Дори тези, които следяха най-зорко представянето на Диего Форлан в Манчестър Юнайтед трудно ще стигнат до единодушие за него.
Успешен ли беше престоят на "Олд Трафорд" за уругвайския нападател, който този месец обяви оттеглянето си от футбола? Сър Алекс Фъргюсън го помни като "корав и внушителен играч", но Гари Невил в своята автобиография го слага в списъка с Клеберсон, Давид Белион и други трансферни провали на отбора от онези години.
Публиката на Юнайтед все още обича Форлан и пее неговата песен, особено около дербитата с Ливърпул.
Защото именно срещу големия съперник на "Анфийлд" уругваецът отбеляза двата гола, които завинаги спечелиха сърцата на феновете.
"Чувах ясно и силно трите хиляди наши фенове от сектора за гости", написа години по-късно Форлан. "Те пееха 'Диего, уооу, Диего, уооу - дойде от Уругвай и разплака ливърпулците'. Позволих си за секунда да се насладя на момента. Тези фенове пееха със своя манчестърски диалект по-силно от всичко, което можеше да предложи публиката на Ливърпул. Помислих си: 'Аз съм късметлия. Това е от типа моменти, за каквито мечтаеш като момче, моментите, заради които съм работил толкова здраво'".
Героичните му изяви на "Анфийлд" дойдоха в разгара на един 3-месечен период, който беше най-продуктивният за него в Юнайтед.
Както при доста футболисти, добили статут на култови герои за даден отбор, Диего Форлан компенсираше с труд, характер и решителност това, което не му достигаше откъм качества и шанс.
"Оле Гунар Солскяер веднъж ми каза, че тренирам по-здраво от който и да е друг негов съотборник", признава Форлан. Дори най-острият критик в света на футбола Рой Кийн проявява разбиране и симпатия към уругваеца.
"Ако един играч полагаше усилия - а Диего го правеше - ние го теглехме с нас; опитвахме да му помогнем. Диего беше честен и съвестен, затова на тренировка му казвахме 'Жалко, нямаше късмет, но утре ще се получи', а не 'Можеш да се напънеш повече от това'".
Всъщност талантът на нападателя заблестя след напускането на Юнайтед. На "Олд Трафорд" той изкара две години и половина, а после беше продаден на загуба от близо 5 млн. паунда. В следващите си седем сезона обаче, Форлан се представи страхотно в Испания, първо във Виляреал, а после през четирите години в Атлетико Мадрид.
Той грабна по два пъти трофея "Пичичи" за голмайстор на испанското първенство и "Златната обувка", преди да достигне върха си на 31 г. през 2010 г. Тогава вкара два гола във финала на Лига Европа, а после на Мондиал 2010 стана голмайстор и играч номер 1 на първенството.
Тогава какво не се получи за Форлан на "Олд Трафорд"?
Критиците му на първо място посочват неговата незадоволителна резултатност в Манчестър Юнайтед - 17 гола в 98 мача. Но само в около една трета от тези мачове той беше титуляр. В 61 срещи Форлан влизаше като резерва, в 43 от тях - даже за по-малко от 20 минути. В 16 случая получаваше по-малко от 10 минути на терена.
Има футболисти, които не показват най-доброто от себе си, когато се появяват като резерви, и Диего Форлан е сред тях. Само пет от головете му паднаха в мачове, които беше започнал на скамейката. Ако вземем единствено двубоите му като титуляр, резултатността му е по-приемлива - по едно попадение на всеки три мача.
По същото време обаче в тима бяха Оле Гунар Солскяер в неговия шести и най-продуктивен сезон за Юнайтед, както и набиращият скорост Рууд ван Нистелрой.
Опитът холандецът и Форлан да играят заедно нямаше как да бъде успешен и сър Алекс го обяснява с индивидуализма на Нистелрой: "Рууд искаше да бъде реализатор номер 1, такава беше природата му. Диего Форлан въобще не се появяваше на радара му, като ги сложиш двамата нямаше никаква химия. Диего беше по-добър с партньор. Но отбеляза някои безценни голове. Беше добър играч и огромен професионалист".
Първият полусезон на уругваеца в Юнайтед определено беше мрачен, защото той така и не успя да се разпише в 18 мача, а отборът не успя да вземе трофей.
Феновете продължаваха да го подкрепят, но той порази вратата след цели 26 мача суша. Най-сетне откри головата си сметка в един мач срещу Макаби Хайфа в Шампионската лига, когато Дейвид Бекъм му предостави изпълнението на дузпа в края при вече решен двубой.
Тогава радостта на Форлан от гола разбираемо беше сдържана, но същото не може да се каже за първото му попадение във Висшата лига.
Юнайтед се нуждаеше от изравнителен гол у дома срещу Астън Вила, Форлан го вкара с глава и обезумя от радост, сваляйки фланелката си.
Той се събличаше и при други попадения, като може би най-паметно е това срещу Саутхемптън - истински шедьовър със снаряд в горния ляв ъгъл. След като отпразнува гол до кръста, уругваецът не успя да се облече навреме за подновяването на играта и се наложи да играе в защита още докато държи фланелката си в ръка.
Разбира се, най-емблематичните моменти на Форлан си остават тези от 1 декември 2002 г. на "Анфийлд".
Победата с 2:1 над големия съперник стана знаменита, а вратарят на "мърсисайдци" Йежи Дудек сигурно още сънува кошмари за този ден. Дудек първо изпусна комично една върната топка между краката си и позволи на Форлан да отбележи елементарен гол на празна врата.
Само три минути по-късно Форлан се възползва от пас на Райън Гигс и със силен удар вкара в близкия ъгъл на Дудек, който отново се провали.
"Направо исках да прескоча оградата на сектора за гости и да се радвам при нашите фенове, толкова бях щастлив и изпълнен с адреналин", написа след години Форлан за радостта при втория гол.
Изглежда, че Диего имаше само още един момент с екипа на Юнайтед, който може да се сравни като адреналин - победният му гол за ценна победа с 2:1 над Челси. Случи се броени дни след геройствата на "Анфийлд", голът беше прекрасен и естествено, тогава фланелката също се оказа развявана в ръката на Форлан.
В края на онази кампания Юнайтед взе шампионската титла, като Форлан помогна с общо седем гола. Постепенно през следващия сезон той съвсем изпадна от състава и най-логичното беше да бъде продаден.
Днес Форлан не смята престоя си в Англия за провал, но и едва ли би твърдял, че нещата се развиха толкова добре, колкото се е надявал.
Трябва обаче да вземем предвид неговата особеност: той достигна върха си сравнително късно в своята кариера, а в Манчестър беше още като 22-годишен развиващ се талант.
Истината е, че десетилетие преди да постигне най-големите си успехи, Форлан нито надмина себе си, нито се изложи в Манчестър Юнайтед.
А феновете помнят не толкова цифрите, колкото ценните моменти - затова и няма да спрат да пеят за човека, дошъл от Уругвай, за да разплаче Ливърпул.
