2020-а е година на кризи и предизвикателства. За мнозина се промени ежедневието, работният ритъм, навиците. Въпреки това е възможно дори в условията на принудителна дистанция да открием нови възможности. Примерите са навсякъде около нас, а за да ги открием понякога е необходимо просто да вдигнем поглед. Дори буквално - към планината.
Все повече софиянци се отправят нагоре по склоновете на Витоша и то не за разходка, а за да работят. Алтернативните офиси с бърз интернет вече съвсем не са само специално създадените за целта пространства в големите градове.
Графични дизайнери, IT специалисти, проектанти, учени и други специалисти са открили точките, където се срещат тишината на гората и безжичният интернет - непретенциозните и много уютни хижи, добре познати на планинарите.
Витоша е осеяна с тях - малки, големи, ведомствени, под аренда или реновирани. С кола, пеша или автобус се стига до тях за броени минути. А във време, когато ресторантите и други публични места са затворени, хижите продължават да посрещат гости.
"В момента всеки, който работи, трябва да е благодарен", коментира 32-годишният Радослав Мирчев, който стопанисва хижа "Септември". Именно заради своите гости той наскоро е осигурил по-бързо интернет там. Това веднага е дало резултат - не са малко "работягите", които обичат планината и идват едновременно да свършат задачите си и да подишат чист въздух.
С твърдението, че затворените в София ресторанти и молове пращат хората в планината, е съгласен и Петър Велков. Той стопанисва хижа "Червената шапчица" от 2017 г.
Според него старият хижарски модел се разчупва и онези, които поемат към Витоша не търсят вече само спокойствието и допира с природата, но и удобствата на модерния живот - от достъпа до интернет до разнообразните храни и напитки.
В петъчния следобед, докато хиляди столичани са пред екраните в домовете си, и ние се отправяме към едно от местата в планината, където човек може да се подслони. На 16 км от центъра на града, в някогашния Творчески дом на БАН, сега хижа "Балканити", няколко софиянци са пред лаптопите си.
Теодора е "мениджър проекти" в IT компания. За първи път идва да работи тук, чула е за хижата от приятели и е изключително доволна от този своеобразен зелен офис. Плюсовете според нея са това да съчетаваш работата и удоволствието - в свободните минутки излизаш на въздух и си отдъхваш.
"Работата на такова място носи вдъхновение, освобождава мисленето", добавя Теодора, докато проверява електронната си поща.
Дистанционната работа вече е станала част от живота на 35-годишната софиянка, която се труди от вкъщи от март. Посочва обаче, че личният контакт с колегите ѝ липсва. Според нея е изморително да бъдеш постоянно на телефона, от среща в среща - нещо, което дистанционната работа изисква.
Успява да свърши всичките си задачи, но вижда, че това е много по-трудно за много нейни колеги, които имат деца и трябва да съчетават родителските отговорности със служебните такива.
Теодора е на мнение, че тази ситуация ни чака и в бъдеще, след като много компании са открили, че могат да не плащат високите наеми за офисите си и служителите могат да вършат същата работа от друго място.
В нейния план за следващите седмици влизат посещения на още няколко хижи на Витоша, за които е проверила, че имат добър интернет, като там отново възнамерява да съчетае работата и почивката.
Марк също наскоро е открил възможността да работи от гората. 58-годишният мъж също е служител на IT компания. Роден е в Австралия, а от 10 години живее в страната ни. Както сам казва, "дойдох за един проект и останах завинаги".
Обяснението му за това негово решение е кратко - заради природата. Именно това му харесва и в столицата ни - че е близо до планината и можеш бързо да се качиш там.
Всички от компанията на Марк сега работят от вкъщи. Той самият е решил да работи от някоя от хижите на Витоша заради свежия въздух и отворените пространства, както и заради това, че тук се отпуска.
"Работя например 2 часа, после отивам на разходка, след което се връщам и продължавам с ангажиментите си", разказва австралиецът.
Всички планове на Марк за тази година са се провалили, защото е имал намерение да пътува до други държави. Първоначално му е било забавно да си остане вкъщи, но вече усеща голямо напрежение и стрес от това, че не е свободен да решава кога и къде иска да бъде.
С усмивка казва, че се опитва да бъде оптимист, но по-скоро очаква "нормалността" да се върне едва през 2022 г.
Все пак според Марк в България сме късметлии заради това, че големите градове са близо до природата и дори във времена като сегашното можем за няколко часа да идем на място като това и да изпитаме емоция сякаш сме били на екскурзия или дълго пътуване.
Именно такива са "работниците в планината" - хора със сериозни професии, които могат да работят дистанционно, имат провалени планове за близки и далечни пътешествия, обичат да прекарват времето си сред природата и да съчетават приятното с полезното.
Така ги описва стопанинът на хижата Николай Луканов. Самият той е пример за това, че когато обстоятелствата те извадят от стария ритъм и буквално смачкат професионалните ти планове, можеш да се огледаш за други възможности. В началото на годината ситуацията с COVID-19 блокира цялата дейност на туроператорската компания, която той управлява към момента - анулирани са всички предстоящи резервации, много от тях на чуждестранни клиенти.
Тогава Николай се обръща към стара своя мечта - да има място в планината, където нейните любители да отдъхват. Попада на нефункциониращата база за отдих на БАН, след което прави и невъзможното, не без помощта на повечето си близки и приятели, за да освежи запустялото място и в края на лятото то започва да приема гости и животът в него се завръща.
Интересен факт е, че старата планинска база е построена по време на Втората световна война. Можем само да си представяме какъв ентусиазъм е бил нужен на хората, които са участвали в строителството в толкова тежки времена, които в момент на всенародно отчаяние са мислели за създаването на нещо ново. Изглежда такива ентусиасти живеят във всяка епоха.
И това е повод за радост. Ако всички се страхуваме и останем "затворени" във всеки един смисъл, духовното оцеляване би било трудно. Има красива символика в това, че в година на друга една криза за българите, а и за цялото човечество, това място отново отваря врати. Едно поредно напомняне, че препятствията са възможности.
"Моментът се оказа много подходящ - в тази ситуация хората не смеят да планират дългосрочни пътешествия, не могат да пътуват надалеч. Любовта им към природата, планините и добре прекараното време с приятели обаче не спира. И какво по-добро място за това от Витоша - толкова близо е до София", разказва Луканов.
Може би е време да възприемем работата от вкъщи по нов начин. Настоящите условия ултимативно накараха мнозина да излязат от познатите офис сгради и да потърсят други места, от които да вършат служебните си ангажименти. Но в част от случаите, в зависимост от професията, се оказва, че това може да бъде на чист въздух, в съчетание с красива гледка.
На места, на които можем да бъдем едновременно щастливи и отново да бъдем добри служители.
