Чистокръвните породи кучета обикновено се славят с определени черти - разкошна козина, външен вид като за изложба, интелект или пък кротък и сговорчив характер.
Но до ден-днешен кинолозите не могат да стигнат до компромис по въпроса дали чистокръвните четириноги живеят по-кратко от смесените породи, или това е поредният мит, в който вярваме излишно.
Някои ветеринари смятат, че върху продължителността на живота на едно куче влияят твърде много фактори, за да се правят такива генерални заключения.
Други са категорични, че чистокръвните породи имат по-кратък живот.
Логиката зад това твърдение е елементарна - когато започне селектирането на дадена порода, неминуемо се стига до кръвосмешения.
По този начин на поколенията се предават както характерните за породата черти - козина, муцуна, шарки - така и генетични заболявания и малформации.
От екологичната организация PETA обясняват, че заради селекцията си френските булдози често развиват ушни инфекции и дерматит, а дакелите са склонни към глухота и костни проблеми. Организацията дава още редица такива примери, с които илюстрира здравословните проблеми при чистокръвните породи.
Проучване на американската Асоциация на ветеринарните клиники от 2019 г. подкрепя тази теза.
Асоциацията обвинява именно кръвосмешенията за намалената продължителност на живота на породистите кучета. И обратното, при смесване на различни породи се получава по-богат микс от гени, при който наследствените заболявания не са често срещани.
Проучване от 2020 г. на петима американски ветеринари, публикувано в PubMD, обаче оспорва твърдението, че чистокръвните породи живеят по-малко.
Петимата специалисти разглеждат документацията на 27 ветеринарни клиники и не откриват сигурни доказателства, че чистокръвните кучета са по-болни и с по-кратък живот.
Една от причините е, че повечето познати ни породи кучета се селектират от десетилетия и вече не се стига до кръвосмешения на близки роднини.
Ветеринарите отново дават пример с пинчерите - преди се е смятало, че костните проблеми са чести за тях и се дължат на издължения им гръб. Сега обаче от такива заболявания страда много малък процент пинчери.
По мнение на тази група ветеринари основният фактор за продължителността на живота при кучетата в наши дни е техният размер.
По-малките породи живеят по-дълго, докато по-едрите четириноги са с по-малка продължителност на живота. Въпреки това при правилни грижи и редовни профилактични прегледи любимецът ни може да е с нас поне 13 до 15 години и дори повече в зависимост от породата.
От PETA пък призовават все пак онези, които искат да си вземат куче, да осиновят четириного, а не да купуват породисто.
Организацията неведнъж отправя апел и към знаменитостите да дадат положителен пример и вместо да се хвалят с породисти кученца, да осиновят такова без порода.
А предполагаемата по-голяма продължителност на живота е само допълнителен плюс към подобно добро дело.
