Методът краудфъндинг („финансиране от тълпата" в буквален превод) съществува от векове под различни форми, но благодарение на интернет доби изключителна стойност в последните години. Днес споделеното финансиране през мрежата дава нови надежди на всеки да покаже своята идея, бизнес или творчески проект пред целия свят и да събере необходимите средства, за да го реализира.
В световен мащаб краудфъндинг сайтовете са актуални от над 10 години. У нас имаше няколко опита за основаване на такива платформи, но никоя от тях не стартира силно и не успя да се утвърди.
Сега налице са две чисто нови български платформи, свързани една с друга, амбицирани да се наложат, да преодолеят досегашните проблеми на българския краудфъндинг и да предложат всички нужни условия за активно развитие на проекти. Могат ли те да променят тенденцията и да наложат масово краудфъндинга в България?
Става въпрос за tramplin.bg, която е специално за общественополезни проекти, и krile.bg, която е онлайн от около месец и е предназначена за комерсиални проекти на хора, които искат да стартират някакъв род търговска дейност.
Александър Топалов е човекът, който стои зад двете платформи заедно със своя съдружник и колега Слав Панайотов.
Инженер по образование, работил в сферата на директните продажби и на маркетинга, Топалов се занимава активно с краудфъндинг от около година. До момента двамата с Панайотов са успели да сформират екип, с който да осъществят идеите си, както и сами да финансират изграждането и поддръжката на двата сайта.
Една от водещите мотивации на Александър за направата на платформите е, че голяма част от проблемите, с които се сблъскваме всеки ден в България, не изискват някакви огромни пари, за да бъдат разрешени. Особено ако разходите се разпределят между множество хора, те могат в кратки срокове да решат доста належащи проблеми.
„В България вече се заражда, поне според нас, едно социално общество, което беше малко оставено на заден план, и просто решихме да му дадем един инструмент, с който може да си изпълнява функциите", казва Топалов.
Но самото запознаване на българите с начина, по който работят краудфъндинг инструментите, си е предизвикателство.
Методът все още не е широко познат у нас. „Сам по себе си краудфъндинг моделът изисква да бъде леко променен, за да работи в България", уточнява от самото начало Александър. Проблем е например, че недостатъчен брой хора притежават кредитни карти - затова начините на плащане в платформите са както с кредитни и дебитни карти, така и по банков път с инструментите на групата ePay и Easypay.
По-сериозен е казусът с доверието и сигурността, особено когато става дума за немалки суми пари. В световен мащаб чрез краудфъндинг спокойно се събират стотици хиляди, даже и милиони долари за конкретни проекти, но в България методът все още може да изглежда съмнителен за мнозина.
Хората зад tramplin.bg и krile.bg осъзнават проблема и са взели мерки - те знаят, че в България няма как да проработи такъв модел, без да има абсолютна сигурност.
„Нивото на измамите в държавата ни е прекалено високо, за да разчитаме на някакъв пожелателен момент в платформата относно сигурността", казва Александър. „С нашите юристи направихме доста сериозен рисърч и решихме, че за да са защитени всички страни трябва да има договорни отношения, които да регламентират правата и задълженията на всеки един потребител на платформата. Просто в противен случай няма инструмент, с който да потърсим наказателна отговорност на някой, който е решил да прави злоупотреби".
Става въпрос за договорни отношения между платформата и всеки създател на проект, както и мeжду него и дарителите. Най-общо, създателят се задължава да си поеме ангажиментите по изпълнението на проекта, ако той се окаже успешен и събере нужната сума, както и по разпределянето на наградите, ако има такива в проекта.
Максималният срок на една кампания е 60 дни. За това време тя трябва да събере заложения бюджет, в противен случай всички вложени в нея средства се връщат на дарителите.
Максимумът от два месеца е заложен от екипа на платформите, така че да не се проточват кампаниите твърде дълго и да не оставят време за колебание на дарителите.
В този срок и създателите на проектите трябва да действат много активно. Привличането на достатъчно дарители си изисква доста работа и не е нито плод на случайност, нито е някакво хазартно начинание. Нужни са сериозни усилия и правилен подход на популяризиране чрез социални мрежи и всякакъв тип медии.
„Сега в платформите има проекти, които са на не много голяма стойност, но представляват някакъв сериозен проблем за решаване", радва се Александър. До момента наличните проекти не са много - в krile.bg и tramplin.bg дават зелена светлина само на онези, които са спазили старателно общите изисквания.
Екипът обаче впоследствие помага в популяризирането на идеите, ангажира се да прави реклама на конкретните проекти, и на самия метод на краудфъндинга. „Специално в tramplin.bg предоставяме до 100 долара дневно под формата на онлайн реклами на създатели на проекти", казва Топалов.
Все още е пречка, че повечето инициатори не са съвсем наясно как да представят своите проекти.
„Получаваме доста проекти, които не са добре оформени, много малко от хората реално разбират какво се иска от тях, попълвайки тази форма, която сме заложили", обяснява Топалов. Става въпрос за форма в 8 стъпки, при която всеки създател на проект трябва да е достатъчно убедителен. Нужни са яснота и конкретика, при които да не възникват съмнения каква е ползата от проекта, как той ще бъде осъществен и за какво ще бъдат похарчени събраните пари.
Александър и останалите в екипа проявяват готовност да помагат и да обясняват на желаещите какво липсва на проектите им и какво трябва да се промени, като така те биват преработени с общи усилия.
Платформите вече могат да се похвалят с първите малки, но успешни проекти, събрали нужната сума за целите си.
Намират се и по-амбициозно замислени начинания като проекта „Баскет Мания", който все още тече. Той е дело на спортния журналист Хари Латифян и цели обновяване на едно баскетболно игрище във Варна, като вече получи подкрепа от Българската федерация по баскетбол и от известни български баскетболисти, предоставили свои екипи, за да бъдат те предлагани като награди за дарителите.
В момента в tramplin.bg се събират пари още за площадка в детска градина и за театрална постановка, а в krile.bg вече има успешно приключил проект за издаване на книга.
Александър Топалов вярва, че в дългосрочен план българският краудфъндинг може да се превърне в нещо печелившо и ползотворно за всички страни, участващи в него. Той осъзнава, че днес krile.bg и tramplin.bg все още са в началото на пътя и им предстои да се справят с първата стъпка - спечелването на доверието на хората.
Но направят ли го успешно, възможностите пред всички техни потребители стават огромни.
Тази статия като че ли чака моят коментар и дано има повече, за да обменим мения, които може да са полезни и на останалите читтели. Аз съм Екатерина. И съм един от хората, които в момента подготвят 2 инициативи за финансиране в indiegogo, а към края на лятото - ще опитаме и в kickstarter: още съм в България, затова не мога с kickstarter. Обръщам се към популярни платформи за crowdfunding, защото научих своите ценни уроци от работата с www.tramplin.bg, и с www.time4invest.com Исках да стигна до края на процеса на фондонабиране, за имам възможност и да давам обосновано мнение и съвети на другите, които ще имат куража да опитат. Няма как да не се съглася с Александър - важно е инициатoрите на проекти да четат изискванията. Много е важно обаче и екипът на платформата да не ги забравя. Някак си не е полезно, а и не върши работа /убедихме се в това/, екипът на платформата да представя даден проект за съвместен - пък било то и с цел да набере нужните средства. Проектите СА на тези, които са ги инициирали. Все пак и най-вече. Моят проект не набра нужните средства в срок. Останаха към 500 лева. Ако на този етап аз ги имах, щях да ги дам, за да завърша процеса и да не загубим онези, които вече са набрани. След като средствата бяха върнати по сметките на дарителите, именно онези, които бяха дарили 20-30 лева ме упрекваха най-много, че използвам неизвестни платформи, че не им е било ясно на кого даряват, че е ТРЯБВАЛО да не се обвързват с неизвестни хора. Отделих още 5-6 дена да им отговарям. По времето, когато проектът беше в ход, аз прекарвах поне по 12 часа на ден в промотиране на инициативата. И това ми даде много идеи и различни подходи, но ако трябва да остойностя времето си, ще излезе, че съм инвестирала повече, отколкото сме получили. В България платформите за crowdfunding са слабо популярни. Не е и за пренебрегване факта, че обществото има твърде много опции да дарява за лечение, храна, протези, и не подкрепя охотно каузи, свързани с творчество и съзидание, особено когато са насочени към хора с увреждания, които са творци. В този смисъл: когато популяризиране проекта си, Вие всъщност популяризиране платформата, при това - доста активно. И дори да не се наберат нужните средства в срок, вие като инициатор на проекта, СТЕ популяризирали платформата. Добре е и това да не се забравя: платформата я има, понеже Ви има вас с проектите, а не обратното. В момента няма достатъчно интересни проекти, които са създават конкуренция и да генерират посещения. Липсата на поне ЕДИН завършен и липсата на обратна връзка от онези, които работат по него правят някак си несъстоятелни убежденията на екипите, които управляват платформите, че не знам какво правя... Различните нагласи в Европа, сигурността, че проектът е мой, а няма да прочета, че е съвместна инициатива на екипа на платформата и на инициатора и ползвателя, наличието на реализирани проекти, възможността да работя на английски, са факторите, които повлияха на решението ми да стартирам с "чужди" платформи. Не на последно място - референциите, които това носи. В момента ниво една от местните платформи не управлява архив на инициативите, дори и на неуспешните, така че не може да се използват за позоваване. И към автора: проектът на Хари Латифян за площадката в "Икономето" е в ход, и набира уверено!