Пол Остин и Мат Гилеспи се опитват да се върнат по стъпките си по горския път, заобиколен от секвои. Условията да се изгубиш в гората са практически идеални: остава още около час слънчева светлина, а времето е необичайно приятно за декември в Оукланд, Калифорния.
Освен това двамата 29-годишни мъже са в забележително добро настроение. Остин, психеделичен коуч, е уверен, че напътствията му са помогнали на клиента му Гилеспи да постигне реален напредък. А Гилеспи, опрял ръка в дървото, докато прави поредна стъпка в калната земя, изглежда абсолютно не-притеснен от непланираното отклонение.
"Колко често се оставяш да се изгубиш?", пита той. Трудно е да се определи дали Гилеспи наистина е толкова омагьосан от секвоите около него, или реално все още усеща дозата психеделични наркотици, които е употребил преди няколко часа. Разбира се - с терапевтична цел...
"Това ми помогна да разбера потенциала си"
Психеделиците бележат ръст на популярността си през последното десетилетие. Тези променящи съзнанието вещества, сред които попадат псилоцибин ("вълшебните гъби") и LSD, са най-известни с халюциногенните си ефекти. Най-вече те се асоциират с контракултурата през 60-те години.
Сега обаче те са редовно присъстващ елемент от високотехнологичната и вманиачена по успеха култура на Силициевата долина. Вълнението около тези психеделици не е толкова с цел употребата им за развлечения, а по-скоро за оптимизация - по-конкретно заради потенциалния им ефект да помагат на онези, които ги приемат, да постигнат напредък в кариерата.
Гилеспи подкрепя тази идея от години насам. Той приписва голяма част от професионалния си успех на първата си доза LSD, взета с най-добрия му приятел, когато двамата са били тийнейджъри в Охайо.
"В това променено състояние на съзнанието осъзнахме много рязко, че не знаем нищо за света. Осъзнахме колко невежи сме и колко трябва да израснем в живота си. По странен начин това беше изживяване на голямо смирение, но и много освобождаващо усещане. Това наистина ми помогна да разбера потенциала си", казва Гилеспи.
Преди изживяването с LSD, той смятал, че бъдещето му вече е предопределено - ще посещава местен университет, ще си намери работа в родния си град Синсинати и т.н. Но след експеримента с дрогата, Гилеспи решава да следва индустриален дизайн. В крайна сметка той заминава да работи в Германия и Швейцария, преди да се завърне в САЩ, за да работи в стартъп, занимаващ се със соларна енергия.
Сега, наближаващ 30 години и в началото на ново предприемаческо начинание, Гилеспи отново е прибява към психеделиците, за да реши как да продължи напред. След като се въздържа от наркотици през по-голямата част от ранната си кариера, в един момент той започва да се заинтригува от “микродозирането” - практиката да се вземат ниски дози от наркотични вещества, с цел да се подобри креативността, производителността на труда и общото благосъстояние.
Въпреки че няма особено много данни, подкрепящи тези твърдения, концепцията за употреба на психеделици за подобряване на личните и професионалните резултати набира популярност през последните няколко години.
Това важи с особена сила за Силициевата долина, където тези идеи отдавна са възприети от мнозина. В книгата си за психеделиците "Как да промените съзнанието си" Майкъл Полан проследява тази история чак до 50-те години, когато инженери са използвали халюциногенните свойства на LSD, за да визуализират нови концепции от рода на компютърни чипове.
Технологични титани като Стив Джобс също се знае, че са експериментирали с психеделици. Твърди се, че Джобс веднъж е разкритикувал Бил Гейтс, определяйки го като "лишен от въображение", и е отбелязал, че "хоризонтите му биха били по-широки", ако употребява LSD (всъщност Гейтс е загатвал на няколко пъти, че също е пробвал LSD).
"Пътешествие" с водач
За Гилеспи намирането на ефективен начин за употреба на психеделиците е трудно начинание. Той описва първите си опити в микродозирането като "лутане" и споделя, че е имал трудности да прецени колко наркотик да вземе и как най-добре да се възползва от промененото състояние на съзнанието.
"За намирането на правилния баланс и правилното място в живота ми беше нужна малко помощ. И тук се намеси Пол Остин", разказва той.
Подобно на Гилеспи, първите психеделични изживявания на Остин идват в ранна тийнейджърска възраст - псилоцибин "трип". По-късно същата година взима и LSD - "може би 20 пъти".
Психеделиците присъстват за постоянно в личния му живот оттогава насам, и той възприема просвещаването на други за тях като своя професионална мисия.
Остин е основател на The Third Wave - онлайн общност за просвета по темата за психеделиците - и предлага коучинг на хората, които искат да ги внесат в живота си по безопасен и смислен начин. Откакто се мести в Оукланд през 2018 г., той успява да натрупа сериозна група от редовни клиенти - хора от сериозния бизнес. Той става техен водач през нарко-психеделичните им "пътешествия", като в повечето пъти фокусът пада върху професионалния им път.
"Смятам, че причината клиентите да идват при мен, често е свързана с дълбоки въпроси от типа "Защо правим това, което правим? Защо работата, която вършим, има значение за нас"... Смятам, че психеделиците наистина помагат на хората в този процес - повече от всичко", казва Остин.
"Туристически микродози"
Когато Гилеспи пристига за тази си сесия, той вече е взел микродоза псилоцибин. Тъй като психеделиците са незаконни в САЩ, Остин не ги осигурява на пациентите си, но отбелязва, че те са станали много по-лесни за намиране, откакто са били декриминализирани в Оукланд преди няколко месеца.
След кратко пътуване встрани от небостъргачите на Сан Франциско, към огромните секвоени гори на парка "Хоакин Милър", двамата избират случайна пътека, и започва "туристическо микродозиране". Остин навлиза в режим на коучинг, като приканва Гилеспи да формулира целите си за деня.
От повърхностна гледна точка голяма част от разговора изглежда подобен на това, което бихте очаквали от типична кариерна консултация. Остин обаче вярва, че психеделиците правят този процес по-ефективен, като помагат на клиентите му да постигнат някаква форма на обективност спрямо самите себе си.
"Това улеснява осъзнаването на определени неща. Психеделиците просто ни помагат да бъдем малко по-податливи на оформяне и насочване. Те ни помагат да бъдем по-честни и открити", казва той.
И това не е само усещане на Остин: в скорошно изследване на Имперския колеж в Лондон, учените са сканирали мозъка на пациенти, употребявали LSD, и са открили, че наркотикът предизвиква промяна в начина, по който потребителите изграждат връзка със света около тях. Водещият изследовател Робин Кархарт-Харис описва това като по-“единен” мозък, което означава, че мрежи, които нормално функционират поотделно, започват да работят по по-интегриран начин. Той казва, че това е свързано с феномена на “разлагане на егото” при потребителите на психеделици, което е усещане на възобновена връзка с тях самите и с заобикалящата ги среда.
Изследвания като това на Кархарт-Харис започват да разкриват повече за потенциалната употреба за медицински цели на на психеделиците, обявени за противозаконни и класифицирани преди десетилетия в САЩ като чисти наркотици без медицински свойства.
Понастоящем американската Администрация по храните и лекарствата (FDA) е дала на два психеделика - псилоцибин и MDMA, "уникална" класификация, позволяваща клиничните изследвания с тях, след като те са демонстрирали обещаващ потенциал за лечение на пациенти с психични разстройства. Други ранни изследвания разглеждат позитивните ефекти от психеделиците за лечението на пристрастявания или дори за облекчаване на главоболие.
Карълайн Дорсен, изследовател на употребата на наркотици и доцент в колежа "Майерс" към Нюйоркския университет, фокусира работата си върху това как хората използват психеделици, за да преодоляват травми от детинство и да подобряват физическото и психичното си здраве.
Нещо важно, което тя наблюдава в продуктивните сесии на употреба на психеделици, е наличието на някакъв тип менторска фигура - независимо дали това е лекар, коуч или духовен лидер, който да помага на потребителите да преминат през това изживяване.
"Наличието на обучен и добре подготвен водач е основна част от гарантирането на физическа и емоционална безопасност по време на терапевтични психеделични изживявания, които могат да варират от фази на блаженство до пристъпи на тъга, или разстройващи и плашещи усещания. След психеделични церемонии водачите изпълняват основната роля да подпомагат участниците да осмислят изживяването и да интегрират наученото в ежедневния си живот", казва Дорсен.
Самата тя е е чувала много истории за хора, изживели "просветление" по време на психеделични сесии, което е довело до промени в кариерата им. Тя обаче предупреждава, че потребителите не могат да очакват непременно такъв тип осъзнаване от наркотиците.
"В моите изследвания участниците често обясняват, че имат минимален контрол върху изживяването си по време на употреба на психеделици. Тези вещества ще ви дадат изживяването, от което имате нужда", обяснява тя.
Разкриването на най-добрия път напред
Откакто е започнал да работи с Остин, Гилеспи казва, че е започнал да определя по-справедливи цени за консултантската си дейност, и е направил важни стъпки в стартирането на собствения си бизнес.
"Голяма част от това, в което Пол ми помага, е преодоляването на тези ограничаващи убеждения за моята самоценност и моята компетентност", казва Гилеспи.
Той преди е опитвал да работи с ‘групи за взаимна отговорност’, в които членовете споделят целите си и разказват за напредъка си, но по негова преценка това не му е било от такава полза. С Остин нещата са “по-дълбоки”, смята той, тъй като коучът го кара да прави по-дълбок самоанализ и да бъде честен за мотивите си в личния и професионалния му живот.
Работата с Остин не е евтина: той изисква поне тримесечен ангажимент за коучинг с месечни такси между 1000 и 2000 долара. Гилеспи обаче е уверен, че продължаването на работата с Остин - и психеделиците - ще му разкрие най-добрия път напред.
Той е уверен до такава степен, че след няколко дни възнамерява да участва за първи път в аяхуаска церемония, където ще пробва силния психеделичен чай, за който е известно, че предизвиква видения - и често и физическо гадене.
Той е въодушевен от тази възможност и прекарва по-голямата част от срещата си с Остин в обсъждане на това събитие. В крайна сметка, докато разговарят, двамата най-после намират пътя до колата, с която са дошли.
