"С такъв като Киело в отбора може да бъде спечелен всеки мач.". Казал го е... Няма смисъл да изброяваме - казвали са го почти всички треньори, които са се изправяли срещу Ювентус с Джорджо Киелини в редиците си.
Особено точно го описва Лука Рамон, главен редактор на "The Gentleman Ultra": "Джорджо Киелини е сред последните мохикани, които са готови да пролеят кръвта си на терена. Той е лидер от старата школа и защитник, който във всеки един момент се жертва за отбора. А най-изумителното е, че се наслаждава на всяка секунда от своята саможертва. Но да бъде възприеман само като железен воин е твърде ограничено за него. Киело е много повече!".
Независимо дали харесвате Юве или самия Киелини, замислете се не бихте ли искали да има такива бойци в любимия ви отбор? Ако кажете "не", вероятно няма да сте искрени. Но малко са щастливците като тифозите на "бианконерите", които знаят, че на терена е играч, който никога не се предава. Заради неговата сила, себераздаване, агресия срещу противниците и специфичното изразяване на радост с потупване със свит юмрук по гърдите - феновете го нарекоха Кинг Конг и едва ли има по-подходящо сравнение за него от това с художественото чудовище.
Но Киелини наподобява кръвожаден звяр единствено на терена. В живота е уравновесен и внимателен и се слави със своя интелект.
Джорджо е роден в Пиза на 14 август 1984 година. Майка му Лучия е бизнес мениджър, а баща му Фабио - ортопед хирург. Киелини израства в Ливорно - на 25 км от родния си град с наклонената кула и първоначално се увлича по баскетбола. Страстта му към спорта с оранжевата топка е жива и до днес, но още в първи клас избира да тренира футбол.
След 10 години в юношеските формации на Ливорно, през 2001-ва стига до първия отбор. По това време Рома откупува половината от правата му, но бранителят не записва нито минута с екипа на "джалоросите".
През 2004-а Киелини е закупен за 6.5 млн. отново в съвместна сделка между Ювентус и Фиорентина. Торинци плащат 3 млн. за частта на Рома, а "виолетовите" - 3.5 млн. за тази на Ливорно.
През шампионат 2004/05 защитникът се представя страхотно за тима от Флоренция и Юве откупува изцяло правата му.
В първия си сезон на "Деле Алпи" изиграва 23 мача и помага за спечелването на Скудетото, което по-късно е отнето от "бианконерите" в полза на Интер заради скандала Калчополи, а торинци са изхвърлени в Серия "Б".
Много от звездите напускат отбора, но Джорджо решава да остане и се превръща в клубна легенда.
Наред с успехите си на терена, футболистът не загърба и образованието. През 2010-а завършва бакалавърска степен по икономика и търговия в Торинския университет, а през миналата година стана магистър по бизнес администрация в същото учебно заведение.
Интересен факт за звездата на Юве е, че има брат близнак Клаудио.
Той също гони топката в детските си години, но не притежава нито таланта, нито целеустремеността на Джорджо. Като малък е голям фен на Милан, но животът го принуждава да се "пребоядиса". Все пак е футболен агент, който се грижи за интересите на именития си брат...
През юли 2014-а, няколко месеца преди да навърши 30, Киелини сключи брак с дългогодишната си приятелка Каролина. Двамата са заедно от тийнейджърските си години, а през лятото на 2015-а се роди дъщеря им Нина. "След футбола вече имам нова любов. Тя се казва Нина, а аз съм най-щастливият баща на света", написа тогава футболистът в сайта си.
Седмици преди сватбата на защитника се случи и най-големият скандал в кариерата му, макар че той беше потърпевш, а не виновник за него.
В мач от груповата фаза на Мондиал 2014 между Италия и Уругвай нападателят на "урусите" Луис Суарес ухапа Киелини, след което получи дисквалификация от 4 месеца, която забави дебюта му за Барселона.
Двамата си размениха остри реплики чрез медиите, но постепенно инцидентът ги направи приятели.
През пролетта на 2017-а Юве отстрани Барса на четвъртфиналите в Шампионската лига, а след мача двамата се прегърнаха и размениха фланелките си.
За известно време Киело бе превърнат в мъченик заради поредната канибалска проява на уругваеца, но тя бе проворикарана от биткаджийската природа на бранителя. Суарес усети, че срещу него е Кинг Конг и не успя да се стърпи да се покачи на гърба му.
Само за статистиката ще споменем, че проявите на "топли" чувства към Джорджо на терена са ежедневие. Носът му е чупен четири пъти, а белезите по тялото му са като на ветеран от армията. "Надявам се децата ни да наследят носа на Каролина, а не моя", обича да се шегува защитникът, който също не гали противниците с перце.
В момента Киело дели една съблекалня с Миралем Пянич и двамата са в отлични отношения, но босненският национал има какво да разкаже за сблъсъците с него, когато носеше фланелката на Рома.
През пролетта на 2014-а Киелини вкара брутален лакът на Пянич и бе чист късмет, че долната челюст на полузащитника остана на мястото си. "Не исках да го ударя. Просто се опитах да го блокирам, когато се отмести от стената - нещо като заслон в баскетбола. Извиних му се и няма проблем между нас. В такива мачове се случва да раздам някой и друг удар, а аз също получава такива", спокойно обясни тогава бранителят.
От италианската федерация не му простиха провинението и го наказаха за три мача по видеозапис.
"Няма да се променя", заяви Киелини и продължи да вдига титла след титла с Юве.
Наскоро подписа нов договор с "бианконерите" и ще остане в отбора поне до 2020-а. Добра новина не само за тифозите на торинци, но и за всички, които ценят железния боец и осъзнават привилегията да го гледат.
"Ако някога на Земята попаднат извънземни и вдъхновени от непреодолимо желание да разберат нюансите на любимата игра на нашия свят, поискат да им бъдат разяснени тънкостите на футболната защита, ще бъде невероятна глупост от страна на земляните да не покажат кадри на Киелини. Но дори извънземните да видят всеки пресечен от него пас, всеки успешен шпагат, всеки въздушен дуел, всяка спечелена битка на терена и всеки вдигнат трофей - това няма да им илюстрира и един процент от цялостната картина защо Киело е толкова специален.
Казал го е... Всички си го мислим, било то и с различни думи. А специално горните са на автора на "Football Times" Уил Шарп.
