Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Купуваме днес, изхвърляме утре: Как дарени дрехи плашат с екологична катастрофа

Страните в Африка поемат голямата тежест на изхвърлените дрехи Снимка: Getty Images
Страните в Африка поемат голямата тежест на изхвърлените дрехи

Това е история за опасните последици, към които ни води пристрастяването към модата.

На всеки три месеца в Европа, Австралия и Северна Америка купуваме нови дрехи, водени от тенденциите за последния сезон и суетата, която ни подвежда да обновим изцяло гардероба си. За да отговорят на търсенето на потребителите, модните марки генерират свръхпроизводство, пълнят магазините си с разнородни предложения от размери и цветове и след няколко месеца ги сменят изцяло.

А когато дрехите се поизносят, излязат от мода и собствениците им вече нямат нужда от тях, често те отиват в контейнерите с дарения и пътуват към страни от Третия свят.

Европейците и американците спят спокойно с мисълта, че са направили нещо благородно, подарявайки ненужните си вещи, но ако можеха да видят само една от страните, които ежедневно посрещат пакетите им с дрехи втора употреба, щяха да разберат, че картинката е доста по-различна.

В действителност най-малко 40% от дарените дрехи, изпратени до Гана, Кот д'Ивоар и Буркина Фасо, се оказват непотребни до пристигането си и тъй като няма къде да се преработят, текстилът пълни улиците, покрайнините,  бреговете и моретата, създавайки екологични проблеми първо на съответната държава, а след това и на останалата част от света.

Само край столицата на Гана - Акра, се издигат 20-метрови възвишения от непотребни блузи, панталони, рокли, които гният сред природата, понеже не са успели да стигнат нито до депата за преработка, нито до пазарите.

Кой е отговорен за това? Като за начало елементарната математика. В Гана, където живеят 30 милиона души, на всеки две седмици пристигат 30 милиона неносени дрехи, изхвърлени от европейците и американците просто защото същите са купили повече, колкото искат или могат да носят. Тежестта на тяхното пазаруване се изсипва на чували на тържището "Кантаманто", а с първите часове от доставката започва истинска война за материите с дребни дефекти, които могат да бъдат поправени с боядисване или зашиване.

За близо 5000 предприемачи в Кантаманто това е стока от висок клас и за възстановяването на леко повредените дрехи плащат на работниците по 4,50 долара на ден. Местните са кръстили тази индустрия "garbage clothes" (дрехи от боклука), а печалбите от нея са неизвестни, тъй като рядко някой в Гана ще отчете пред държавата приходите си от търговията с дрехи втора употреба.

Но това, което не може да се скрие, е съдбата на текстила, който не е достатъчно добре запазен, за да се продава, и се превръща в планина от боклук, за който няма кой да се погрижи.

"Не съм сигурен, че дарителите знаят коя е крайната дестинация на дрехите, които изпращат. Но ако дойдат тук, сами ще видят обхвата на пазаруването си. Близо 40% от пратките, които идват ежедневно, се оказват пълна плява без никаква стойност. Превърнали се сме в сметище за текстилните отпадъци на Европа и Америка", разказва пред ABC областният управител на Акра Соломон Ной.

Снимка: Getty Images

По негови думи Гана има капацитет да преработва до 2000 тона боклук на ден и проблемът с натрупващата се синтетична материя в града е, че количеството дрехи, което пристига за 24 часа, надвишава двойно този обем.

Голяма част от материите биват изгаряни на малки клади по улиците, а други пътуват към депото в Кропе - проект, финансиран от Световната банка за 9,5 милиона долара, който трябваше да разреши нарастващата криза с отпадъците в Акра. Депото беше открито през 2013 г. с намерението да работи 15 години, но през 2018 г. част от него се запали и капацитетът му за работа намаля 5 пъти.

В това време из Акра разцъфтяха неформалните сметища, които могат да се видят включително и на върха на лагуната Корле. Специално сметището на Корле се издига между два квартала в града, където около 100 000 души живеят, работят и отглеждат децата си.

Повечето са мигранти от северната част на Гана, избягали заради военни конфликти и безработица. За тях няма друг избор, освен да се примирят с размера на сметището пред вратата им и да приемат факта, че с всяка изминала седмица то непрекъснато ще расте. Тъй като разлагането на синтетичния текстил може да отнеме стотици години, планината от отпадъци може да хвърля неприятна сянка върху кварталите за поколения наред.

По време на сезона на мусоните тропическите бури разнасят неимоверното количество дрехи из старата и отворена канализационна мрежа на града, запушвайки дренажната система и предизвиквайки наводнения, което от своя страна създава идеалната среда за процъфтяване на болести.

Друга част от непотребния текстил стига чак до морето и нанася още повече щети. По-леките материали плуват по повърхността на водата или се трупат по брега, а по-тежките стигат до дъното на океана, тровейки водата и морските обитатели.

Снимка: iStock

Лиз Райкътс, американка, която проучва отпечатъка на модата върху климатичните промени, казва пред BBC, че бедствието с текстилните отпадъци в Гана е проблем на повече повече от десетилетие.

Нейната организация QR Foundation директно обвинява големите модни къщи за кризата с планината от боклука в страните, които приемат неносените дрехи на европейците и американците.

"Отпадъците са следствие от бизнес модела на модната индустрия, документиран от години. Много марки стигат до свръхпроизводство до 40%, което води и до куп ненужни дрехи", обяснява Райкътс.

Според нея потребителите също донякъде са съучастници на разрастващата се криза с боклука, тъй като само 7% от асортимента, който купуваме, се оставя за рециклиране.

"Решихме, че е човешко право да пазаруваме, колкото си искаме и то във всички цветове и размери. Но това допринася за голямо производство и съответно за купчината за боклук", казва още тя.

Глобалното потребление на дрехи обаче продължава да скача нагоре, захранвано от марките за "бърза мода", които произвеждат все повече и повече артикули за клиентите си. Новият сезон е на прага ни, заедно с хилядите нови тенденции, които ще носим не повече от 1-2 години, а след това ще изхвърлим.

А в това време в Гана ще се трупат още отпадъци, които не са били достатъчно качествени, за да се носят отново.

Най-четените