Денят е събота, часът е 7:30 ч. и още преди слънцето да си е пробило път на хоризонта граничния пункт "Капитан Андреево" е запушен от опашки с коли и автобуси с табела "случаен превоз".
Колоната върви бавно, но проверките са скоростни, защото митничарите са наясно - всички са се запътили на пазар в Одрин и няма за какво да проверяват празните им куфари и кухите чанти, които тепърва ще се пълнят.
Преселването на шопинг ентусиастите от България към Одрин е пълно и за него има само едно обяснение - турската лира. Тенденцията за девалвация на валутата при комшиите е продължителна и няма изгледи да се променя в близко бъдеще. А падането на стойността ѝ, особено около коледните и новогодишните празници, у нас се превежда като "там е изгодно да се пазарува".
Няма разглеждане на забележителности, няма джамия "Селимие", няма църкви, няма община, няма паметник на архитекта Мимар Коджа Синан. Има само пазар. Това е целта на пътуването.
Голямата атракция е "Синият пазар". Място, което по мащабите си надминава пет пъти софийския "Илиянци", но носи същия дух и атмосфера на алъш-вериш в движение. Стоките са окичени като на простор, за да се виждат още от входа на пазара, а търговците-викачи се състезават по гласовитост: "Буюрум, буюрум...чорап, парцал!", "Геврек, геврек - една лира!".
Предлага се всичко и всичко се купува - истинска търговска вакханалия. Хора пъплят с торби, пълни с локум, баклава, риба, плодове, зеленчуци, пердета, зехтини, маслини, кимион за имунната система, дрехи, чанти и обувки. От пиле мляко, както се казва, а някои са понесли тоалетни чинии и цимент за предстоящи ремонти.
Основната част от това множество са българи и това си личи отвсякъде, навсякъде се чува българска реч, табелите са на български, а от разговорите ви става ясно, че само някой нашенец може да се върже, че си е купил оригинален Calvin Klein или Nike за 10 лири, приблизително 1 лев артикула.
Колкото и прозаично да звучи обаче, не "марковите" дрехи са основната цел на пазаруващия българин в Одрин, а прахът за пране и целият му придружаващ арсенал почистващи препарати. На борсите в турския град и след рекордното падане на лирата 10 килограма прах за пране струва между 14 и 20 лева в зависимост от марката.
Тубите с омекотители от по 3 литра са по 80 стотинки бройката, а препаратите за миене на съдове - между 10 и 50 стотинки за 2 литра.
Купувате от това, купувате от онова и постепенно ви обхваща общата истерия по пазаруване. Пълните чантите, носите ги, уморявате се и идва време за храна.
Обядва се с легендарния тава джигер - пържен дроб с люта чушка и нарязан кромид отстрани - мазна бомба и наслада за езика, стига да не сте от хората с подагра, както се разбира от някои от мъжете на опашката. За тях - омлет с пиле. Не по-малко популярен кулинарен шедьовър.
Но ако ви се пие биричка с обяда, ще трябва да си я носите от вкъщи, защото в Турция към дюнера и скарата се предлага само айрян или безалкохолно. Естествено, и свинско няма да намерите.
А ако сте тръгнали с желанието да се заредите с алкохол на далавера, ще се приберете с подвити опашки, защото тук няма евтини високоградусови напитки. В най-добрия случай цените са същите като в България.
За сметка на това, екскурзията за лекарства върви с пълна пара. Пред аптеките в Одрин се вият опашки от хора, търсещи евтини медикаменти, някои от които ги няма у нас. Докато хората чакат, се съветват кога е най-спокойно да пазаруваш в Одрин.
Със сигурност не е около Коледа и Нова година, когато суровините за хладилника са на практика за без пари - килограм ябълки за 50 стотинки, килограм моцарела - около 6,50 лева, килограм домати - 30 стотинки, килограм нар - 60 стотинки, килограм краставици - 9 стотинки, килограм кашу - 17 лева, килограм бадеми - 19 лева, килограм локум - около 9 лева.
И цените продължават да вървят надолу с всеки следващ ден.
Вероятно ще ви се стори малко странно, но тук се купуват и метли като сувенир от пътуването, защото Одрин има дълга традиция с производството на декоративни метли.
Дрехи и обувки от по-ниско качество също са по-евтини, отколкото родните. В аутлета и мола също излизат на сметка, ако се отчете разликата в качеството на утвърдените брандове с широка употреба. Според някои от редовните посетители на пазарите и моловете в Одрин, ако търсите дрехи от високо качество или маркови дрехи, в този турски град няма да ги намерите.
Обратно по колите и автобусите и нагледани на този пъстър свят, много по-евтин от нашия, се тъпчат дограми, ламинати, турски памперси и сокове на стекове и следвайки табелката Bulgaristan, екскурзианти от цялата страна се нареждат чинно на гише, досущ като затворници да им слагат печат на паспортите.
Такива са времената, объркани времена и слава Богу, че Одрин е наблизо, където има всичко за всеки и никой не остава с празен стомах. Особено ако е българин.
