици, при положение че поне 20% от човечеството гладува. Както и че в други райони на света човешкият живот не струва пукнат цент, а децата мрат като мухи. Това е нечовешко. Затова и САЩ вероятно ще се сринат, в близките 30-50 години. Безумието на удоволствието.
игрите са вид изкуство, особено ако измислиш нещо ново или пък въведеш нещо добре забравено старо, но по нов начин. както филмите, музиката, книгите, художественото изкуство и т.н. по същатаг логика аз мога да попитам - от какъв зор ще се плащат десетки милиони за някакви си драсканици. ми имали са хората парите и възможностите - платили са. гладувашите деца нямат общо в случая. иначе зинга да го духат и дано банкрутират по-скоро, баси смешната и гнусна фирмица!
>май в САЩ наистина са на нивото на 5 годишни деца, които се учат по емпиричния път единствено .. каза нереализираният хейтър с 500 лева в сметката Хората работят и създават нови продукти, пригодени за постоянно и бързо сменящата се реалност, в която живеем. Тези, които го могат, успяват. Тези, които не го могат, или дори не могат да следят промените в средата и да се приспособят към тях, отричат реалността на тези промени и плюят разпенено по чуждите успехи: >Затова и САЩ вероятно ще се сринат, в близките 30-50 години А докато кучетата лаят, кервана си върви..
Никой не отрича реалността на тези промени. Въпросът е, доколко въпросните промени носят някаква полза в истинската реалност - на повечето хора в света. Не в реалността на разни футболисти, манекенки и т.н. паразити, които не ни слагат храната на масата.
>които не ни слагат храната на масата Хейтър, ако не се откъснеш от поробващия ума ти битовизъм, няма как да разбереш за какви иде реч. Иди разправяй на някой див африканец от първобитно племе за коли, кораби, самолети - той само ще те гледа с недоумение и ще ти задава въпроси от типа 'ама как това ми помага да ловувам?' и 'защо ми е да мога да прекосявам океани, като наоколо такива няма?'..
Абе, ти тъп ли си или на такъв се правиш? Кой ти говори за технически прогрес? Говоря за неща, чиито цени са изкуствено надути, защото парите трябва да са само в "наши хора". Или ти сериозно вярваш, че бедни студенти изведнъж забогатяват покрай "Гугъл", "Фейсбуук" или подобни? Я ми кажи, дали не е по-добре вместо да се дават луди пари на празноглавци, които ритат една топка, въпросните пари да се вложат селско стопанство например, което ще даде хляб на хората по селата?
Нов интернет портал – WAZZUB e търсачка подобна на Google, но е решила (за първи път!)да дели 50% от приходите си с регистрираните потребители.Регистрирайте се и с поканата към близки и приятели започвате да печелете от8-ми април 2012! Всеки нов приятел, който ще поканите с персоналния си линк, било чрез коментар във форум, e-mail , Skype или разговор, и се регистрира чрез него, увеличава факторът, по който ще се изплащат парите ви! Успех! Прилича на пирамида, но не е, защото след 08.04.2012 се спира регистрацията на нови членове!! Вашата покана е тук: : http://signup.wazzub.info/?lrRef=8b56d638
Това обяснява, защо в България не се появяват подобни компании. Няма инвеститор, който да заложи 17 милиона долара в някакъв сайт, със съмнителен изглед за успех. Изглежда американските инвеститори обичат да играят "ва банк". Поемането на по-висок риск е нормално да води и до по-големи печалби ( загуби също ).
Хейтъре, сори, ама това са пълни глупости. Една от причините, поради които известни спортисти, актьори, музиканти и така нататък получават огромни пари, е, че постъпките им влияят директно върху хиляди, а понякога и милиони хора. Това е сериозно. Все още, осемнайсет години по-късно, стотици хиляди българи си припомнят с гордост или директно изживяват успехите на националния ни отбор на световното в САЩ. Смятай какво е влиянието на двайсетте и няколко ритнитопковци от онова време върху народопсихологията ни. Може да не ти харесва, но това е просто ФАКТ. Другата причина е, че хората ги дават тия пари. Отиват, плащат билети за мачове, кино, концерти, събития. Купуват албуми, филми, записи и така нататък, и тия пари трябва да отидат все някъде. Ако същите количества хора си даваха парите за благотворителност, щяха да отиват там. Третата е, че в действителност особено известните хора на изкуството се съдират от работа дори извън областта си, като участват активно в промоции, интервюта, сесии за автографи и прочие простотии, заради които твърде често се подлагат на небивали унижения. Да не говорим и че известността ги лишава от личен живот.
Драконе, айде сега ми обясни как влияе? Ама във връзка с битието? Как точно се отрази четвъртото ни място в света, на социалния статус на обикновения и работещ българин?
Хейтър Тук някои участници не могат да схванат разликата между същественото и детайлите, между основното (необходимото) и допълнителното (ненужното доста често). Така е и с бръмбазлъците с игрите. Това не дава нищо - като умения, знания, възможности, насока, капацитет. Насочено е само към: 1. печалба на собственика, пуснал съответното приложение. 2. утрепване на времето на глупака, който си го е купил (явно си го има в повече, че да го губи). 3. създаване на заблудата и илюзията за изключителност, непостижимост и не знам си какво в придобиването на опит в съответната игра. Така че за мен развитието на този бранш е сляпо черво в еволюцията на услугите и продуктите. както стана с Тамагочито преди години, както постепенно взеха всякакви виртуални ферми да западат, така и това. Неграмотността на някои участници, които сравняват напълно излишен в ежедневието детайл от действителността като видео и онлайн игрите с технологичен напредък недвусмислено доказва липсата на нещо между ушите в главата им или тоталното му изпържване от зависимостта от такива игри. Преди няколко години определиха това и като болестно състояние Възможно е обаче развитието на този бранш да доведе и до по-смислено приложение - например в медицината или в дистанционното обучение на деца от изоставащи райони. Но към момента тази индустрия е насочена основно към вакуумираните глави с високо самочувствие и липса на елементарна ценностна система. Поздрави!
Хейтър, наистина ли не схващаш или просто се правиш на тъп? Ето... Пример: Харесвам някой музикант и решавам да се науча да свиря на китара, за да стана като него. В резултат прекарвам няколко години, по три-четири-пет-часа всеки ден в свирене. Ха кажи ми дали това не е повлияло на битието ми. Или... Научавам, че любимият ми актьор, примерно, се е забъркал в изключително гнусен наркоскандал. Депресирам се за дни наред. Пак пряко влияние върху битието ми. (Аз любими актьори нямам, бтв, ама все пак...) Ами враждите между футболните агитки, понякога достигащи дори до кървави сблъсъци? Върху тях не влияят ли ритнитопковците?
Ако такива неща оказват трайно емоционално влияние върху теб, то означава, че си от тъпите кифли, които да речем припадат по концертите, примерно. Ами да ти кажа, въпросните кифли са точно толкова излишни и паразитиращи в тоя свят, колкото да речем Стоичков и "стореното от него за България". А ако не можеш да схванеш, че не е редно една селска пепеляшка, дето пее на плейбек предимно и обяснява как видиш ли, музиката била нейния живот, в същото време да се нагушва с нереални суми, които биха изхранили 100 пенсионера за няколко години, то не виждам как можем да водим някаква дискусия. За мен не е нормално едно кухо същество да става милионерка, само щото се родила красива, докато милиарди хора бъхтят по 12 часа за да си изхранят децата, а много даже не успяват. Ако за теб такава подредба в света е нормална, не ме занимавай повече.
Човек, какво за теб е нормално няма абсолютно никакво значение. Хич, въобще и така нататък. Значение имат фактите. А фактите са, че всеки в цивилизования свят, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, е под влиянието на знаменитостите в някаква степен. Дори ти, колкото и да не ти харесва. Още повече, че знаменитостите не са забогатели ей така, от нищото. Може да ти се струва странно, обаче като през седмица изнасяш концерти пред десетки хиляди хора, готови да си продадат душата, за да те видят, щеш-не щеш, ще си получиш полагаемите пари за това. Още повече, че трябва да си пълен олигофрен, за да казваш кои хора са излишни и кои не са. А това, че някой се бъхтал ден и нощ и незнамсиквоси... `ми ти к`во мислиш бе, че Metallica, примерно, не са ли? Още повече, че ти поне имаш право да се държиш както си искаш, стига да не нарушаваш законите. Никой не ти пречи да заявиш тук или където и да е, че мразиш чернилки, мангали, жълтури, метъли, чалгари или квототам мразиш. А ако Джеймс Хетфийлд го направи публично, медиите ще му разкатаят фамилията - буквално. Теб не те следи цял свят и не ти се бъркат папараци, бесни фенове и всякакви други идиоти в личния живот. С Джони Деп, примерно, обаче, е точно обратното. Ти може да се бъхтиш намсиколкоси часове, обаче поне животът ти си е твой. Знаеш, че няма да прочетеш клюки, измислици и преувеличени слухове за себе си из медиите. Знаеш, че децата ти няма да ги тормозят в училище заради теб. Знаеш, че няма да те спират напълно непознати по улиците, за да се снимат с теб, да те дразнят, да ти искат какво ли не... Знаеш, че каквото и да кажеш, поне няма да стане на международен проблем. А това хич не е малко.
Драконе: нещо да не се е вкиснало зелето, бе? Така както си се загрижил за спокойствието на къде истински, къде измислени звезди ... Повечето от шума сами си го създават, дори правят пари от това. И хейтърът е прав, че това е несъществено. Всеки има право да да харесва, което му допада. Ами я се замисли безкрайните хонорари на разни лигльовци и пръдли ако се разпределят правилно, цяла Африка може да живее поне 10 години от това. Че и за инвестиции и за развитие ще има. Металика - страхотна работа, но във времето, когато не са под "дулото" на камерата обикновено не са трезви или са на черешата. Може и да греша донякъде, но това е масово в шоу бизнеса. А и не са само те. Колко световно признати гении в музиката или като цяло в изкуството са си отишли не от прекомерното излагане на личния им живот на показ, а от посягането към алкохола, наркотиците или комбинацията на двете плюс други неща? И защо примерът ти с китарата някак не се връзва. Ако харесвам Формула 1 и някой пилот, това ще ме направи ли по-добър шофьор? Ще ми помогне ли да си купя спортен автомобил, състезателен автомобил? Найс, а?