Според науката кучетата изпитват същите базисни емоции, каквито изпитват 2 до 3-годишните деца. Това означава, че кучето може да се чувства щастливо, тъжно, ядосано, уплашено, отвратено и изненадано.
Все още обаче стои отворен въпросът дали най-добрият приятел на човека е способен да изпитва по-сложни емоции като вина, гордост, срам, завист и ревност. Ревността, например, е емоция, която въвлича три обекта. Накратко, тя представлява негативна емоция, свързана с идеята да бъдеш заместен в нечии любовни чувства или подозрението, че обектът на любовта ти не ти е верен.
Според някои изследователи това чувство изисква някои доста сложни когнитивни процеси, на които вероятно са способни единствено хората.
Нов доклад на учени от Университета в Окланд в Нова Зеландия обаче, твърди, че кучетата всъщност могат да изпитват ревност. Техните проучвания подкрепят това, което много стопани на кучета твърдят: че когато се срещне с потенциален съперник, кучето ревнува и това се изявява по различни поведенчески начини.
През 1871 г. Чарлз Дарвин очаква тези резултати, когато отбелязва, че "всички са виждали как кучето става ревниво, когато стопанинът му е прекалено разточителен в раздаването на любовта си към друго същество". Науката обаче не може да разчита на случайни наблюдения, а изисква събирането на достоверни данни, за да може предположението да се превърне във факт.
Затова, за да определят дали и кога кучетата изпитват ревност, учените от Окланд събрали 18 двойки куче-стопанин. Те направили постановка, в която кучето да си помисли, че собственикът му го заменя за друго куче (в експерименталната група) или за неодушевен предмет (в контролната). За всеки случай, не са използвали истинско куче, а реалистичен модел на куче. В контролната група изследователите използвали цилиндър, увит в козина.
Тестът започнал, като кучетата били вързани на едната страна на стаята. Те наблюдавали фалшивия си съперник, който седял до техния стопанин. Докато кучетата гледали, се спуснала бариера между кучето и потенциалното "друго куче", така че истинските кучета можели да виждат своя човек само от кръста нагоре.
Въпреки че не виждали какво прави той с ръцете си, животните виждали, че той се навежда и говори на нещо в краката си с нежен глас и любовни фрази като "О, ти си такова добро кученце", "Какво умно момиче, браво!", "Добро момче, добро момче" т.н. В повечето случаи - фрази, които стопанинът по принцип използвал, когато искал да похвали кучето си.
Каишката, за която са били закачени кучетата в експеримента, е била свързана с апарат, който записвал кога кучето, вързано за нея се дърпа и с каква сила го прави. Мярката, която определяла дали кучето изпитва ревност, била именно силата, с която животното се дърпало, за да отиде при собственика си и въображаемото друго животно зад бариерата.
И докато кучетата, които наблюдавали стопанина си да гали въображаемо друго куче, се дърпали ожесточено, то онези, които виждали, че той гали просто някакъв цилиндър, увит в козина, били много по-спокойни.
Авторите на проучването заключили, че кучетата притежават способност "да свързват определени логически точки".
Те не само умеят да си представят социални интеракции, но могат и да направят извода, че тези имагинерни интеракции са в състояние да застрашат връзката им с техния стопанин.
С други думи, кучетата демонстрирали ревност, когато считали, че потенциално друго куче-техен съперник може да открадне любовта на техния стопанин. Това значи, че подобно на хората, кучетата са податливи на силната негативна емоция, която Шекспир нарича "зеленоокото чудовище".
Жалко за тях.
