Германия обича своето свинско. Има някои непреходни истини и тази е една от тях. А една от водещите причини за тази любов, освен самата немска кухня, изобилстваща от прасешки деликатеси, е фактът, че свинското в страната е доста евтино. И това вече се превръща в проблем.
С избухването на поредния в Европа щам на Африканската чума по свинете (АЧС) този път и Германия беше засегната. А това може да наложи сериозни промени в целия сектор, който страда от хронично нежелание да се променя.
Според официалните власти към момента проблемът засяга само дивата природа и все още не се е прехвърлил върху свинефермите. Правителството в Берлин прави всичко по силите си това да не се случи.
Ако у нас проблемът беше решен жестоко и с избиване на всички потенциално засегнати животни, то германските власти отиват дори крачка по-напред. Инсталирани са множество метални огради, които да спират движението на дивите прасета, пуснати са ловци, на които се плаща за всеки отстрелян труп, раздадени са им обучени ловджийски кучета, а туристите са предупредени да бъдат нащрек и ако видят мъртви животни, да уведомят властите веднага.
Допълнително с това обаче в радиус от поне 15 км на местата, където има открити мъртви прасета, не се разрешава събирането на каквато и да е храна, а посевите, намиращи се в тези райони, се унищожават надлежно. Междувременно всяко уловено прасе се изгаря, за да се елиминират всички рискове.
Смята се, че африканската чума по свинете е достигнала Европа през 2007 г., когато в Грузия по сметищата откриха следи от болестта.
Една от възможностите е, че заразеното месо е дошло от Африка с кораб. Оттогава болестта се разпространява от Грузия до Русия, от Русия до Украйна, след това до България, Румъния, Полша, Чехия, Белгия, а по другата линия към Корея, Китай и Папуа Нова Гвинея.
Броят на официално регистрираните случаи на АЧС в Германия вече е над 300. Засега болестта е открита само при диви свине. Тя не е отчетена като вредна за другите животни, но е опустошителна за свинете.
Но експертите по животновъдство се притесняват, че преходът на заразата към прасетата във фермите е само въпрос на време.
Сега свиневъдите изпитват натиск заради пълна забрана от Китай и други азиатски страни върху вноса на германско свинско месо.
Повече от една четвърт от износа на свинско през първите шест месеца на 2020 г., чиято обща стойност достига 2,4 млрд. евро, е насочена за Китай, показват данните германската статистическа служба, а тази сума е двойно по-голяма от всички пари за цялата предходна 2019 г.
В момента Берлин преговаря с Китай забраната за внос на месо да бъде ограничена не за цялата страна, а само за отделните засегнати райони. Спорно е все още обаче дали ще се стигне до договорка.
Причината е, че през 2020 г. Китай сам изживя жестока битка с африканската чума по свинете, като местните власти бяха принудени да изтребят около 200 милиона прасета, след като болестта обхвана почти цялата страна.
Темата отново повдигна въпросът за това необходимо ли е страната да произвежда толкова много свинско, при все че по-голямата част от месото е насочена не за германския пазар, а за износ в чужбина.
С всяка година германците консумират все по-малко и по-малко свинско месо. Междувременно условията, при което се отглеждат прасетата, както и потенциалните здравни рискове и рискове за природата от развъждането им, предизвикват все повече и по-ясни гласове в подкрепа на това страната да остави цената на това месо да се вдигне естествено.
В страната производството на месо отдавна вече е в ръцете на големите компании, които имат своите финансови цели. И на фона на намаляващата консумация у дома, те са готови да се фокусират върху европейския и световния пазар.
И когато тяхната цел е да се конкурират с другите големи играчи от САЩ, Китай, Дания и Холандия, те са принудени да намалят разходите за производство. А това идва с редица компромиси - както с качеството, така и с условията на труд.
"Ние угояваме прасетата с фураж, който нямаме, за да произвеждаме месо, от което нямаме нужда. Победителите са тези, които произвеждат най-евтиното месо както за европейския единен пазар, така и за световния пазар", смята Матиас Волфшмид - ветеринар и член на потребителската организация Foodwatch, цитиран от "Гардиън".
Резултатът обаче е такъв, че цените падат сериозно и за вътрешния пазар. Макар производителите да твърдят, че това се случва под натиска на супермаркетите, истината е, че все по-често големите месопроизводители дирижират това, което се случва на пазара.
Според Германската фермерска асоциация (DBV) през 1950 г. в страната е имало около 2,4 милиона свиневъди, като всеки от тях е отглеждал средно по пет прасета, или общо около 12 милиона животни. В момента има едва 20 400 свинеферми, които заедно имат 25,5 милиона свине - средно малко по около 1250 прасета във ферма.
Подобно огромно количество означава тежки условия и липса на хуманност в отглеждането на животните.
Преди време Schwarz Group, която управлява веригите супермаркети Lidl и Kaufland, заяви, че възнамерява да плати 50 милиона евро във финансиран от правителството фонд за хуманно отношение към животните, за да помогне на земеделските производители, засегнати от африканската чума и коронавируса, в опит да се справи с недоволството от страна на фермерите. Но проблемът е, че това е временно решение за тях.
Окрупняването на пазара и влошаването на условията за отглеждане на прасетата обаче не са единствените проблемни моменти в бранша. Опитът да се намалят цените на свинското води до свиване на разходите и по едно друго перо - служителите.
Макар все по-голяма част от процеса да се механизира, хора са нужни за обработването на месото. А миналата пролет коронавирусът успя да разкрие грозната картинка на това, което се случва в германските кланици. И по-специално - с наетия в тях персонал.
Подобно областта на земеделието, месопреработвателната индустрия на Германия разчита изключително на работници от Източна Европа, не малка част от които биват откровено експлоатирани.
Избухналите огнища на заразата в някои от най-големите кланици в страната доведоха до репортажи за работа много отвъд разрешените часове на седмица, ужасни условия за настаняване, измами със заплати и възнаграждения и нередовни договори.
"Файнейшъл таймс разказва за българка, работеща в най-голямата кланица в Германия - Tönnies. При обещано възнаграждение на месец между 1600 и 1900 евро, тя първо е таксувана с 300 евро за настаняване - в мизерна обща с тая с няколко легла и още няколко жени вътре, а след това в края на месеца получава само 496 евро, при все че е работила по 10 часа, 7 дни в седмицата, в продължение на 3 месеца.
През това време тя е принудена да вдига тежки парчета замразено месо от по 30 кг., без дори за това да ѝ дадат защитни ръкавици, но за сметка на това - под постоянно наблюдение от страна на мениджър.
Трансформирането на германската месна индустрия е сложна задача. Не просто политическата система е инфилтрирана дълбоко от различните лобита на производителите на месо и на супермаркетите, но също така и самите потребители са свикнали с ниските цени - два фактора, които наистина трудно могат да постигнат някаква промяна.
Парадоксално, но първите нотки на подобрение в ситуацията дойдоха от - коронавируса. Разкритията за отношението към работещите в бранша доведе до това държавата да се вгледа малко по-внимателно в начина, по който се третират работниците в кланиците.
И макар ситуацията да е далеч от перфектна, според цитираната от FT българка, която все още очаква по-голямата част от парите ѝ да ѝ бъдат изплатени, положението бележи положителна промяна все пак.
Колкото до другият фактор, макар самите германци, къде от етични, екологични причини, къде от друга мотивация, да ядат по-малко месо година след година, те продължават да очакват определени цени за свинското. И като че ли са готови да пренебрегват призивите на медии и активисти по въпроса.
Скоро обаче те може да се видят в шок, не заради друго, а отново заради един вирус. Ако фермите в крайна сметка бъдат ударени от африканската чума по свинете, а това е много вероятен сценарий дори според германските власти, това със сигурност ще вдигне цената на месото заради резкия спад в предлагането.
При подобни условия на отглеждане, дори самото съмнение за нещо нередно ще доведе до избиването на стотици, ако не и хиляди прасета.
Ако иска да оцелее, браншът ще трябва да разчита не само на помощ от държавата, но и на сериозна промяна в самата си политика, включително по отношение на цените. Въпросът обаче е дали вятърът на промяната в случая вещае подобрение, или със себе си носи мириса на кочина.
