Защо Техеран мрази кучетата

Иранската столица определено не харесва кучетата и това си личи от поредното ограничение, което властите в Техеран налагат над собствените на домашни любимци - забрана за разхождането на кучета на публични места. Това е част от дългогодишна кампания на властите да обезсърчат собствениците на кучета, пише BBC.

Началникът на полицията в града - генерал Хосейн Рахими - обяви на пресконференция, че вече има разрешение от прокуратурата на Техеран да се предприемат наказателни мерки срещу хората, които разхождат домашните си любимци на обществени места като паркове и т.н.

Цитиран от новинарската агенция Young Journalists Club, той обяснява, че причина за налагането на забраната е фактът, че кучетата "създават страх и притеснение" сред обикновените граждани.

За да се обезкуражат допълнително собствениците, местните власти предвиждат и забрана за превозване на кучета в автомобилите. Иначе казано - блокира се и възможността собствениците на кучета да разхождат домашните си любимци и извън града.

"Забранено е да се превозват кучета в колите и ако подобно нещо бъде забелязано, ще се предприемат сериозни действия от страна на полицията срещу въпросните собственици на автомобили", коментира още генерал Рахими.

Притежанието на кучета като домашни любимци и разхождането им на публични места не се гледа с добро око от Ислямската революция в Иран през 1979 г. Понякога властите конфискуват кучетата на собствениците. Иранските ислямски власти възприемат притежанието на куче като символ на прозападната политика. Много от представителите на духовенството в страната виждат и притежанието на куче за домашен любимец като символ на отхвърлената от страната монархия.

В ислямската традиция по правило е забранено да се държи куче в дома, тъй като то се смята за мръсно и нечисто животно, а на тези, които гледат кучета не за охрана на дома или за лов, им трупат грехове, които ще бъдат съдени след смъртта.

Това подтиква ислямското ръководство на страната да не гледа благосклонно на "най-добрия приятел на човека". Изначално и много хора в страната избягват отглеждането на кучета, но тези предразсъдъци отпадат все повече и повече.

Тези домашни любимци стават особено популярни сред средната градска класа. Те са онази част от иранското общество, която е съставена най-вече от млади, образовани хора с космополитно виждане за нещата, които малко или много отхвърлят духовната власт и симпатизират на западните общества. Това до известна степен обяснява защо духовната власт в страната се отнасят към въпроса с кучетата с допълнителна злоба.

Така в един момент служителите в иранските власти се оказват въвлечени в културната война между аятоласите и собствениците на домашни любимци. От началото на новия век полицията в страната и най-вече в Техеран периодично извършва изненадващи проверки и дори конфискува домашни любимци от собствениците им.

Понякога такива акции се извършват директно на улицата, а нерядко собствениците биват арестувани за кратко, за да им се обясни "подобаващо" за неприятностите от това да разхождаш кучето си на публични места.

Наказанията за притежание и разхождане на домашен любимец в най-строгия си вид (по закон от 2014 г.) могат да достигнат до глоба, равняваща се като стойност на около 2500 долара, до 60 удара с камшик и убиване на животното.

В същото време местните медии, контролирани от държавата, започват масирана кампания срещу кучетата, предупреждавайки гражданите, че четериногите им любимци разпространяват множество заразни болести, които могат да се прехвърлят върху хората и най-вече - върху децата.

Още през 2010 г. министерството на културата в страната забрани на медиите да излъчват реклами за домашни любимци или продукти, свързани с отглеждането им, като част от политиката си да обезкуражи притежателите на кучета.

Въпреки това в града продължава да има около милион домашни любимци и множество активисти за правата на животните и правата на хората да ги отглеждат свободно. Новите закони обаче може да обезкуражат мнозина в желанието си да ги запазят.

Борбата за кучетата на Техеран продължава, но времето ще покаже как ще се развие тя.