Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не исках да му счупя краката, а само единия: Бръснача от Ливърпул, който свали якичката на Кантона и заби юмрук в лицето на Роби Фаулър

Нийл Ръдък - едно от най-лошите момчета на английския футбол
„Ние бяхме първите футболисти, които изкарваха големите пари. Бяхме първите с Поршетата, с Фераритата с вечери с по три момичета в леглата си. Пренаписахме историята. Бяха велики времена.“
Известен като Бръснача заради бруталната си игра, централният защитник премина през Милуол, Саутхемптън, Тотнъм, Ливърпул, Уест Хем, Кристъл Палас и Суиндън, а историите, които може да сподели от годините си на терена, са безброй.

Снимка: Getty Images
Известен като Бръснача заради бруталната си игра, централният защитник премина през Милуол, Саутхемптън, Тотнъм, Ливърпул, Уест Хем, Кристъл Палас и Суиндън, а историите, които може да сподели от годините си на терена, са безброй.
Една от най-бруталните се разиграва през 1996 година в мач на резервите между Ливърпул и Юнайтед. Брутално влизане на Бръснача чупи двата крака на една от звездите на „червените дяволи“ – Анди Коул.
Ръдък със съпругата си Леа Нюман
Ръдък и Вини Джоунс в един отбор! Кошмар за противника
„Тримата най-добри, срещу които съм играл, са Ерик Кантона (казва го почти през зъби), Дзола и Бергкамп. Кантона се подиграваше с мен в продължение на пет години и накрая реших да му сваля якичката. На него грам не му харесваше. Единственото, което искаше, е да ми раздава лакти и да ме рита. Вече не му се играеше футбол.“
Брутален, забавен, сърцат и винаги готов за конфронтация, независимо дали с противник, съдия, или съотборник – това е Нийл Ръдък.

Едва ли много от вас си спомнят Нийл Ръдък. Бруталният защитник остава в историята на Висшата лига не само като един от доста грубите футболисти, но и като един от класиците на английската игра от 90-те години.

Известен като Бръснача заради бруталната си игра, централният защитник премина през Милуол, Саутхемптън, Тотнъм, Ливърпул, Уест Хем, Кристъл Палас и Суиндън, а историите, които може да сподели от годините си на терена, са безброй.

Автор е на крилатата фраза: „Ако аз имах таланта на Стан Колимор, а той – моето сърце, щяхме да играем за Бразилия“, но най-интересните му случки на терена са тези за грубите му влизания срещу звездите на големите конкуренти от Манчестър Юнайтед, Арсенал и Челси в петте си години като играч на Ливърпул.

Една от най-бруталните се разиграва през 1996 година в мач на резервите между Ливърпул и Юнайтед. Брутално влизане на Бръснача чупи двата крака на една от звездите на „червените дяволи“ – Анди Коул.

А обяснението на Ръдък е по-шокиращо от самото му влизане.

„Най-много обичах да ритам Андрю Коул. При едно влизане му счупих и двата крака, защото ме дразнеше. Ако трябва да бъда честен, не исках да му чупя и двата крака. Исках само единия. Получи се перфектно. Той пусна топката да мине покрай него и не ме виждаше, че прииждам. Унищожих го напълно. Знам, че не беше много умно, но беше велико.

Защо не го харесвах, ли? Теди Шерингам ми е голям приятел и той не го харесваше. Щом Теди Шерингам не го харесва, и аз не го харесвам“, казва в интервю за talkSPORT през 2010-а Бръснача.

Откъде произлиза омразата между Шерингам и Коул?

Враждата между двамата датира около година преди инцидента с чупенето на краката на Анди. Коул все още няма 24 и се готви за дебюта си с националната фланелка в мач срещу Уругвай. Футболистът, когото трябва да замени, за да се появи като смяна от резервната скамейка, е именно Шерингам.

„Беше в началото на 1995-а. Тъкмо бях подписал с Манчестър Юнайтед и се готвех за дебюта си за Англия в мач срещу Уругвай – пише Коул в своя колонка за Independent през 2010 г. – Бях резерва. Трябваше да вляза на мястото на Шерингам (тогава играеше за „спърс“) в около 70-ата минута. Трябва да разберете какво ми минаваше през акъла, за да осъзнаете реакцията ми след това.

Бях много нервен и уплашен. Това беше кулминацията на мечта, която съм имал цял живот. Сигурно сте чували клишето: „Да играеш за страната си значи всичко за мен.“ Но за мен беше наистина вярно, повярвайте ми. Не само за мен, но и за цялото ми семейство. И особено за родителите ми, които са преминали през толкова много неща, за да ни осигурят всичко като малки.

Тръгнах към терена, 60 000 по трибуните гледаха. Шерингам излизаше. Очаквах леко ръкостискане и нещо от типа „Успех, Коули“. Готов съм да му стисна ръката. И той ме подмина. Подмина ме без никаква причина. И до днес не знам защо. Тогава дори не го познавах, така че не е имало и проблеми между нас. Но ние сме съотборници в националния отбор на Англия, а той ме подмина.

И знаете ли какво си помислих тогава? „Господи! Колко ли хора видяха какво направи Теди Шерингам с мен?“ Бях съкрушен. Бях объркан. От онзи момент нататък знаех, че с Шерингам няма да си допаднем.

Две години по-късно, през лятото на 1997-а, Ерик Кантона напусна Юнайтед и на негово място дойде Шерингам. Играхме добре заедно години наред. Отбелязахме много голове. Но не сме си казали и дума.“

Обидата е толкова голяма за Коул, че бившият нападател дори добавя: „По-скоро бих седнал за по чаша чай с Нийл Ръдък, който счупи краката ми през 1996-а, отколкото с Теди Шерингам.“

Но да се върнем на Бръснача, който има велика история и с вече споменатия Кантона. Французинът обичаше да гледа леко надменно над противниците си, но Ръдък няма как да му го позволи, въпреки че признава, че Ерик е най-добрият футболист, срещу когото се е изправял в кариерата си.

„Тримата най-добри, срещу които съм играл, са Ерик Кантона (казва го почти през зъби), Дзола и Бергкамп. Кантона се подиграваше с мен в продължение на пет години и накрая реших да му сваля якичката. На него грам не му харесваше. Единственото, което искаше, е да ми раздава лакти и да ме рита. Вече не му се играеше футбол.“

И двамата обаче разбират напълно, че каквото се случва на терена, си остава на терена. Затова и след дербита между Ливърпул и Юнайтед Ръдък и Кантона дори са споделяли по чаша бира в бара, а французинът дори му казал: „Хаерсва ми да играя срещу теб, но ти си луд.“

Въпреки афинитета му към разбиването на противниковата игра и бруталностите в защита, Ръдък започва кариерата си в Милуол на 12 като крило, играе дори като нападател. Преминава в Тотнъм пет години по-късно, но още в дебюта си, който, по ирония на съдбата е срещу Ливърпул, на него му се случва нещо, което след това сам ще прибави към арсенала си.

„Гари Гилеспи стъпи върху крака ми. Извадиха ме, но не знаех, че е счупен, и една седмица се разхождах със счупен крак.“

През 1993-та Ливърпул плаща за него рекордните за защитник по онова време 2,5 милиона паунда. След само два мача за мърсисайдци, Ръдък е поканен на бенефиса на Рони Уилън, където чупи скулата на Питър Биърдсли на три места. След това легандата на Нюкасъл се оплаква в автобиографията си, че Бръснача е действал умишлено, за да се докаже като корав пред феновете на Ливърпул, а Ръдък му отговаря в своята автобиография: „Направих му услуга с тази принудителна операция на лицето. Щеше да ме съди, но хирургът го посъветвал да изчака да спадне отока и тогава. Още го чакам да ме съди.“

Легендата на „червените“ Роби Фауър също страда от буйния нрав на Бръснача: „След една победа празнувахме и пиехме още в самолета на връщане. Стийв Харкнес реши, че е добра идея да се облекчи в обувките на Роби, докато той спеше. Когато Роби се събужда, аз вече съм бил заспал, си обул обувките и бързо разбрал какво му се е случило. Разбираемо, не бил много доволен от случилото му се, а момчетата посочили към мен.

В резултат на това, Роби извадил от чантата ми новите ми обувки Gucci, които тъкмо си бях купил за 300 паунда и започнал да ги реже. Грешка.

Когато кацнахме, отидох при него и му обясних, че не съм му правил нищо, а той трябва да ми възстанови обувките. Избухна скандал, започнахме да се блъскаме и накрая му забих един в носа, че да си знае.“

Брутален, забавен, сърцат и винаги готов за конфронтация, независимо дали с противник, съдия, или съотборник – това е Нийл Ръдък.

„Ние бяхме първите футболисти, които изкарваха големите пари. Бяхме първите с Поршетата, с Фераритата с вечери с по три момичета в леглата си. Пренаписахме историята. Бяха велики времена.“

Най-четените