Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Фернандо Мориентес: Когато оставиш хищника да гладува

В Реал стана ненужен и го дадоха на Монако, но много скоро се срещнаха отново...
В Реал стана ненужен и го дадоха на Монако, но много скоро се срещнаха отново...

Ако едно животно е оставено да гладува в клетка, докато тези около него ядат до насита, никой не може да го обвинява, ако захапе ръка, подала се през решетките. Дори и ако същата тази ръка в миналото е била щедра към него и го е хранела доволно. Ако не вярватe, просто попитайте Фернандо Мориентес.

Въпреки че прекара пет страхотни години в Реал Мадрид, оформяйки безкомпромисен тандем с Раул, и с головете си помогна за две титли от Ла Лига и хеттрик от трофеи в Шампионската лига, през лятото на 2003 г. Мориентес охотно бе пуснат да си тръгне от "Бернабеу".

Роденият в Касерес нападател многократно бе изплатил дадените за него 6 млн. евро на Сарагоса през 1997-а, но падна жертва на манията "Галактикос".

Роналдо пристигна от Интер за почти осем пъти по-голяма трансферна сума от Мориентес и Феномена бързо измести испанеца от стартовия състав.

През следващите месеци се заговори, че Барселона ще се опита да привлече низвергнатия голмайстор на врага, но това се оказаха само слухове и Фернандо остана в Мадрид с намерението да се бори за връщането на титулярното си място.

Това обаче изглеждаше невъзможно, а влизанията за по няколко минути в края на мачовете на бяха по вкуса на 27-годишния голмайстор, който не искаше да свири "втора цигулка" в пика на кариерата си.

Мориентес поиска трансфер, а белите якички на "Бернабеу" казаха "да", но само ако е под наем и в отбор извън Примера.

В един момент Шалке изглеждаше като сигурният нов тим на Фернандо, но в крайна сметка испанският национал премина под наем в Монако.

Удивителното беше, че въпреки неговата лоялност към Реал, той така и не бе успял да влезе под кожата на феновете на мадридистите. От трибуните го наричаха "Moro", което се използва за мюсюлманин и което бе доста неадекватно за човек родом от испански град само на три часа път с кола западно от Мадрид. Но такава беше съдбата му... За някои от ултрасите Моро си остана чужденец завинаги.

В Монако обаче го приеха много добре и бързо осъзнаха, че ще е перфектният заместник на контузения Шабани Нонда.

От самото начало това изглеждаше като перфектната сделка и за двете страни. В Мадрид феновете все още бяха обсебени от Роналдо и не забелязваха отсъствието на Мориентес, а в Княжеството се радваха, че са намерили ефективен и опитен стрелец, с когото да атакуват целите си.

Няколко месеца по-късно обаче усмивките щяха да са само по лицата на "монегаските".

Мориентес започна авантюрата си на Лазурния бряг по начина, по който бе свикнал в родината си. Бързо си възвърна върховата форма, а противниците често виждаха разперените му ръце след поредното попадения.

Но въпреки двуцифрената му голова сметка в Лига 1, нападателят бе запазил най-вдъхновяващите си моменти за Шампионската лига.

С четири гола в пет мача испанецът помогна на Монако да излезе от тежка група, в която бяха още отборите на ПСВ Айндховен, Ла Коруня и АЕК Атина. Последва първи мач на елиминации с Локомотив Москва, а попадението на Фернандо при загубата с 1:2 в руската столица се оказа безценно. На реванша отборът от Княжеството победи с 1:0 пред своя публика и отстрани "железничарите".

Монако продължи да крачи към обетованата земя, но жребият за четвъртфиналите развали настроението на "Стад Луи II". За Мориентес и компания предстоеше мач с могъщия Реал, който все още държеше правата му.

В Мадрид бяха на другия полюс и очакваха лесно да стигнат до полуфиналите. Все пак Моро - звездата на съперника - бе играч, който нямаше място в техния Галактикос.

На 24 март 2004 г. "кралете" приеха Монако и малко изненадващо губеха с 0:1 на почивката след попадение на Себастиан Скилачи. През втората част обаче изглеждаше, че всичко си идва по местата и за половин час между 51-вата и 81-вата минута домакините вкараха 4 гола и обърнаха до 4:1. Мориентес обаче не бе казал последната си дума и с глава реализира втори гол за Монако.

На реванша на 6 април в първите 30 минути двата отбора играха предпазливо и се проучваха, след което попадение на Раул смълча трибуните. Надеждата за "монегаските" отново просветна в добавеното време на първата част, когато Людовик Жули направи 1:1 след асистенция на Мориентес.

Пред домакините все още имаше планина за изкачване, но изравнителният гол им вдъхна увереност, че могат да го направят.

Три минути след началото на второто полувреме Монако започна да се катери. Мориентес се извиси над централния бранител Алваро Мехия и с глава прати топката в мрежата на Касияс.

По-малко от 25 минути преди края след изстрел на Уго Ибара изглеждаше, че топката ще излезе, но заелият позиция на линията на малкото наказателно поле Жули с пета чукна технично и направи резултата 3:1. До края нов гол не падна и благодарение на повечето голове на чужд терен Монако бе на полуфинал.

През следващите седмици "монегаските" преодоляха още едно препятствие в лицето на английския Челси след победа с 3:1 вкъщи и героично равенство 2:2 в Лондон. Мориентес се разписа и в двата двубоя, за да стигне до 8 попадения в 11 срещи.

В крайна сметка отборът от Княжеството не намери сили да направи последната крачка и на финала в Гелзенкирхен загуби с 0:3 от Порто на Жозе Моуриньо.

За съжаление Фернандо не успя да вдигне най-престижния трофей в европейския футбол и с "монегаските", но само за година си спечели толкова любов и уважение, колкото не успя за пет в Реал.

На следващия сезон той се завърна на "Бернабеу", където го посрещнаха със смесени чувства. Повечето го обвиняваха, че е предател заради попаденията му във вратата на Касияс и бурната му радост при тях, а някои от феновете гледаха по-обективно и отчитаха, че Фернандо е бил принуден да си тръгне след трансфера на Роналдо.

Но каквито и да бяха емоциите на запалянковците, беше ясно, че на Мориентес няма да му се даде шанс да се наложи отново в състава на Лос Бланкос.

Последва трансфер в Ливърпул и този път нападателят си тръгна от Реал завинаги.

Със сигурност му се искаше никога да не бе напускал "Бернабеу" и да не бяха погребвали неповторимия му тандем с Раул, но изборът му бе разбираем.

След като се оказа ненужен в клуба на сърцето си, знаеше, че трябва да продължи на друго място да прави това, което умееше най-добре. Дори с цената на попадения във вратата на Реал.

В края на краищата - ако един хищник е оставен да гладува в клетка, докато тези около него ядат до насита, никой не може да го обвинява, ако захапе ръка, подала се през решетките. Дори и ако същата тази ръка в миналото е била щедра към него и го е хранела доволно. Ако не вярватe, просто попитайте Фернандо Мориентес.

 

Най-четените