Това го знаят не само собствениците на котки, но и всички, които са били хапани и драскани - тези животни могат да бъдат милвани, гушкани и дори докосвани, само когато те са решили, че искат. На вас може и да ви се иска да погалите котката, но на нея не ѝ пука - ще допусне ръката ви само ако и тя е на същата вълна.
Нещо повече - понякога тези хитри използвачи дори са в състояние за кратко да изтърпят физическия контакт със стопанина или този, който ги храни, просто защото са наясно, че от това следват облаги, а не защото се радват са бъдат пипани.
"Има котки, които определено харесват да бъдат гушкани и галени, но много от тях вероятно не искат да бъдат милвани по начина, по който ние бихме предпочитали. Може би те са просто много толерантни към докосването заради ползите, които получават от връзката с нас - храната, лакомствата и вниманието, които им даваме", казва пред изданието на Би Би Си Science Focus д-р Лорън Финка, експерт по поведението на котките от университета Нотингам Трент във Великобритания.
Или с други думи - ако котката ви посрещне на вратата с вдигната опашка, настойчиво мяукане, отърка се в краката ви и дори замърка - не се заблуждавайте. Може би просто иска храна, а не внимание и още по-малко - ласки.
Обяснението за по-малкия интерес на тези животни към докосването е, че по природа те са самотници, не са социални и не живеят в групи. Това пък значи, че комуникацията чрез допир при тях е далеч по-ограничена, отколкото при други видове - например кучетата и техните прадеди вълците, които живеят на глутници.
Естествено, това не означава, че котките не са гальовни и мразят да ги милват. По-скоро че мразят да ги галят, ако те не искат и където не искат.
Обикновено показват достатъчно ясно доколко желаят контакт и дали той им харесва. Проблемът е, че може би не всички хора знаят как да ги четат, или се научават по трудния начин и след доста рани.
Най-ясният знак, че котката желае да бъде погалена, е ако сама е дошла при вас, гали се в краката и ръцете или ляга в скута ви.
За непознати котки, дори и да се доближат, има и допълнителен тест - първо подайте ръката си и оставете четириногото да я подуши и само да се доближи още повече. Ако се отърка, можете да опитате с докосване.
Дори и това не е гаранция обаче. Нищо не гарантира и че котка, която се радва на ласката в момента, няма да се промени в следващата секунда.
Затова наблюдавайте за знаци на раздразнение. Промяната в позицията на ушите е показателна - ако те не сочат право напред, а са присвити настрани или направо надолу, животното не се чувства комфортно. Ако рязко извърне глава към ръката, с която я галите, или към лицето ви, котката също показва, че иска да спрете.
Ако котката спре да мърка или "замръзне", също може би е време да я оставите на мира.
Други ясни знаци са и ако животното облизва носа си, клати глава или започва рязко да се ближе за по няколко секунди.
Движението на опашката също показва настроението на котката. Ако тя я мята настрани - макар и само крайчето, или удря с нея земята - това е негативен знак. Дори хоризонталното ѝ позициониране или смъкване надолу към земята вещаят промяна в настроението.
Освен това има и места, където котките не желаят да бъдат докосвани, и такива, които предпочитат. По принцип "любимите" са в областта на главата - бузите, зад и под основата на ушите и под брадичката. Смята се, че това се дължи на наличието на жлези в тези области, с която котките маркират. Галейки ги, стимулирате жлезите, освен това така ставате и част от територията на животното.
Рязката промяна в настроението пък може да се дължи именно на докосване на части от тялото, които за котките са неприкосновени. Всички знаят, че не бива да пипат опашката, но това важи и за края на гръбнака, в основата ѝ - това е ужасно дразнещо за животното. Понякога котката може изобщо да не иска да бъде пипан целият ѝ гръб. Крайниците също не бива да се галят.
Другата забранена зона е коремът. Там са жизненоважните органи и няма кости около тях, които да ги пазят - както е с гърба, и котките обикновено реагират като при заплаха, когато опитате да ги докоснете в тази част, дори и ако сами са легнали блажено по гръб, разперили лапи.
Освен това котките мразят да бъдат галени срещу косъма, особено по гърба и тялото.
При това тук говорим само за леко и нежно галене и милване. Всяко по-грубо натискане, рошене, мачкане, държане и дори вдигане на ръце в повечето случаи води до негативна реакция. Дори и котката да е по-дружелюбна и обича да стои в скута дори на непознати, това не означава, че иска да я мачкат и ръчкат.
Индивидуалността на котката също е от значение. Например животни, които са социализирани от съвсем малки - няколкоседмични, е по-вероятно да допускат повече гушкане и самите те да търсят повече тактилен контакт. Логично е и че котки, които не са били тормозени, включително и с нежелани ласки, са по-толерантни и се радват повече на милване и докосване.
Или с други думи, ако съумеете да спечелите доверието на това себично животно - с малки стъпки и много търпение, ще можете да се радвате на привилегията да му давате ласки.
