Животът на това куче можеше да приключи още преди да е прогледнало, но съдбата явно му е отредила друго. Наскоро Боби, от португалската овчарска порода Рафейро до Алентехо, беше обявен от Световните рекорди на Гинес за най-старото куче на света.
Боби е роден на 11 май 1992 г. и вече гони 31 години.
Той е собственост на семейство Коста от село Конкейрос в западната част на Португалия. Породата му, известна и като португалски мастиф, е развъждана, за да се ползват представителите ѝ като пазачи на добитък. Средната продължителност на живота им е 12-14 години.
Преди Боби рекордът за най-старо живо куче беше на 23-годишния Спайк - чихуахуа от Охайо, САЩ, при това Спайк държа короната едва 2 седмици. Боби разби и доста остарелия рекорд за най-дълго живяло куче изобщо - на австралийската овчарка Блуи, живяла 29 г. и 5 месеца и починала през далечната 1939 г.
Смята се, че най-възрастното куче изобщо е било също австралийска овчарка - Чила, починала на 32 г., но рекордът не е признат заради липсата на официални доказателство при това животно.
Годините на португалската овчарка Боби са още по-впечатляващи на фона на факта, че най-старата котка на света е на 26 г., въпреки че средно писаните живеят по-дълго от кучетата.
Възрастта на Боби обаче е потвърдена от ветеринар, четириногият присъства и в държавната база данни за кучета в Португалия.
Историята на това куче обаче е по-впечатляваща от възрастта му. Боби е бил част от кучило от 4 кутрета, появило се на този свят в бараката за дърва на семейство Коста.
"Тогава бях на 8 години. Баща ми беше ловец и винаги сме имали много кучета", разказва пред Рекордите на Гинес 38-годишният днес Леонел Коста.
Баща му сметнал, че не може да храни още 4 кучета и решил да зарови в земята новото кучило. По онова време това се е смятало за нормално и е било практика хората да хвърлят в дупки нежеланите си животни.
Това става и с кучилото - палетата са взети от майка им Гира и заровени ден след раждането си.
Леонел и братята му са разстроени и им е много тъжно за кученцата, но след няколко дни забелязват, че кучката продължава да ходи в бараката за дърва. Проследяват Гира и така откриват, че в бързината баща им е пропуснал едно кученце. Това е Боби и майка му продължава да се грижи за него.
Момчетата решават да пазят в тайна оцеляването на последното пале и да изчакат, докато то прогледне. Когато това стане, родителите им не биха посегнали на животното, защото е прието, че това не бива да се прави.
Отнема 1-2 седмици, докато новородените кучета прогледнат и Боби оцелява, а когато родителите Коста го откриват, вече е късно. Синовете им отнасят доста крясъци и наказание, но кучето остава част от семейството.
И така вече над 30 години Леонел отдава изключителното дълголетие на кучето на спокойното място, на което живее семейството, далеч от градовете.
С изключение на първите си седмици, Боби е водил и чудесен живот - никога не е бил връзван или воден на каишка и е оставян да скита из горите и земеделските земи около къщата на семейство Коста.
Като всяко селско куче, цял живот е ял "човешка храна" - с каквото се храни и семейството. Стопанинът му Леонел вярва, че това има значение за дълголетието на животното, а и самият Боби предпочита парче месо пред храна от кутия. Мъжът все пак накисва храната във вода, за да отстрани подправките и солта.
Другата причина може да е и генетична - майката на Боби е живяла 18 г. Друго от кучетата на семейството е изкарало до 22 г.
С възрастта Боби се уморява и днес предпочита да стои предимно на двора в компанията на 4 котки, вместо да обикаля както като по-млад. Зрението му е доста отслабнало и животното си почива много повече от преди.
Единственият по-сериозен здравословен проблем идва през 2018 г., когато кучето е на преклонните 25 г. - то колабира и има затруднения с дишането. Прието е във ветеринарна клиника и оцелява. След това регулярните прегледи при ветеринаря показват, че Боби се справя доста добре като за възрастта си.
Доскоро Леонел дори не е подозирал, че гледа най-старото живо куче на света. Дори разбира, че Боби е най-старото куче изобщо едва след като подава молбата за рекорд на Гинес.
"Никога не съм мислил да регистрирам Боби като рекордьор, защото, за щастие, всичките ни животни са били дълголетни", казва Леонел Коста.
Явно има нещо специално в селския живот в Португалия.
