Според последните изследвания няма значение дали кучето ви е малтийска болонка, или мастиф - важно е да подбирате думите си към него много внимателно.
От значение за домашния ви любимец е както какво казвате, така и интонацията, която използвате.
Доктор Андикс, специалист по поведението при кучетата в университета в Будапеща, е направил проучване как реагират частите на кучешкия мозък при изговарянето на различни думи и начинът, по който са изречени.
При изследването е установено, че лявата част от мозъка на четириногия ви приятел осмисля значението на думите, а дясната преценява емоцията, с която са казани. Не е изненадващо, че по подобен начин функционира и човешкият ум.
За да докаже тезата си, специалистът прави опит, при който кучето трябва да мине ядрено-магнитен резонанс. Анализът изисква то да е напълно неподвижно.
През това време треньор изговаря думи към кучето - обичайни похвали като "Добро момче", "Супер" и други, както и неутрални фрази, например "Както и да е". И в двата случая репликите са изречени веднъж с възторжен тон, след това - с неутрален.
Думите, казани по позитивен начин предизвикват силна мозъчна активност у животното, докато останалите не пораждат същия отговор.
От друга страна похвалните реплики, независимо от техния тон, са провокирали по-силна реакция отколкото неутралните, казани с по-силна интонация.
За собствениците на кучета остава изводът, че техните любимци обръщат внимание и на казаното към тях, и на начина, по който е изречено.
Освен на вашата интонация, кучето обръща внимание на редица други фактори като езика на тялото, погледа и поведението ви. Ако например му кажете, че е направило бъркотия в цялата къща с най-приповдигнатия си тон и държание, много вероятно е то да реши, че го хвалите за
стореното.
Резултатите от експериментите водят до извода, че не само ние хората притежаваме умението да правим връзка между значението на чутото и емоциите, които то поражда.
Всъщност тази способност се е развила още след еволюцията на приматите и далеч преди човекът да може да говори, така че не е необичайно да я има и при нашите любимци - кучетата.
