Котките обожават ласки, искат да са сами и настояват да им е чисто? Невинаги.
Всъщност има редица неща, които правим, уж за да угодим на писаната у дома, а тя ненавижда искрено. И ако можеше да говори, би ни казала да престанем веднага, иначе може да има някое сладко отмъщение като изгризан кабел например.
Ето осем такива несъзнателни грешки, които изнервят и дразнят котката ни:
Оставяме я сама прекалено дълго
Чели сме и искрено вярваме, че котките са независими и егоистични създания, които много-много нямат нужда от нас. Затова спокойно оставяме домашната си котка сама за дълго време и гледаме да не ѝ се пречкаме.
Всъщност котките мразят да се чувстват самотни.
Да, те държат на личното си пространство и не обичат някой да им досажда, но от един момент нататък искат компания и малко игри с техния човек. Ако писана сама идва при нас, вре се в краката ни, сяда в скута - значи иска да ѝ обърнем внимание като я погалим или си поиграем с нея.
Хубавото е, че веднага виждаме кога домашният ни любимец е в настроение за игра и ласки и кога предпочита да се оттегли в покоите си.
Галим котката прекалено настойчиво или я прегръщаме силно
Никой не обича да бъде задушаван от прегръдки, нали?
Е, това се отнася с пълна сила и за котките, които понякога са толкова сладки, че не издържаме и им се нахвърляме да ги галим и гушкаме. Те обаче са деликатни животни, които мразят такива изблици на внимание и предпочитат да не им се случват.
Първо, защото така котката започва да се чувства застрашена и да приема ласките не като признак на обич, а като заплаха за сигурността си.
Второ, тя предпочита козината ѝ да не се "замърсява" прекалено много от докосване и прегръдки, защото след това ще прекара поне 20-30 минути в близане. Затова е разумно да се ограничим до по-леко галене и да я пуснем в момента, в който усетим съпротива.
Почистваме местата ѝ за чесане
Котките неслучайно са наричани "най-чистите животни".
Те са вманиачени в личната си хигиена и хигиената на местата, на които се хранят, спят и облекчават. Само че писаните мразят да чистим онези места в дома, на които се чешат и отъркват - мека мебел, конкретен стол или фотьойл, специално чесало за котки.
Чрез отъркването бузките на котката изпускат феромони и маркират територия. Така писана казва: "Това тук е мое и никой не бива да припарва".
Затова и искрено се изнервя, когато почистим любимите ѝ места за чесане. Още повече, че обикновено за целта използваме някой препарат за чистене, който оставя своята химизирана миризма и допълнително дразни чувствителния котешки нос.
Водим "ново другарче"
Решаваме, че котьо е самотен и му водим другарче - друга котка.
Резултатът много често е две изнервени, разярени котки, които не могат да се понасят. Котките не са от животните със стаден инстинкт и себеподобните за тях не означават любов и компания, а конкуренция за ресурси - храна, вода, играчки, човешко внимание.
Ако искаме да гледаме две котки и те да се разбират, най-добре е да ги вземем заедно още като бебета, а не изневиделица да занесем при домашната писана още една.
Това правило има някои ярки изключения, в които двамата домашни любимци се харесват от пръв поглед, но в най-общия случай събирането на две непознати котки под един покрив ще доведе до агресия и ревност.
Използваме цитрусов ароматизатор
За нас цитрусовите миризми са свежи, леки, апетитни.
За котката ни са истински ад - нещо, което най-вероятно не осъзнаваме.
Чувствителният ѝ нос намира тези аромати за отблъскващи и дори застрашителни. Всъщност ако разгледаме ветеринарните магазини внимателно, ще установим, че репелентите за котки обикновено са именно с цитрусова миризма.
Ако държим в дома ни да има ароматизатор, то нека той да е с ванилов аромат или такъв на рози. Котките обичат и аромата на някои билки - валериана, босилек, розмарин.
