Ако човек наблюдава акцията на дагестанските власти във вечерта на 10 юни в Махачкала, столицата на малката република, част от Руската Федерация, определено ще си помисли, че тук става нещо голямо.
Цяла нощ полицаи патрулират пред жилищната сграда, наблюдавайки точно един апартамент, а когато най-сетне се стига до действия, група полицаи и още една група цивилно облечени мъже нахлуват в мястото.
Какво се крие в този апартамент? Терористи, подготвящи атентат? Престъпна група, която се занимава с търговия с наркотици и оръжия? Или просто някой опасен луд с картечница? Всъщност не.
Въпросният апартамент представлява кризисен център, където жени, жертва на насилие, се укриват, докато решават какво да правят с живота си по-нататък. Една от тези жени представлява особен интерес за властите. При това не тези на Дагестан, а тези на съседна Чечения.
Жената е Халимат Тарамова, млада чеченка, избягала от семейството си и родината си, защото е лесбийка в търсене на един по-добър живот, в който не става ежедневна жертва на тормоз и побоища. Тя бяга от дома си и се укрива в дагестанския приют заедно с приятелката си - родената в Перм Анна Манилова, където двете получават помощ от руската ЛГБТ мрежа - група от активисти за правата на сексуалните малцинства в Русия.
Пред тях Тарамова разказва как е избягала от Чечения, за да се махне от постоянния тормоз, причинен от различната ѝ сексуална ориентация.
Вечерта на 10 юни дагестанската журналистка и активистка за човешките права Светлана Анохина, която се намира в приюта за жертви на домашно насилие в Махачкала, за да говори с избягалата чеченка, съобщава, че местната полиция си проправя път към мястото.
"Те настояват момичетата в апартамента да им отворят вратата и да ги пуснат вътре. Ние вярваме, че това е нарушение на нашите права - няма призовки, няма предупреждения, те просто се опитват да отворят вратата", обяснява тя във видео, публикувано в профила ѝ в Instagram.
От мъжете, които се опитват да влязат в апартамента, един се идентифицира и се представя като местен полицай. Придружаващият го мъж обаче е в цивилно облекло и не казва нищо.
Официалната им версия е, че само са дошли да "разговарят" с една от жените в приюта - чеченка, обявена за издирване на родната си страна.
"Според моята информация около сградата има паркирани коли с чеченски и дагестански полицаи. Тя е изправена пред тежки репресии, може да бъде убита", разказва още Анохина във видеото си.
Жените в приюта се консултират с адвокат по телефона относно това какво е най-добре да направят в ситуация като тази. Той им препоръчва да пуснат предполагаемите полицаи в апартамента и да съдействат.
След това Анохина се свързва с пресслужбата на клон на Министерството на вътрешните работи на Дагестан и иска съдействието, тъй като около сградата има вече сериозно присъствие на съмнителни хора, "вероятно от Чечения"
В крайна сметка журналистката и полицаите успяват да се разберат, след като от вътрешното министерство ѝ обещават, че полицаи ще дежурят в близост до приюта до сутринта.
Следващият разговор на Анохина е с местната медия "Кавказ Реали", на които разказва цялата история. Докато тя говори по телефона с кореспондента на медията обаче, на вратата на апартамента се звъни отново.
Макар да е постигнато разбирателство с дагестанските власти, че на следващия ден Така Тарамова ще говори с полицията и ще даде изявление, същите тези полицаи са на вратата и този път в по-голям брой.
В следващия момент кореспондентът на "Кавказ Реали" чува от слушалката на телефона женски писъци, а скоро след това връзката прекъсва. Полицията е нахлула заедно с група неидентифицирани мъже в приюта и извежда всички настанени там жени.
"Този полицай на име Далгат, който вече беше в апартамента, каза, че иска да зададе допълнителни въпроси. Отворих вратата и в апартамента нахлуха полицаи и непознати мъже от Чечения. Аз и още четири момичета бяхме извлечени насила от апартамента. Теглиха ни за ръцете и краката, удряха ни няколко пъти, разказа Анохина пред "Кавказ Реали", след като успява да се свърже отново с тях след около 15-20 минути.
По това време вътре в апартамента остават само Тарамова, приятелката ѝ Анна Манилова и един неидентифициран мъж от Грозни, дошъл да я върне в Чечения. Според Анохина останалите жени в приюта са били задържани, за да може Тарамова да бъде върната безпрепятствено в родния си регион.
В крайна сметка всички жени са задържани и отведени в полицейското управление, където да дадат показания. Изключение е само Халимат, която е отведена, но не в полицията.
Руслан Ахалчи, координаторът на движението "Дагестански наблюдатели", впоследствие пише в Twitter, че във въпросното полицейско управление е била извикана линейка.
След това малко по малко историята на Халимат Тарамова започва да се разплита.
На следващия ден в опозиционния чеченски канал в Telegram 1 Adat се появява видео, което младата жена е изпратила при бягството си до полицията в Чечения.
"Днес е 6 юни 2021 г. Аз, Халимат Аюбовна Тарамова, напуснах дома си доброволно, бягайки от редовни побоища и заплахи. Моля ви да не ме добавяте във федералния списък за издирване, да не издавате информация за местонахождението ми, тъй като това ще представлява заплаха за живота ми", каза тя във видеото.
Авторите в канала в 1 Adat пишат, че на практика "кадировците не биха отишли в друга република заради обикновено момиче", а по начина, по който говори Тамарова, е много вероятно тя да не е израснала в самата Чечения.
Впоследствие се оказва, че тя действително не е обикновено чеченско момиче, а е дъщеря на изтъкнат чиновник в държавната администрация на страната - Аюб Тарамов, който е бивш зам.-министър на жилищните и комуналните услуги и началник на кабинета на чеченската администрация от 2000 г.
От Руската ЛГБТ мрежа обясняват пред Meduza, че Халимат е избягала от Чечения, след като е била изправена пред насилие и заплахи поради сексуалната си ориентация. След бягството си тя търси правозащитната група за помощ, като им обяснява, че чеченските полицаи се опитват да я върнат в родния ѝ регион на всяка цена.
В Дагестан Тарамова изчаква да се отвори възможност да пътува към по-безопасно място, но за нещастие такава не е дочакана.
Сега от Руската ЛГБТ мрежа се опитват да принудят властите в Русия да се задействат и да защитят правата на младата жена и нейната приятелка, която също е била отведена принудително в Чечения.
След инцидента в Махачкала адвокат Мари Давтян - съавтор на законопроект за предотвратяване на домашното насилие, пише във Facebook, че в Русия "жертвите ги издирват като престъпници".
"Оказва се, че когато търсят избягала съпруга, те могат да разбият вратите на чужди апартаменти, да използват всички технически възможности на камерите за наблюдение, да организират оперативни дейности и като цяло да хвърлят всички възможности на правоприлагащите органи за "възстановяване на семейството". И наскоро това се случва в много региони", пише Давтян.
"Можете ли да си представите такова търсене на някой, извършил домашно насилие?", довършва още тя.
Докато правата на ЛГБТИ хората и на жените в Русия представляват сериозен проблем, в Северен Кавказ нещата са много по-тежки и опасни, особено за представители на сексуалните малцинства.
В началото на 2017 г. десетки гей мъже започват да изчезват от Чечения, в нещо, което изглежда като явна чистка, ръководена от лидера на републиката Кадиров.
Руската ЛГБТ мрежа заявява, че активистите ѝ са помогнали за евакуацията на над 200 души, но много повече не са успели да избегнат изтезанията и вероятно дори по-лошо.
