Столична община срещу столичните заведения, рунд - пореден.
Не минава оксъдно облечена кака с табела, а сблъсъкът директно започва. Този път двата колоса спорят е ли вдигната таксата тротоарно право през 2022 г., или е нужно тепърва да се вдига.
Тъй като заведенията реагират остро на всичко, което съдържа ключовите думи "такса" и "вдигане", спорът отново се измества на ринг, на който няма никаква нужда да бъде.
Пък и едва ли ресторантите и кафенетата, особено централните, са в дилема дали ще могат да си платят тротоарните права с все по-набъбващите си цени.
Основният въпрос е не прекаляват ли те, заведенията, с разпростирането по тротоарите? Ами... прекаляват и проблемът вече зрее сериозно.
Още помня поредния спор дали столичната ул. "Шишман" да стане пешеходна. Един от основните доводи "Против" на живеещите по централната китна уличка се обобщаваше с: Да не станем като бул. "Витоша".
Живущите с искрен страх в очите си представяха как тротоарите им ще бъдат окупирани от маси, масички, столове, столченца, келнери и от онези найлони, в които цигареният дим се стели като пелена и с които кръчмарите заобикалят забраните.
И това им се струваше кошмарно.
И е достатъчно показателно за ситуацията, до която сме се докарали.
От едната страна са ресторантьорите, които прекрасно знаят, че в хубавото време всеки иска да си изпие кафето и изяде стека на тиферич.
От друга са хората, които усещат, че при всяка разходка вече се препъват в някое новоизникнало заведение.
От трета страна пък е Столична община, която плахо наблюдава отстрани и не смее да предприеме категорични действия.
Затова и въпросът дали цената на тротоарното право се е повишила още през 2022 г., или тепърва ще скача, няма значение за обикновения човек, след като даже и кафене с няколко скромни масички може да си я позволи.
Основното му терзание е как по части от Европата успяват хем да имат заведения с маси навън, хем го няма това усещане, че лазиш по нечия глава, която точно в момента отпива от бирата си.
Но там никой не скача прекомерно много, когато се заговори за регулации, и най-закоравелият и безскрупулен кръчмар осъзнава, че без достатъчно пространство на пешеходците да кръжат около заведението му, те няма да накацат като мухи на мед в него.
В България, както често се случва със западните практики, този постулат на добрия ресторантьорски мениджмънт убягва.
Веднъж добрал се до тротоара, господин Собственик на заведение се опитва да го завземе чак до следващата пряка.
А страничните наблюдатели се кръстят и се молят тяхната любима улица или улицата, на която е домът им, да не я сполети същото, защото спасение няма да долети отникъде.
И все повече си викат: Моля ви, вземете си масите и ни върнете тротоарите!
