Резервите на Аржентина, държани от нейната Централна банка, включват почти два милиона тройунции злато, оценени на около 4,5 милиарда долара.
Но напоследък има един въпрос, който всички в страната си задават - къде е това злато? Изнесено ли е в друга държава?
Част от него остана ли в Аржентина, а останалата част беше ли прехвърлена в чужбина?
А официалната информация по темата така и не предлага пълен и ясен отговор на тези въпроси.
Правителството на новия президент на страната - либертарианеца Хавиер Милей, наскоро призна с половин уста, че част от златния резерв на Аржентина е бил изнесен в чужбина, предава "Ел Паис".
Оттам обаче така и не уточняват в коя страна е било преместено златото, нито какво количество от него, а още по-малко се обяснява и каква е причината за този ход. Централната банка на Аржентина също мълчи по въпроса.
Притесненията на експертите идват по две линии.
От една страна, изтормозената от кризи аржентинска икономика може да има нужда скоро от тези резерви, за да се справи с общата финансова нестабилност.
От друга обаче, което е и по-притеснително за аржентинците, златото може да се окаже иззето покрай продължаващите дела срещу страната от чуждестранни кредитори заради просрочени задължения.
На практика новината за прехвърлянето на златото не е обявена официално нито от правителството, нито от Централната банка.
Информацията дойде от синдиката на банковите работници в страната. Неговият лидер, левият депутат Серихо Палацо, отправи официално питане по Закона за достъп до обществена информация за Централната банка на Аржентинската република дали е имало операции за изпращане на златни кюлчета от резерва на страната в чужбина през юни тази година.
Централната банка има 30 дни, за да отговори на депутата, но все още официална позиция по темата няма.
Миналия петък обаче министърът на икономиката Луис Капуто призна, че операцията наистина е била извършена.
Той обясни, че златото е било вложено като актив, който да носи възвращаемост за страната, вместо просто да си стои в резерва на Централната банка на Аржентина.
Така започнаха да се появяват спекулации, че златото е било изпратено към Лондон или Базел, където да бъде съхранявано срещу лихва.
Според икономисти обаче логиката на един такъв ход куца, тъй като възвращаемостта за аржентинската икономика като лихви ще бъде категорично изядена от цената на необходимата застраховка за златото.
По-късно президентът Хавиер Милей намекна, че прехвърлянето на златото е свързано с възможността то да се използва като обезпечение за теглене на мостов заем.
По думите му, цитирани от "Ройтерс", Аржентина вече разполага с достатъчно щатски долари, за да плати падежа на лихвите по външния дълг - плащане от около 1,6 милиарда долара - което трябва да се случи през януари 2025 г.
Според него с мостовия заем страната ще разполага с допълнителна сума от 3 милиарда долара, с която да се разплати и с чуждестранните си кредитори.
Ако това наистина е целта на прехвърлянето на златото в чужбина, залогът на правителството ще е опит да се даде спокойствие на финансовите пазари. Поне на теория това би довело до подобряване на оценката за аржентинската икономика и нивото ѝ на риск за отпускане на нови заеми.
За сметка на това обаче, изнасянето на златото за тази цел предполага, че Аржентина не разполага с достатъчно ликвидни активи и сега е принудена да прибегне до най-ценното си съкровище.
Икономистите в Аржентина са раздвоени в оценките си. Докато някои са на мнение, че в нормални условия е добре да изкарваш дивиденти от част от златния си резерв, други акцентират върху рисковете това злато да бъде загубено при лоши инвестиции.
Критиците на тази мярка посочват също, че международната тенденция в последните десетилетия е държавите от най-високо ниво да се стремят да трупат злато като средство за подсигуряване срещу глобални трусове.
По-големият риск за резерва на Аржентина обаче идва от чуждестранните кредитори, които от години насам настояват страната да им плати дължимото.
Сега, когато част от аржентинското злато е в чужди банки, някои от тях могат да се опитат чрез съдебни решения да го конфискуват за изплащане на дълговете.
Мнозина в Аржентина все още помнят случая с фрегатата "Либератд", която преди 12 години беше задържана в Гана поради иск, отправен от инвестиционни фондове.
Искът в крайна сметка беше отхвърлен, корабът си замина на свобода, но възможностите от повтаряне на този сценарий остават.
Особено пресен остава споменът от 2019 г., когато Банката на Англия запорира достъпа до 30 тона злато на Венецуела, депозирано в трезора ѝ, след като легитимността на правителството на Николас Мадуро беше поставена под въпрос.
По принцип резервите на Централната банка на Аржентина не могат да бъдат конфискувани, тъй като тя е спечелила всички дела, изисквали замразяване на активите ѝ.
Това не означава, че кредитори не могат да ѝ създадат проблеми с нови искове и дела, които да попречат на плановете на Милей и министрите му. До момента всичко остава в сферата на вероятностите.
За някои обаче ситуацията с аржентинската икономика е толкова дълбоко влошена, че единственият начин е да се предприемат рисковани ходове.
Може би залогът на златния резерв е именно това, от което нестабилната държава има нужда, за да се оттласне към дъното. Алтернативата е Аржентина да продължава да потъва надолу.
