Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси ще успее в крайна сметка да постигне поставените ѝ цели, въпреки сегашния застой, в който е изпаднала. Тази надежда изрази нейният член доц. Наум Кайчев пред bTV.
По негови думи от септември тази година има буксуване в работата на комисията, но това е нормално нещо за дългосрочните процеси, каквъвто може да се наблюдава в случая. Доцентът напомня, че все пак става въпрос за двустранни отношения, които са свързани и с евроитеграционните процеси на Република Северна Македония, което добавя политически елемент към работата на комисията.
Той обаче изтъкна един притеснителен момент в сегашната работа на комисията, който засяга владетеля цар Самуил.
"В началото на месец декември бяхме изненадани от колегите от Република Северна Македония. Основно дискутирахме отношението към българската държава по времето на цар Самуил. Един въпрос, който вече бяхме решили през февруари 2019 г., при това с решение на правителствата на двете страни. Тоест от една страна ние бяхме взели решение на ниво комисия и на второ ниво правителствата на двете страни в София и Скопие бяха взели решение, че цар Самуил е фигура от нашата обща история и като владетел на средновековната българска държава, следва да се чества от двете страни", обясни доц. Кайчев.
Той заяви, че в началото на декември обаче българската страна е била изненадана от нова позиция по казуса острана на македонските им колеги, като в тях при цар Самуил дори не се споменава българската държава.
"Първо не се споменаваше българската държава, а ние знаем, че той е владетел на българите в изворите. Второ се говореше в едни последващи формулировки, че трябва да се допусне различни погледи към историята, той би могъл да бъде свързан с България, но може да бъде владетел на една държава, която да не е нито българска, нито византийска, от страна на други колеги се каза, че има три теории: българска, македонска и държава на някакви неидентифицирани славяни" коментира историкът.
"Ние ги помолихме да дадат доказателства в изворите, но разбира се, доказателства нямаше", допълва още той.
Според него представените от македонска страна аргументи поставят казуса с цар Самуил по двойнствен начин - по един начин трябва да се гледа върху него при двустранно честване между България и Северна Македония, и по друг, когато се изучава в учебната система на Република Северна Македония.
"Тоест за учениците цар Самуил трябва да бъде един, а за държавниците друг, което е доста странно", отбелязва историкът.
"В публичното пространство и по-широко по света се лансира тезата, че България пречи на евроинтеграцията на Северна Македония, а истината е, че не се изпълнява договорът да приятелство и добросъседство между двете страни, особено в частта му за историческите въпроси", заявява доц. Кайчев.
По негови думи регресът в работата на комисията е започнал да се забелязва след февруари 2019 г., когато България изпълни важен ангажимент по договора за приятелство и даде зелена светлина на Северна Македония за присъединяване към НАТО.
"Ние бяхме едни от първите, които ратифицирахме договора", напомня още доц. Кайчев.
