В Италия, която е най-силно засегнатата от COVID-19 страна в Европа, а по брой жертви - и в света, медиците са онези, които поемат бремето на смъртта върху раменете си.
Много от тях не са подготвени за това, което виждат, други изпитват вина, че може да са заразили хора около себе си, а за трети се очаква да развият посттравматичен стрес. Отделно от това десетки здравни работници вече са загубили живота си.
От началото на разпространението на коронавируса в Италия са починали 67 здравни работници, според сайта на Националното сдружение на лекарите в страната (FNOMCeO). Повечето от жертвите са работили в и около най-тежко засегнатата област Ломбардия, но има жертви и в регионите Марке, Кампания и Пулия, както и на остров Сицилия.
Над 8000 здравни работници - лекари, медицински сестри, техници, шофьори на линейки и други здравни служители са се заразили с коронавирус в Италия, според Висшия институт за здравеопазване (ISS).
Най-много здравни работници са се заразили в началото на епидемията, когато липсваше защитна екипировка.
"Сякаш ни удари буря, за която бяхме неподготвени, може би игнорирайки какви биха могли да бъдат последствията. Някои лекари починаха в началото на спешната ситуация, когато не знаехме нищо за тази буря. Сега сме по-подготвени и продължаваме да се борим", казва Роберто Стелини, лекар по инфекциозни болести в болница Poliambulanza в град Бреша, Ломбардия.
Специално пригодените помещения за изолация са особено необходими за правилното лечение на коронавирус, за да се защитят лекарите и медицинските техници от заразяване с вируса от техните пациенти. Но лекарите казват, че само малка част от пациентите с COVID-19 в Италия са настанени в такива.
Ръководителят на института за здравеопазване Силвио Брусаферо заяви преди дни, че страната е достигнала пика на заразата и предстои спад в броя на новите случаи. Той вече се наблюдава през последната седмица, като за пример в последните три дни на март в Ломбардия новите регистрирани случаи са спаднали от 1592 до 1047.
"На третия ден от огнището имахме 2300 обаждания (за нови случаи - бел.р.), в последните дни на март - около 800", казва Фабрицио Каневари, оперативен мениджър в Soreu della Pianura - службата, която управлява обажданията към спешния номер за Павия, Лоди, Мантуа и Кремона.
Но докато броят на новозаразени намалява, това на този етап не облекчава в голяма степен крайно изтощената здравна система и самите медици.
За да покрият нуждите в препълнените с пациенти болници, лекарите и медицинските сестри работят като на поточна линия без прекъсване, често за сметка психологическото си здраве.
"Това е непрекъсната борба. Няма време да мислите за умората, защото когато погледнете пациентите на COVID-19 как живеят с болестта в самота, осъзнавате, че родителите ви могат да бъдат ня тяхно място", казва пред The Guardian Джована - анестезиолог в болница в Милано.
Друг лекар - Анна, която работи в Ломбардия, споделя, че повече се натоварва психиката й, отколкото усеща физическата умора: "Работим в ситуация, която никога не съм си представяла като лекар. Но когато видите как умират пациенти на COVID-19 - в пълна самота, забравяте за собствената си умора. А всеки от нас има свое лично усложнено положение. Например аз не съм виждала децата си от пет седмици".
Медицинският персонал работи под огромен натиск, включително висок риск от заразяване, съчетан често с неадекватна защита. В страната има хроничен недостиг на маски за лице, тампони и основни консумативи.
Това може да доведе до стрес, тревожност и депресивни симптоми, показва проучване, публикувано в научното списание The Lancet през февруари, което се фокусира върху медицинския персонал в Ухан, където за първи път вирусът бе регистриран през декември. В китайската провинция Хубей 70% от здравните работници на фронтовата линия страдат от екстремни нива на стрес, 50% имат депресивни мисли, 44% имат тревожност и 34% - безсъние.
"Нямаме подобно проучване за Италия, но според събраните данни ситуацията е практически подобна на тази в Китай", казва Дейвид Лазари, президент на Националното сдружение на психолозите в Италия.
Изглежда тежестта на тази отговорност за някои е твърде голяма, за да я понесат. Особено популярни станаха самоубийствата на две медицински сестри.
34-годишна медицинска сестра Даниела Трези се самоуби в град Монца, Ломбардия, по време на карантина след положителен тест за COVID-19. Според колегите й тя изпитвала силен стрес заради страха, че може да е заразила други хора.
49-годишната медицинска сестра от град Йезоло, близо до Венеция, се самоубива в края на март. Помагала на пациенти с COVID-19 в местна болница. Когато вдигнала температура, дори не дочакала резултата от направения й тест.
Иван Джакомел - психолог, предоставящ подкрепа на медици в Ломбардия, казва, че лекари и медицински сестри, които нямат предишен опит в справяне с животозастрашаващи състояния и са свидетели на най-смъртоносните последици от огнището на коронавирус, имат сериозни последствия върху психологическото здраве.
"Много зависи от това колко силен е индивидът, но много от тях се чувстват подтиснати и безсилни. Поставени са в ситуация, в която хората умират навсякъде около тях, което е безпрецедентно в нашата санитарна система", казва той пред The Independent.
Стресът се усложнява от изолацията. Страхът от заразяване не позволява лични срещи със семейството и приятелите.
"Физическият контакт липсва както в работата им, така и в личния им живот във време, когато може би всичко, от което се нуждаят, е прегръдка", казва той.
Джакомел прогнозира, че дългосрочните последствия ще включват посттравматичен стрес сред медицинските работници, което в обозримо бъдеще ще подкопае цялата здравна система.
Като анестезиолог, обучен да обезболява пациентите в реанимация, Грегорио Спанолин е свикнал да спасява живота, така както и да вижда как той си отива. И все пак нищо не го подготвя за видяното по време на избухването на COVID-19. Да приеме смъртта на човек с метастази за него се оказва по-лесно от това да види как гасне 30-годишен пациент. За един ден той става свидетел на толкова смъртни случаи, колкото преди в рамките на месец, но най-трудно за него е да преглътне, че тези хора си отиват сами, разказва The Independent.
Хоспитализираните пациенти с COVID-19 следват строги протоколи за изолация и контрол на инфекцията, които правят невъзможни посещенията на семейството.
Понякога 31-годишният анестезиолог нарушава правилата и дава увития си в найлони телефон на своите пациенти, за да се сбогуват със семейството си. Той обаче е прекалено обсебен от работата си, за да си позволи да мисли за дългосрочните психологически последствия: "Когато си във война, не осъзнаваш какво чувстваш. Просто се биеш".
Според Джанкарло Чиколини от Сдружението на медицинските сестри (FNOPI) кризата е засегнала сестрите особено силно поради недостига на персонал. Според данни на организацията в Италия съотношението медицински сестри спрямо жители е 5,5 към 1000, което е доста под средното за Европейския съюз (8,9). Има медицински сестри, които не са почивали добре от седмици, за да запълнят дупките в персонала.
Претоварени са и държавните и неправителствени организации, които предлагат безплатна психологическа подкрепа на медици и доброволци.
Но въпреки тежката ситуация, волята и добротата в хората е тази светлина, от която понякога всеки има нужда, за да продължи напред още малко с изчерпани сили.
Пауло Балдини, отговарящ за спешните обаждания в Павия, е поразен от любезността на хората, въпреки че понякога се налагало да чакат с часове преди на обаждането да бъде отговорено. Те не пропускали да казват "благодаря" и да се извинят за безпокойството. В това отношение той вижда достойнство, човечност и способност италианците да се справят с проблема.
На фона на всички опасности за медиците, физически и психологически, те не се отказват от това, в което са се заклели - да се борят за опазването на човешки животи.
Близо 9500 медицински сестри доброволно са се включили в националната група за противодействие на коронавируса, за да помогнат в болниците в най-тежко засегнатите региони, според Сдружението на медицинските сестри, цитирано от The Local.
От отдел "Гражданска защита" в края на март потърсили 500 медицински сестри за спешно реагиране, но в рамките на 48 часа получили 9488 молби. Така, както седмица по-рано за друга спешна група отделът търси 300 медици, а заявленията от желаещи да се включат лекари достига близо 8000.
А докато тази готовност да се помага на останалите я има, няма опасност вирусът да убие човешкото у хората.
