Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Големият гаф на "Дисни" с "Мулан" - уйгури, юани и лицемерието на позитивизма

Че филмът е тъп, е най-малкият му проблем, зависимостта от Китай обаче е съвсем друго нещо Снимка: Disney
Че филмът е тъп, е най-малкият му проблем, зависимостта от Китай обаче е съвсем друго нещо

Новият филм на "Дисни" - "Мулан" - игрална версия на анимацията от 1998 г., се оказва все по-голям трън в петата на компанията, като причината за това дори не са критичните ревюта. Компанията е достатъчно голяма и е преживяла твърде много скучни и тъпи филми (а новият "Мулан" спокойно може да е такъв), за да им пука на шефовете там.

Проблемът идва обаче, когато това заглавие носи със себе си повече скандали, отколкото бял актьор с лице, боядисано с черна боя.

Във време, в което САЩ и Китай са в едни крайно обтегнати отношения, но китайският пазар става все по-значим за глобалните печалби, компанията трябва да стъпва от внимателно - по-внимателно. Въпреки всичките опити за това обаче, скандалът вече е налице.

Във финалните надписи на филма авторите отправят специални благодарности към Комитета на автономната област Синдзян на Китайската комунистическа партия, както и към Бюрото за обществена сигурност в град Турпан. Самият филм е заснет там и звучи на първо време логично да се благодари на местните власти за оказаното съдействие (особено когато говорим за Китай, където подмазването на комунистическите власти е нещо почти задължително).

Въпросният регион обаче е известен на света с нещо доста по-различно - това е традиционното място, където живеят уйгурите - мюсюлманско малцинство в Китай, което властите в страната подлагат на гонения, граничещи с културен геноцид.

Масовото нарушаване на човешките права на представителите на това малцинство, включително вкарването на около 1 млн. уйгури в "изправителни лагери", са нещо, за което Китай получава остри критики от правозащитни организации и много национални правителства.

Затова и отправянето на благодарности към същите тези власти и структури, които се занимават с подлагането на това малцинство на системен "изправителен" тормоз, няма как да не предизвика сериозен скандал.

В социалните медии се появиха хаштагове с призиви за бойкотиране на филма - както в стрийминг платформата Disney+, така и в кината по света, където трябва да се появи на екран от 11 септември.

Това съвсем не е първият път, в който се появяват гласове за бойкот на "Мулан". Още в началото на 2020 г. хонконгски активисти призоваха хората да не гледат филма на "Дисни", след като главната актриса във филма - Лу Юфей - публикува статус в местните социални медии, в който изразява пълната си подкрепа за полицията в Хонконг, която по това време се бореше срещу мащабните антикитайски протести в автономния район.

Тогава Лу се видя принудена да изтрие профилите си в социалните мрежи, но критиките срещу нея и срещу цялата продукция продължиха.

Според някои обаче проблемите на "Мулан" с изказвания на актьори и благодарности към местните власти са само върхът на айсберга, тъй като цялата продукция е силно зависима от властите в Китай.

Снимка: Disney

Всички отделни части от нея е трябвало да преминат през строгите цензури на Комунистическата партия, за да се види дали посланията отговарят на това, което властите в страната искат да представят като образ и идея за Китай.

Това донякъде обяснява и този далеч по-сив и сух тон на римейка в сравнение с анимацията на "Дисни" от 1998 г. В новия филм липсват песните, както и голяма част от шегите, които правят анимационната версия забавна и интересна за гледане.

Официалните претенции на създателите на сегашната лента са, че филмът трябва да представлява един "по-реалистичен" поглед към легендата за Мулан. Въпросът е, че този нов поглед няма толкова общо и с оригиналната легенда, нито представя исторически реалистична версия на събитията.

От тази гледна точка, интересен момент във филма е представянето на злодеите - Бори Хан и неговите бойци, които оплакват "покорената си родина" и убитите си бащи. Според Foreing Policy при бойците на Бори Хан могат да се намерят и доста препратки спрямо исляма и уйгурите мюсюлмани, които да ги представят в агресивна, злобна и отмъстителна светлина.

Това е и голямото притеснение в случая - позволили ли са от "Дисни" на властите в Китай да се намесват активно в творческия процес по създаването на "Мулан", давайки им по този начин възможност да упражняват пропаганда чрез филма?

На него поне към момента не може да се даде ясен отговор, но въпреки това той остава да виси неприятно (за репутацията на компанията) във въздуха.

В последните години китайският пазар представлява все по-сериозна ниша за развлекателния бизнес, като оттам са готови да откликнат на новите специфики в търсенето и потреблението. И тук не говорим само за вкарването на повече азиатци и по-специфично - китайци във филмите.

Показателен тук беше случаят от миналата година, изправил Националната баскетболна асоциация (NBA) срещу Китай, след като генералният мениджър на баскетболния отбор "Хюстън Рокетс" - Дарил Мори - трябваше да пише извинение към китайския народ, когато в туит подкрепи антикитайските протести в Хонконг.

Китай е един от най-големите пазари за телевизионни права за NBA, което носи солидни договори за излъчване. Също така множество спортни компании рекламират чрез баскетбола стоките си в страната. Затова, когато в случая се намеси и външното министерство на страната, шефовете в баскетболната асоциация предпочетоха да успокоят създалото се напрежение. А на Мори му се наложи да пише извинителен туит към феновете на "Рокетс" по целия свят и най-вече в Китай.

Парите на Пекин са твърде апетитна хапка за големите акули в развлекателния бизнес, за да си навличат проблеми с местните власти, дори това да налага толериране на някои от по-нелицеприятните моменти в ръководството на държавата.

Истината е, че "Мулан" може да има решаващо значение за това накъде може да поемат нещата в случая - дали към повече "толерантност" към цензурата на Китай, или към изправяне и критика към този модел.

Разбира се, решението на тази дилема се крие в това кое ще донесе на "Дисни" повече пари и дивиденти. Ако боксофисът в Китай, където филмът излиза на 11 септември, е достатъчно голям, че да отмие горичивите емоции от скандала, едва ли някой от шефовете ще тръгне толкова да се замисля за спиране на работата с властите там.

Ако обаче потреблението в САЩ и в Западна Европа спадне драстично, за "Дисни" може да дойде време за преосмисляне на приоритетите.

Разбира се, другият фактор, който може да доведе до почти насилствена промяна, е политиката на администрацията в Белия дом, която към момента е твърдо решена да се бори срещу китайското (икономическо) влияние. Ако това продължи, от компанията едва ли ще имат друг път, освен да охладят отношенията си с Китай.

Едно е сигурно - гафът на "Дисни" с благодарностите в надписите към филма успя да хвърли светлина към един все по-засилващ се проблем и за Холивуд, и за развлекателната индустрия по принцип.

Най-четените