Тази дива котка, за разлика от питомните си събратя, се хвърля във водата с хъс.
Особено ако пред погледа ѝ е някоя едра риба. Всъщност котката-рибар е единствената по рода си, кръстена на ловните си способности и на любовта си към угощенията именно с риба.
Понякога в бързината тя може да бъде сбъркана с домашна котка, особено ако е в действие.
Като размери котката-рибар не е значително по-голяма от домашните индивиди - теглото ѝ обикновено е около 6-7 килограма и само най-едрите мъжки образци достигат до около 14-15 килограма.
Отличителна обаче е шарката ѝ, както и лапите, между чиито пръсти има ципи.
Последните са с цел по-ефикасен риболов, макар че когато котката-рибар за първи път е забелязана в Британска Индия, никой не обръща чак такова внимание на подробностите.
Британският зоолог Едуард Търнър Бенет е първият, който наблюдава дивата котка и я описва на външен вид в научен труд за фелинологията.
Бенет разказва, че е наблюдавал котка с жълтеникава козина и сиви петна, с размер не много над този на домашните ни любимци. На външен вид специалистът оприличава котката-рибар на бенгалската котка и на оцелота.
Любопитното е, че оцелотът се среща в Южна Америка, Мексико и южните щати на САЩ, а бенгалската котка тръгва от Африка, за да стигне до Европа и Азия. Котката-рибар няма никакви физически допирни точки с тези си далечни роднини, но развива същото камуфлажно опетнение като тях.
Модерните технологии и по-точно ДНК тестовете показват, че водолюбивата котка е само и единствено с азиатски корени.
Всъщност до около 2021-2022 г. котката-рибар е сред най-слабо изучените и мистериозни диви котки.
Фелинолозите предполагат, че в началото тя е била едноцветна - в сиво или в жълтеникаво-сиво, но постепенно е развила шарките си, които я прикриват идеално във влажните местности с много растителност. Райетата ѝ се сливат със стеблата на по-ниските растения и я правят почти невидима.
Към това се прибавят къси заоблени уши и козина на два пласта, като горният по-дебел слой не позволява по-фината козина отдолу да се намокри дори и при интензивен лов.
Изненадващо (или не чак толкова), котката-рибар не е снабдена с дълги хищни нокти като големите африкански котки например. Ноктите ѝ са къси, дебели и с по-скоро тъпи върхове, само че риболовните способности на тази порода се дължат на вече споменатите ципи, а не нещо друго.
През 2022 г. екип на Science News отделя почти цяло лято край индийската лагуна Чилика, за да наблюдава котката-рибар и ловните ѝ навици.
"Котката-рибар мисли точно като човека, който лови риба. Тя непрекъснато мисли къде има най-много риба, за да се позиционира там и да лови", разказва за изданието фелиноложката Субас Бехера, която наблюдава поведението на животното на заложените около лагуната камери.
Бехера уточнява, че котката-рибар не се притеснява да влезе във водата и дори да прекара известно време там, ако това ще ѝ гарантира по-изобилен улов.
Търпеливият подход на котката към риболова ѝ помага да пести от енергията си и тя може да чака много дълго, преди да скочи към плячката си. Успехът ѝ обаче е почти сигурен - в 96 на сто от случаите котката-рибар излиза от водата с поне една уловена риба.
Както при много други животински видове, така и при котката-рибар съществуването ѝ е застрашено най-вече от промените в климата и човешката дейност.
Отдръпването на водите във водоемите и все по-интензивните суши в Азия, където живее породата, пречат на препитанието ѝ.
В допълнение, котката-рибар трябва да се конкурира в риболова с хора, за които често това е единственият сигурен източник на храна. В много краища на Азия рибата и морските продукти са в основата на местната диета.
Затова популацията на котката-рибар драстично спада през последните години.
Фелинолозите от своя страна тепърва ще търсят начини да спомогнат за размножаването на тези странни диви котки, които обожават вода.
