Те слязоха от три черни автомобила. Никой не обърна внимание около малкото игрище, където стотина души зяпаха мачлето. Когато видяха, че в ръцете на младежите има бухалки, се чуха няколко писъка. След това всичко продължи около минута - атака директно на човека в синята фланелка, на когото помогнаха няколко от по-смелите му приятели. Юмруци, удари с батите, шутове. Полицейската сирена се чу, колите запалиха и типовете с качулки и лоши намерения се изпариха.
Не е сюжет на криминален филм. Случва се през август 2008 г., когато треньорът на Бари Антонио Конте събира приятели, основно бивши футболисти, за мач в Спиаджабела. Курортното граде е на десетина километра от родния му Лече, а причината за събирането е смъртта на близък приятел на Антонио в Намибия. Почит през уикенда, вечеря в курорта на компанията и един футболен мач на игрището, защото момчето, което си е отишло, също е играч от юношеските формации на Лече.
Хората с качулките атакуват Антонио. Другите не ги интересуват. Сред тях има действащи национали на Италия... На малката трибунка са приятели, роднини, включително годеницата и дъщерята на Конте. Писъци, ужас и сълзи.
"Никога няма да се свърши", клати глава треньорът, който е ударен и кърви, но нараняванията не са сериозни.
Днес светът знае за Антонио Конте като за един от най-сериозните наставници във футбола. Три пъти изведе Ювентус до титлата, спечели я и в Англия с Челси, а от миналото лято е начело на Интер. И, сякаш онзи горе си знае работата, в първия кръг новият му отбор посрещна Лече.
Освиркванията от гостуващия сектор бяха толкова силни, че заглушаваха над 60 000 фенове на Интер. Обидите... не искате да знаете какви неща се чуха в онзи августовски следобед. 12 години след случилото се в Спиаджабела, нищо не е простено и забравено. Омразата е още по-силна.
В неделя, на 19 януари, Интер гостува в Лече за първенство. О, какво дерби е това! Не исторически, не регионално. Това е дербито за главата на Конте. Охрана, наета от клуба, ще бди за него около хотела. Той няма да бъде пуснат да иде до къщата, в която е израснал, на един хвърлей от центъра на града. Защото там е най-омразната персона. И може да го ударят, ритнат, съборят на земята. И нещо повече дори...
Всичко започва преди 23 години. Но трябва да идем още по-назад във времето, за да чуете цялата история. Антонио Конте се ражда в Лече през юли 1969-а, обожава града си - наричат го "Флоренция на Юга", обожава футбола и местния отбор. Хората от региона Саленто ще ви кажат ясно, ако сте гост на мястото: "Има две неща, с които този град се гордее. Времето, слънцето, морето - това е ясно. И с футболния Лече."
Антонио расте в семейството на треньор, защото татко му вече не играе. Той води юношеския тим Ювентина Лече, един от няколкото в града. Естествено - години по-късно Конте съзира пръст на съдбата в името, когато преминава в Ювентус като футболист.
Малкият е фен на "Старата госпожа", освен на местната гордост Лече. Градът е пълен с тифози, за които любов №2 е Юве, който има 21 фенклуба в региона.
Конте расте с плакати на Роберто Бетега по стените на стаята му. Тогава това е звездата на Юве и Италия. Но двама играчи, които не излизат от състава на най-популярния отбор в страната по това време, са кореняци от Лече - Франко Каузио и Сержо Брио. Заради тях, през 70-те градът просто има слабост към черното и бялото. Днес е друго. Фенклубовете на Юве пак си ги има, но често са атакувани и тези, които подкрепят тима от Торино са наричани откровено "предатели".
Конте расте в години, когато не е така. След появата му в първия тим на Лече, тифозите не се интересуват дали е фен на Юве. Обичат го. Местно момче, което пробива в тима. Шест години по-късно, през есента на 1991-ва, той вече е твърде добър за гордостта на Саленто. Преминава в Ювентус. Мечтаният му трансфер е факт, а е едва на 22 години. Последният му мач за родния Лече е на 3 ноември 1991 г., когато един транспарант на трибуните казва всичко: "Където и да отидеш, ние винаги ще те подкрепяме, Антонио!". Тифозите не се сърдят, а се радват, че техен играч пак ще носи екипа на гранда.
"Този град е различен - разкрива обаче Сандро Морело, днес служител на футболния клуб Лече, но и близък приятел на Конте от три десетилетия. - Тук приемат с отворени врати и сърца чужденците, карат ги да се чувстват у дома. Но когато някой си тръгне, остава горчив привкус, че е забравил Лече. Не можеш да убедиш местните в обратното."
Но не всичко е толкова сложно. Обясненията понякога се състоят в един жест, в едно действие.
Конте има серия тежки контузии след 1996-а, а през лятото на 1997 г. идва един двубой, в който той току-що се е върнал на терена от травмите. Тази вечер променя живота на Антонио завинаги.
В онзи августовски ден Лече среща Ювентус. Първи кръг на новия сезон в Серия "А". За 83 минути новакът е напълно равностоен и дори има шансове да поведе. Тогава Пипо Индзаги се измъква и вкарва - 1:0 за фаворита. Историята може да приключи тук...
И по-добре да беше така.
В четвъртата минута на добавеното време Конте вкарва с глава. Гол, който просто подпечатва формалното 2:0. Радостта е луда - крясъци с вдигнати ръце, юмруци, които удрят въздуха. После и гърдите с емблемата на Юве, пред агитката на домакините. Нищо особено - един футболист, който е чакал близо 11 месеца да играе пак след контузии, вкарва гол и се радва, отприщва емоции.
Но след завръщането на отбора на Лече на Юг, нещата се променят. Градът е възмутен от Антонио.
"Та той е роден тук, защо беше нужно цялото това представление? Няма ли малко уважение?", са коментарите из кафенетата на Саленто. С дните, омразата се засилва. Всъщност, това е малко като лафа за мухата и слона, ако гледате от разстояние на него. Но в този регион емоциите и усещането за принадлежност и гордост са доста по-различни.
Не помага и клубът Лече. "Има код на честта и Конте го наруши. Явно за него не е важно къде е роден и кои хора са го отгледали и подкрепяли", казва дни след мача тогавашният директор на отбора Дзаноти.
Ултрасите имат нов враг. Обект на омраза. Естествено, в техния свят това е жизненоважно.
20 дни по-късно нещата стават още по-лоши. В мача срещу Интер, новаците губят с 1:3, а Франческо Мориеро излиза сам срещу вратаря на Лече. Подава на Ганц за 1:4, не стреля. После не отива да се радва с останалите играчи на гранда от Милано, вдигайки ръце за извинение към феновете на Лече.
Той също е от града, роден там и минал през отбора, преди да иде в Интер. Мориеро прави това, което усеща. И то е обърнато като опорна точка и нови съчки в огъня на омразата към Конте. Сравнението влудява ултрасите от южния град.
През пролетта на същата година Юве пристига за гостуване там и Антонио знае какво го чака.
"Gobbo salentino, vattane a Torino" - Предател на Саленто, върви си в Торино.
"Conte alla larga" - Конте, стой далеч!
Само два от транспарантите по трибуните.
Запява се и доста мрачна песничка. "За всички вас, които предадохте Лече, нека Свети Оронтий ви повали", в свободен превод. Статуята на светеца е в центъра на града.
Години наред посрещането му на стадион "Виа дел Маре" е едно и също. Конте в началото опитва да отвърне с хубави думи за града и феновете. После спира изобщо да говори с репортерите там, а просто взима душ и се качва в автобуса. Няма смисъл - става все по-зле.
През 2002 г. Антонио отново вкарва на Лече. Този път дори не вдига ръце от радост, просто се връща към центъра. Опитва всячески да покаже, че не е вложил нищо лошо при онази радост. След мача дори обявява, че когато един ден си тръгне от Юве, би искал да играе за родния си клуб.
Този ден идва две години по-късно. След 12 сезона в Юве, Конте се връща на Юг, за да опита да завърши кариерата си в отбора, където започва всичко.
Панталео Корвино, спортният директор на Лече, е ентусиазиран. Отборът е пълен с млади таланти (Валери Божинов е един от тях), а присъствието на опитен, солиден и видял всичко играч като Конте, ще е огромен плюс.
Има две пречки. Зденек Земан, треньорът на тима в онзи момент, и тифозите. Изключителен чешит и отявлен враг на Ювентус, Земан ясно казва мнението си за такъв трансфер. Той е критикувал няколко пъти гранда от Торино, че играчите му са допингирани, а съдиите им помагат. Не понася всичко, свързано с Юве. А Конте е именно такъв.
Въпреки това Корвино налага волята си. През октомври 2004 г. Антонио подписва едногодишен договор с Лече и обявява, че това е хепиенд, за който е мечтал. Корвино, щастлив от добре свършената работа, заминава на планирано пътуване за Буенос Айрес. На летището там, 12 часа по-късно, получава обаждане.
"Няма да играя в Лече, не мога да остана в града. Давай да разваляме контракта", му казва 35-годишният футболист.
Директорът бързо разбира какво е станало. Над 2000 ултраси атакуват базата на отбора в Калимера. Плакати, обиди, бомбички. "Не искаме Конте", крещят тифозите.
Играчът е съкрушен, но разбира, че няма как да играе в града и да не се притеснява за себе си и семейството си. Обявява край на кариерата и тръгва по пътя на треньор.
О, не - това не е краят. Защото през декември 2007 г. Конте премина всякакви граници. Разбирай - в очите на хората в Лече.
Ако има нещо, което те не понасят, това е Бари. Рома - Лацио и Интер - Милан са известните дербита от Италия за света. А това на Юг е толкова свирепо, че ги слага в малкия си джоб. Просто глобално никой не му обръща голямо внимание.
Един пример - нападателят Алесандро Контичио вкарва победен гол за Лече срещу Бари през 1999 г. за 1:0. Днес, 21 години по-късно, питайте някой в града за Контичио. "Не, не - това е Господин Кметът!", ще ви отвърнат. Снимките и портретите му са по стените на пекарни, кафенета и винарии. Заради оня гол.
Та, през декември 2007 г., Антонио Конте става треньор на Бари. Защо...защо?!
"Имам достатъчно твърд характер, за да го направя - е обяснението на самия наставник. - Знам как ще се приеме. Но за мен развитието ми, стъпките в кариерата и процесът да се уча, са по-важни."
И после - думи-куршуми, право в сърцето.
"Местното съперничество не значи нищо. Важен е резултатът на таблото."
Край. Права линия. Дори малкото сърца, в които е имало съчувствие и симпатия към Конте в Лече, са изстинали. Десет години след онзи проклет гол, всичко между Антонио и родния му град е свършено.
Естествено, съдбата си знае работата.
Три кръга преди края на същия сезон в Серия "Б", Бари гостува на Лече. За гостите мачът е без значение, те са в средата на класирането. Ако домакините спечелят оставащите си двубои, влизат в Серия "А".
В седмицата преди мача Конте отказва да говори с медиите. Отборът му бие с 2:1, а той спринтира в съблекалнята, без да се включи в радостта на терена. Стадионът е вулкан, който иска главата на предателя.
Лече все пак влиза в елита, макар и през плейофите. И мислите, че това е намалило омразата? Същото лято се случва атаката в Спиаджабела.
От тогава минаха 12 години. Конте се превърна в голямо име в професията, води Юве, Челси, националния тим на Италия, а сега е в Интер. Светът го уважава заради постиженията му.
Само в Лече омразата е все така силна. На фестивала на Свети Оронтий през 2016-а, той бе едно от десетте имена, наградени за "културни заслуги към града". Естествено, не дойде. Естествено, бе освиркан, оплют и освиркан - тоест, името му, прочетено от сцената.
Дори местните медии не се съобразяват с никакви журналистически правила и етика, когато пишат за него. Преди мача от първия кръг този сезон, когато Лече гостуваше на неговия нов отбор Интер, заглавието във в. "Nuovo Quotidiano di Puglia" бе "Дербито на Анти-Салентинеца". Това е Конте за местните - този, който ги предаде и се обърна срещу родния си град.
