Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. Това става ясно от декемврийското изследване на "Галъп интернешънъл", част от ежемесечния "Политически и икономически индекс", осъществяван от агенцията със собствени средства.
В края на годината 23% от респондентите изразяват доверие в парламента, докато недоверието е 67%. Останалите се затрудняват да отговорят. Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните оценки значително надвишават позитивните (62% спрямо 29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. - доверие в края на годината 56%, недоверие - 30%.
През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента се движат около тези стойности. От "Галъп" отбелязват, че макар традиционно рейтингът на Народното събрание да е нисък, картината на доверието в момента изглежда малко по-добре на фона на предходни години.
Разбира се, решително преобладават негативни оценки, но се долавят и малко по-позитивни от обичайното. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта. Погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще - доколкото въобще отношението към парламента може да бъде благоприятно, коментират още от "Галъп".
През 2019 г. нивата на доверие в правителството останаха под 30%, а на недоверие - над 60% Осезаем спад е имало около скандала с "Апартаментите на властта", като тогава рейтингът на правителството е паднал близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%.
През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност, в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността - вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени.
Социолозите коментират още, че вероятно заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не е продължила. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението.
На този фон през 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50%, а недоверието - около и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ерозия“ на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие), коментират от "Галъп".
