Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Алфа рисърч": 8-9% е подкрепата за проекта на Петков и Василев

ГЕРБ отново се оформят като първа политическа сила, а ИТН бележат най-голям спад Снимка: БГНЕС
ГЕРБ отново се оформят като първа политическа сила, а ИТН бележат най-голям спад

Сериозни размествания в електоралните нагласи, събиране на позиции и възможности за неочаквани обрати - това се вижда от последното проучване на "Алфа рисърч" за електоралните нагласи през септември 2021 г.

Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани, който агенцията провежда редовно. Теренът на проучването е 8-15 септември, като то е проведено сред извадка от 1017 пълнолетни граждани с използвана двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.

Според данните на "Алфа рисърч" най-сериозни щети търпят от "Има такъв народ", тъй като към тях имаше и най-големи очаквания след вота на 11 юли, които обаче така и не бяха реализирани. Социолозите измерват подкрепата за тях на 16,9% сред твърдо заявилите намерение да гласуват, което е спад от 7 процентни пункта спрямо предишния пункт.

Така, логично, партията на Слави Трифонов е изместена на първото място, което отново се заема от ГЕРБ. Формацията на бившия премиер Бойко Борисов не повишава резултата си, но все пак до голяма степен успява да запази твърдите си привърженици и към момента доверието към нея е 21,1% сред заявилите, че ще гласуват.

Като трета политическа сила се запазва БСП с 16.5%, което почти застига ИТН. На близка дистанция зад тях са "Демократична България" с 13,2%, като те затвърждават позициите си от вота през юли.

Пети остават ДПС с традиционните си позиции от малко под 10% подкрепа (9,6%).

От "Алфа рисърч" отбелязват, че заради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече "Изправи се.БГ! Ние идваме!" остава около границата за влизане в парламента - 4,1% сред заявилите, че ще гласуват.

От националистическите формации най-близо до потенциално влизане в следващото НС е "Възраждане" на Костадин Костадинов, която събира 3,5% подкрепа.

За други формации гласа си биха дали 6,2%, а 8,9% все още не са решили за кого ще гласуват.

Снимка: "Алфа рисърч"

Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% - в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.

В тези сметки обаче не се включва голямата неизвестна на предстоящите избори - новият политически проект на Кирил Петков и Асен Василев. Първото тестване на този проект в проучването на Алфа Рисърч, показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват.

Социолозите отбелязват, че реалният резултат на двамата бивши министри и новата им формация ще зависи от поне няколко ключови фактора - "политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор".

"За момента, при цялата неизвестност относно реалната политическа физиономия на новия проект, той вещае поне няколко труса в сега действащите политически субекти. Най-голяма се очертава щетата за "Изправи се.БГ! Ние идваме!", които идването на Харвард потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при "Демократична България". И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии", коментират от "Алфа рисърч", като допълват, че сегашната ситуация е изключително неустойчива, което може да доведе до резки промени за кратък период от време.

Оттам отбелязват, че макар цялостната оценка за служебното правителство да е положителна, има съществени разлики в оценката за отделните направления.

Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11 юли - 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43,7% от анкетираните.

В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, докато 45,6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на пандемията и за насърчаване на ваксинацията - 24,2% положителни, срещу 42% отрицателни мнения.

В резултат, цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44,9% одобрение, срещу 30,9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета - той получава 48,7% положителни оценки, едва 18,9% отрицателни, а почти всеки трети (32,4%) няма определено мнение.

Най-четените