Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Паоло Роси лежал в затвора, Путко Мафани бил пресаташе на Стоичков?!?

Паоло Роси никога не е лежал в затвора Снимка: Goal.com
Паоло Роси никога не е лежал в затвора
Кой сте вие, господин Мафани?

В началото на 2010 г. Христо Стоичков е нает за треньор на южноафриканския тим Мамелъди Съндаунс. Изведнъж в пресата ни се появява гръмовната новина, че пресаташе на този клуб става тамошен журналист на име Путко Мафани. Дори се цитират думи на Ицата: “Какво е туй име, бре?! Путко Мафани. Ще го фана аз него!“

Господин Мафани наистина съществува и работи като футболен пресаташе, но не в Мамелъди Съндаунс, а в съвсем друг отбор. И нито са се виждали, нито са се чували с Христо. Как става измамата?

Един от спортните журналисти в София случайно научава, че във футбола в Южна Африка има човек с такова име. И на мокра вечеринка с още неколцина колеги решават да пуснат „новината“. В едно от изданията дори се появява информация, че оркестър „Елен“ (няма такъв!) от ловното стопанство в Етрополе, където Стоичков ходи да стреля по елени, е съчинил специална песен по случая. Заглавието било „Путко Мафани с черните банани“... Заблудените читатели кълват като шарани, и така нищо неподозиращият африканец става хит у нас. Какво ли ще си помисли човечецът, ако разбере, че са разигравали скечове с него в „Шоуто на Слави“? Или че е герой в заглавия като „Путко Мафани ще брани Стоичков от тюфлеци“.
Когато Сираков си свали гащите

Със сигурност, чували историята как Наско Сираков си свалил гащите пред публиката на Левски, когато направил Славия шампион през 1996 г. за сметка на "сините". Този мит е смъртоносно оръжие в ръцете на цесекарите, когато трябва да дразнят опонентите си от „Герена“. Истината е, че докато играе за Славия в шампионския сезон преди 22 години, Сираков не е вършил такова нещо. Вкарва гол за "белите" при равенството 1:1 с Левски и толкова.

Историята с гащите всъщност датира от цели три сезона по-рано. Тогава Наско носи екипа на Левски, а мачът е срещу Черноморец и се играе на 4 април 1993 г. в София. Всички очакват победа, но играта на "сините" не върви. Малка група злонамерени зрители от сектор „А“ на националния стадион почват да ругаят и псуват Сираков. В крайна сметка Левски бие 2:0 след два гола на Велко Йотов. Но при първия нервите на Наско не издържат, и нападателят си сваля гащите пред въпросната групичка, а след мача Сираков с право казва, че тези няма как да са истински левскари.
Евроидиоти и дебили
За Левски се знае, че често се проваля в Европа. Прочут е случаят от есента на 1989 г., когато "сините" завършват 0:0 с белгийския Антверпен на „Герена“, а в реванша водят с 3:1 до последната минута. В доиграването обаче допускат три бързи гола и сензационно губят мача, известен още като „Чудото от стадион „Бозюил“.
Години по-късно, когато войната между "червените" и "сините" запалянковци вече се води в интернет, някой изобретателен ум от „Армията“ пише следното: „След този мач тв-каналът „Евроспорт“ определя "сините" като евроидиоти...“ Това не е вярно най-малкото по две причини – в онези години прохождащият „Евроспорт“ почти не излъчва футбол, а и подобна лексика няма как да прозвучи точно в неговия ефир. По-късно се внушава, че някакви белгийски издания са използвали този термин. В това, разбира се, няма абсолютно нищо вярно и всичко си е българска приумица за дразнене на противника. Но пък влиза във фолклора.
Другата митологема за левскарите гласи, че испанският печат ги определил за „дебили“ преди някакъв мач с техен отбор. Но на испански думата debil означава просто „по-слаб“. Същия термин може да се срещне в техните вестници и по адрес на ЦСКА при загубата им от „Барселона“ с 2:4 в полуфинала за КНК през 1989 г.
Снимка: YouTube.com
Евроидиоти и дебили

За Левски се знае, че често се проваля в Европа. Прочут е случаят от есента на 1989 г., когато "сините" завършват 0:0 с белгийския Антверпен на „Герена“, а в реванша водят с 3:1 до последната минута. В доиграването обаче допускат три бързи гола и сензационно губят мача, известен още като „Чудото от стадион „Бозюил“.

Години по-късно, когато войната между "червените" и "сините" запалянковци вече се води в интернет, някой изобретателен ум от „Армията“ пише следното: „След този мач тв-каналът „Евроспорт“ определя "сините" като евроидиоти...“ Това не е вярно най-малкото по две причини – в онези години прохождащият „Евроспорт“ почти не излъчва футбол, а и подобна лексика няма как да прозвучи точно в неговия ефир. По-късно се внушава, че някакви белгийски издания са използвали този термин. В това, разбира се, няма абсолютно нищо вярно и всичко си е българска приумица за дразнене на противника. Но пък влиза във фолклора.

Другата митологема за левскарите гласи, че испанският печат ги определил за „дебили“ преди някакъв мач с техен отбор. Но на испански думата debil означава просто „по-слаб“. Същия термин може да се срещне в техните вестници и по адрес на ЦСКА при загубата им от „Барселона“ с 2:4 в полуфинала за КНК през 1989 г.
Стоичков: Българин ме прецака!

На Христо Стоичков често пъти България му е крива за нещо. През 1992 г. например Ицо, като футболист на Барселона, беше фаворит за „Златната топка“, заедно с Марко ван Бастен. Всичко уж беше в полза на българина – носител на Купата на европейските шампиони, титла в Испания, голмайстор... Но накрая призът отиде във владение на Ван Бастен. А Стоичков се изцепи, че българският представител в анкетата уж гласувал за холандеца. И до днес доста запалянковци смятат, че по Ицо е бил открит „приятелски огън“ от София.

Истината е, че българският кореспондент на организаторите на анкетата от „Франс Футбол“ Иван Авуски е вписал Христо Стоичков на първо място в листата си. Само че по същото време излизащият в София вестник „Меридиан Спринт“ организира някаква негова си анкета сред българските спортни журналисти за най-добър футболист в света. И нашенските футболни пера класират Ван Бастен пред Стоичков. Чул-недочул, Христо решава, че от България са го прецакали за „Златната топка“.
Автобусът с тоалетната

През 1967 г. ЦСКА и Интер се срещат в полуфинал за Купата на европейските шампиони. Двата мача в Милано и София завършват с равенства 1:1, и трябва да се играе трети двубой на неутрален терен. За всеобща изненада, от „Армията“ дават съгласие тази среща да се състои на италианска територия в Болоня. Там "червените" губят с 0:1 пред препълнилите стадиона привърженици на Интер.

Всички се питат защо ЦСКА се съгласява на варианта с Болоня? Десетилетия наред се носи мълвата, че Интер уж им подарил един автобус „Барейрос“, в който имало тоалетна. За 60-те години подобна екстра действително звучи като техника от космически кораб. Левскарите дълги години се подиграват на червените си опопненти, че са се продали срещу „един автобус с клозет“.

Истината обаче е, че въпросният рейс е поръчан от ЦСКА още предната година, и по случайно стечение на времето пристига точно след този злополучен мач в Болоня. А съгласието да се играе на италианска земя е дадено от футболната федерация в София, но не и без одобрението на покровителите на ЦСКА от военното министерство. Някой успял да заблуди генералите, че в Болоня има силна комунистическа партия и всички марксисти-ленинисти щели да викат за отбора от социалистическа България.
Бижутер ли е Христо Йовов?
През есента на 2005 г. футболистът на Левски Христо Йовов прави едно от най-изумителните си изпълнения. В мача за Купата на УЕФА срещу Олимпик Марсилия ювелирът от Своге забива страхотен гол във вратата на Фабиен Бартез, с който носи победата за сините с 1:0.
На следващия ден един от спортните вестници съобщава, че агенция „Франс прес“ е определила Христо Йовов като „Бижутера в българския отбор“. Понеже звучи много красиво, всички преписват като папагали, и така техничарят се сдобива с прозвището Бижутера. Само че „Франс прес“ никога не е публикувала такъв текст. Всичко е плод на находчивия ум на един наш спортен журналист, който трябвало да пусне много бързо текст от десетина реда във вестника и измисля тази бижутерна история. 
Снимка: БГНЕС
Бижутер ли е Христо Йовов?

През есента на 2005 г. футболистът на Левски Христо Йовов прави едно от най-изумителните си изпълнения. В мача за Купата на УЕФА срещу Олимпик Марсилия ювелирът от Своге забива страхотен гол във вратата на Фабиен Бартез, с който носи победата за сините с 1:0.

На следващия ден един от спортните вестници съобщава, че агенция „Франс прес“ е определила Христо Йовов като „Бижутера в българския отбор“. Понеже звучи много красиво, всички преписват като папагали, и така техничарят се сдобива с прозвището Бижутера. Само че „Франс прес“ никога не е публикувала такъв текст. Всичко е плод на находчивия ум на един наш спортен журналист, който трябвало да пусне много бързо текст от десетина реда във вестника и измисля тази бижутерна история.
Петър Жеков и фантомния гол при 7:2

Най-скандалната статистическа илюзия се случва на 17 ноември 1968 г. Тогава един срещу друг излизат Левски и ЦСКА в прочутото дерби, завършило 7:2 за "сините". Интересното е, че "червените" вкарват първия и последния гол в двубоя. Като пръв голмайстор е вписан Петър Жеков. Но от съществуващите кадри се вижда съвсем категорично, че попадението всъщност си е чист автогол на Иван Вуцов. Което не пречи на "синия" Сашо Костов да каже след мача, че нарочно са пуснали първия и последния гол да бъде вкаран от ЦСКА. „Искахме отначало да видим колко от техните привърженици са дошли на стадиона, а накрая – колко са останали“, разправя синият №11.

Този автогол, писан на Жеков, всъщност се явява стратегически за спечелването на „Златната обувка“ от българския нападател. В края на сезона бомбардировачът завършва с 36 гола и грабва приза с един повече от Йоргос Сидерис от гръцкия Олимпиакос. Но едното от попаденията всъщност е въпросният автогол на Вуцата, който може с основание да претендира, че също има принос в спечелването на наградата.
Боби Михайлов и идеалният отбор на САЩ-94

Като капитан на България Борислав Михайлов носеше лентата при геройското ни представяне на световното първенство в САЩ-94. Там пази отлично, а спасените дузпи в осминафинала срещу Мексико станаха причина коментаторът Борис Касабов да възкликне: „Този чудесен, този невероятен Боби Михаойлов!“ Но в мача за третото място срещу Швеция той допусна четири гола за едно полувреме, и на почивката поиска смяна, за да отстъпи мястото си на резервата Пламен Николов.

По този повод в пресата ни се пуска слух, че заради четирите шведски гола Боби се е разминал с влизане в идеалния отбор на световното първенство, където попадат Христо Стоичков и Красимир Балъков. Но истината е съвсем друга. Въпросните най-добри единадесет са определени ден преди да играем със Швеция. И в тях като вратар №1 е записан белгиецът Мишел Прюдом.
Гунди ли е първият голмайстор на „Уембли“?
На 11 декември 1968 г. националният отбор на България завършва с престижното равенство 1:1 срещу световния шампион Англия. При това не къде да е, а на „Уембли“. В 32-рата минута Георги Аспарухов-Гунди открива резултата след  изящно изпълнена атака. Години по-късно, когато се правят напълно неуместни сравнения междсу Акспарухов и Стоичков, на много места може да се прочете, че „Гунди е първият българин с гол на „Уембли“, и то във вратата на легендарния Гордън Бенкс“. И двете неща не са верни. Във въпросния мач на вратата на Англия е Гордън Уест от Евертън, а не Бенкс. А първият българин, вкарвал гол на „Уембли“, е Димитър Миланов-Пижо. През пролетта на 1956 г. той се разписва при равенството 3:3 в олимпийската квалификация между България и Великобритания.
Снимка: LostBulgaria.com
Гунди ли е първият голмайстор на „Уембли“?

На 11 декември 1968 г. националният отбор на България завършва с престижното равенство 1:1 срещу световния шампион Англия. При това не къде да е, а на „Уембли“. В 32-рата минута Георги Аспарухов-Гунди открива резултата след изящно изпълнена атака. Години по-късно, когато се правят напълно неуместни сравнения междсу Акспарухов и Стоичков, на много места може да се прочете, че „Гунди е първият българин с гол на „Уембли“, и то във вратата на легендарния Гордън Бенкс“. И двете неща не са верни. Във въпросния мач на вратата на Англия е Гордън Уест от Евертън, а не Бенкс. А първият българин, вкарвал гол на „Уембли“, е Димитър Миланов-Пижо. През пролетта на 1956 г. той се разписва при равенството 3:3 в олимпийската квалификация между България и Великобритания.

„Историята на Паоло Роси е една от най-интересните в световния футбол. През 1979 г. нападателят на „Перуджа“ е обвинен в уреждане на мачове. Роси е осъден на три години затвор заради участието си в черното тото.

Но за Мондиал '82 треньорът на Италия Енцо Беардзот има неистова нужда от голаджия. И измъква по втория начин Роси от затвора. Паоло вкарва 6 гола за "скуадра адзура", а момчетата на Беардзот вдигат световната купа. От затворник Паоло Роси се превръща в Златното момче на Италия...“

Тази история може да бъде прочетена само и единствено на български език. И е една от най-големите заблуди в съзнанието на запалянковците ни.

Всички до един от по-старото поколение ще ви разкажат как Роси излязъл от килията и извел Италия до титлата. Звучи интригуващо, с изключение на това, че няма нищо вярно.

Роси действително е замесен в този скандал, заради което го наказват да не играе две години. Но в затвора не е прекарвал дори и един ден. В навечерието на Световното първенство играе за Ювентус при спечелването на титлата в Серия А.

Как е възможна такава масова измама?

Всичко тръгва от българските журналисти и коментатори на мондиала в Испания през 1982 г. Разбрал-недоразбрал, някой от тях пуска мухата на останалите за мнимата затворническа история на Роси. Тя пък идва "дюшеш" за пропагандата от онези години, когато се изисква да бъде бичуван гнилият капитализъм.

Така на всички български зрители е внушено, че именитият голмайстор е прекарал три години зад решетките.

Ако не вярвате, гугълнете името на Паоло Роси на български език с думата „затвор“ и разгледайте резултатите.

Най-малко десет са масовите заблуди, в които и до днес запалянкото ни е готов да се закълне.

Но тази с Роси не е единствената. По нашите географски ширини си падаме по теории на коспирацията и подобни пикантни любопитки и затова, когато ги няма, понякога си ги създаваме.

Вижте топ 10 на заблудите за българския фен в галерията.

 

Най-четените