"Гледа ме с невинните си красиви очи. Моли ме да го изведа на разходка, но аз не смея. Ще ни арестуват..."
Да притежаваш куче в Иран не е престъпление, поне все още не е, но опитите на властта да обезкуражат собствениците на домашни любимци - като Махса, която си има куче - се простират до някои наистина сериозни странности.
Включително и вълна от арести и конфискация на домашни любимци, която се случва това лято в столицата Техеран. От 2007 г. насам в града има поставени ограничения за домашните любимци и по-специално кучетата.
Сега обаче консервативните политици в страната правят нов опит да прокарат на национално ниво закон, който не само ще ограничи правата на собствениците на домашни любимци, но ще постави ограничения върху това какви животни могат да се гледат на територията на страната, как да се транспортират, а специална комисия ще определя и кой може да притежава любимец.
"Дебатите около този законопроект започнаха преди повече от десетилетие, когато група ирански депутати се опитаха да промотират закон за конфискуване на всички кучета и да ги дадат в зоологически градини или да ги оставят в пустините", обяснява пред Би Би Си д-р Паям Мохеби, президент на Иранската ветеринарна асоциация и противник на законопроекта.
По думите му от представянето на законопроекта досега са настъпили множество промени, като в един момент по-крайните противници на животните са настоявали за собствениците на кучета да се прилагат дори телесни наказания - 74 удара с камшик. За щастие тези идеи са ударили на камък.
Сега обаче тези политици отново са се активизирали и плановете им са да поставят изключително стриктен контрол върху притежаването на домашни животни.
Иранските консервативни законодатели смятат, че кучетата и домашните любимци като цяло представляват "опасност" за обществото в страната и често ги определят като "нечисти" и "неислямски".
Една от идеите е да се въведе забранителен списък с видове, които иранците няма да могат да отглеждат вкъщи, да развъждат и да транспортират, като сред тях попадат кучета, котки, зайци и други обичайни домашни любимци. Сред по-необичайните любимци, които биха били забранени, са още змии, гущери, крокодили, мишки, маймуни, магарета и костенурки.
Изключения ще се допускат за хора от селските райони на страната, номади и пастири, които се нуждаят от кучетата, за да пазят домовете и стадата си. Техните случаи ще бъдат одобрявани от специални комисии, съставени от представители на местните власти, полицията, ветеринари, лекари и други.
За нарушителите има предвидени глоби. Онези които внасят незаконно, продават, транспортират и като цяло отглеждат забранените животински видове, ще плащат солени глоби, които варират от около 1400 долара до 4000 долара. Разбира се, при залавяне на нарушители, животните ще бъдат конфискувани.
За Иран кучетата винаги са били нещо по-типично за селските райони, където да помагат на пастирите за стадата. През XX век обаче животните се превръщат в символ на градския живот.
Така и през 1948 г. Иран става една от първите държави в Близкия изток, която приема закони за хуманно отношение към животните, а правителствата на страната подкрепят правата на животните. Дори кралското семейство на шах Мохамед Реза Пахлави има няколко кучета за домашни любимци, с които позира за снимки.
Но после идва Ислямската революция от 1979 г. и нещата в страната бързо се обръщат. Много аспекти от живота на иранците се променят, включително и отношението към домашните любимци и най-вече кучетата.
В исляма тези животни са смятани за нечисти, а режимът на аятолах Рухолах Хомейни ги приема освен всичко друго, но и като проводник на "западната култура" - с идеята, че само западняците имат домашни любимци. Съответно по тази линия са предприети и редица мерки, които да ограничат желаещите да си отглеждат животни вкъщи.
С напредването на времето обаче отношението спрямо животните сред по-светски настроените иранци започва да се променя. Особено за по-младите хора в страната това да имаш куче става нещо все по-популярно - символ на статус и на престиж.
Това обаче започва да дразни аятоласите и по-консервативните политици в страната, които решават да пресекат явлението. Именно оттам започват и опитите да се прокара този закон срещу домашните любимци.
Вече над десетилетие тези по-религиозни кръгове се опитват да прокарат законопроект за "защита на обществените права срещу опасни и вредни животни", като през годините постигат сравнително малко. Това обаче не означава, че не успяват да вгорчат живота на стопаните на домашни любимци.
Икономическите проблеми на Иран след години на санкции от Запада също оказват влияние в новия законопроект. От една страна властите залагат на антизападните настроения в опит да се отърват от тази "прищявка" на западняците - да гледаш домашно животно, а от друга се удря чисто икономически по собствениците на любимци.
Още преди няколко години правителството забрани вноса на храна за домашни любимци като част от усилията за запазване на валутните резерви на страната.
Предвид факта, че почти липсват ирански марки за храна за котки, кучета, хамстери и т.н., тази забрана доведе до сериозен скок в цените, както и до възникването на нелегален пазар за подобни продукти.
"Ние сме силно зависими от хората, които тайно внасят храна за животни. Сега цените са пет пъти по-високи, отколкото бяха само преди няколко месеца", казва собственик на ветеринарна клиника в град Машхад пред Би Би Си.
По думите му местната храна за домашни любимци не отговаря на стандартите, като качеството ѝ е много лошо - фабриките използват евтино месо или риба, а понякога дори и продукти с изтекъл срок на годност.
Предвид факта, че регионът е известен с персийските котки, някой би се замислил, че аятоласите имат проблем само с кучетата, но на практика котките също са включени в списък с нежелани животни.
Някои ветеринари се възмущават от факта, че персийските котки вече не са в безопасност в родината си.
"Няма логика зад този закон. Твърдолинейните политици искат да покажат железните си юмруци пред хората", възмутено коментира един от техеранските ветеринари. Според него законът е "смущаващ", тъй като предлага да се забранят кучетата, защото са кучета, и котките, защото са котки.
Втвърдяването на държавната политика на Иран по редица въпроси повишава притесненията, че вече е узрял моментът за успешно прокарване на закона срещу домашните любимци. Това кара мнозина от стопаните да се страхуват не на шега.
Ако законът бъде приет, те ще трябва да кандидатстват за правото си да задържат любимците си. А тогава не просто има шанс да бъде отхвърлена молбата им и животните да им бъдат отнети, но и самите стопани да влязат в черните списъци на властта.
