За Швеция - държава, която се гордее с безукорно чистата си репутация по отношение на ниво на демокрацията, свобода на словото, борба с корупцията и т.н., един грандиозен скандал с пране на пари от най-старата банка в страната - Swedbank - е истински сериозно петно.
Това петно стои обаче вече повече от година и сега ръководството на банката обещава да постави борбата срещу прането на пари като основен свой приоритет, за да изчисти отново името си.
Това обеща настоящият изпълнителен директор Йенс Хенриксон пред журналисти в края на миналата седмица. По негови думи банката се е провалила в това да направи всичко по силите си, за да спре операцията по пране на пари през нейния естонски клон.
Хенриксон изтъкна, че не е имало достатъчно добро управление и система за вътрешен контрол, но сега това се превръща в основен приоритет на банката, която иска да възвърне доброто си име.
Думите му дойдоха на фона на сериозна глоба, наложена от шведския финансов регулатор, в размер от 4 милиарда шведски крони (370 милиона евро), както и на фона на специален доклад от 218 страници, поръчан от самата Swedbank, в който са описани сериозните грешки, които банката е допуснала по случая.
Най-големият засега скандал с пране на пари в Европа се превърна в обществено достояние още през 2017 г., когато започнаха да се появяват медийни публикации от разследващи журналисти, пишещи за злоупотреби и транзакции с мръсни пари в прибалтийските клонове на големи скандинавски банки.
Впоследствие стана ясно, че шведската Swedbank и датската Danske Bank са осъществили между 2007 г. и 2015 г. през клоновете си в Естония редица сделки с физически и юридически лица, които изобщо не живеят в Естония.
Макар първоначално банките да отричаха подобни действия, впоследствие стана ясно, че повече не може да се извърта истината. Така двете банки трябваше да предприемат ясни действия за "изчистване" в очите на регулаторите.
Така Danske и Swedbank поръчаха задълбочени доклади от външни адвокатски кантори, за да картографират степента на проблема. Тези доклади, публикувани през 2018 г. от Bruun & Hjejle за Danske и през 2020 г. от Clifford Chance за Swedbank, показват колко дълбок е проблемът с т.нар. "нерезидентни клиенти".
Въпросните клиенти, най-често идващи от Русия, са използвали двете банки за осъществяване на солидни като размер плащания, за които се подозира, че засягат сделки с мръсни пари. В случая на Danske въпросните рискови плащания са между 2007 и 2015 г. и са с общ размер около 200 милиарда евро, докато при Swedbank проблемните транзакции са между 2014 и 2019 г. и са на обща стойност близо 37 млрд. евро.
От разследването досега става ясно, че ръководството на Swedbank е знаело за операциите по пране на пари в естонския клон, но така и не е предприело действия да я прекрати. Ръководителите и на двете банки се разделиха с постовете си, а ситуацията доведе до сериозни съмнения за целия банков сектор в скандинавския регион - нещо, което доскоро беше немислимо, като местните банки бяха показвани като пример за безукорно поведение.
Парадоксално, в началото на новия век, когато скандинавските банки влязоха в банковия сектор на прибалтийските държави, масовата вяра беше, че те ще помогнат за изчистването на сектора от злоупотреби, типични за бившите Съветски републики.
Създалата се в момента ситуация обаче може да е отрезвяващ шамар за Европейската комисия - две изключително уважавани кредитни институции се оказва, че са намесени в потока от мръсни пари, минаващ през Европейския съюз - проблем, с който Брюксел от години се мъчи да се справи.
Прането на пари е сериозен проблем в международен план и редица банки са засегнати от него. Според изчисленията на ООН всяка година по света биват изпирани през различни банки и частни бизнеси между 715 милиарда и 1,87 трилиона евро. И ЕС е част от този проблем.
ЕК отдавна иска да създаде специален контролен орган, който да прилага общи правила за държавите от блока по отношение на борбата с прането на пари. Миналата седмица Брюксел пусна план за действие за справяне с незаконните средства.
"Това, към което трябва да се стремим, е силен надзорен орган на ЕС, който може да действа в случай, че националните надзорни органи не действат. Имаме силни и строги правила срещу пране на пари, но прилагането е неравномерно", коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор "Икономика в интерес на хората".
В момента плановете на ЕК за борба с прането на пари включват хармонизиране на законодателството в държавите членки по темата, както и допълнително развитие и подобряване на каналите за комуникация между звената за финансово разузнаване, агенциите във всяка страна, които анализират информация от банки, и други предприятия, задължени да докладват за съмнителни дейности.
Това, разбира се, ще е дълъг и бавен процес, при който е неминуемо национални интереси и плановете на Европейската комисия да се сблъскат на различни места.
В момента обаче притесненията за засегнатите северни банки и техните акционери идват и от една друга посока - САЩ. Много от тези проблемни сделки са в нарушение на различни наложени санкции срещу руски граждани, което може да доведе до сериозни глоби върху финансовите институции, осъществили сделките.
Глобата от регулаторите и цената на доклада от Clifford Chance доведоха до загуби за шведската банка от общо 6,7 милиарда шведски крони (631 млн. евро). Това даде своя резултат и в доклада за финансовото състояние на Swedbank за последното тримесечие, пращайки я "на червено".
Именно това е и най-големият проблем за двете банки - репутационната криза, която може да увеличи значително загубите им.
И новите ръководства ще трябва да се справят именно с това предизвикателство - да убедят инвеститорите, че всички лоши практики са останали в миналото. Каква ще е цената на това, все още никой не може да каже.
