Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Баща му береше памук, той започна като месар, но стана шампион с едно око, а битките му с Али се превърнаха в легенда

Баща му береше памук, той започна като месар, но стана шампион с едно око, а битките му с Али се превърнаха в легенда Снимка: Getty Images

Димящия Джо никога не е бил в перфектно здравословно състояние, но винаги се славеше със стоманена воля.

На 12 януари един от най-великите боксьори в историята - Джоузеф Уилям Фрейзър, или както бе познат - просто като Джо Фрейзър, щеше да навърши 79 години. За съжаление, брилянтният атлет между въжетата не сред нас от вече доста дълго време. През 2011-а Фрейзър ни напусна, покосен от рак на черния дроб. Но спомените за него и за великите му победи далеч не са избледнели.

Бъдещата машина за тупалки е роден през 1944 г. в бедно семейство. Баща му бере памук на плантациите, но губи едната си ръка при инцидент, а майка му готви храна за работниците. Въпреки почти нулевите си възможности семейството успява да си позволи да си купи малък телевизор, който се превръща в истинска магическа кутия за Джо.

Още от малък Фрейзър е влюбен в малкия екран. Не пропуска боксов мач и някъде там се зарежда мечтата му за успехи на ринга.

В селцето, в което живее семейството му обаче, няма зала, в която да тренира, затова момчето си измайсторява сам чувал, пълен със стари парцали. Но съвсем скоро Джо зарязва псевдо тренировките. Не защото си е намерил зала, а защото чупи ръката си. Семейството няма достатъчно пари, за да си позволи да гипсират ръката му, заради която тя така и не зараства правилно, а Фрейзър не се възстановява напълно.

Но щом болката отшумява, Фрейзър подновява тренировките вкъщи. Джо научава много около чувала, но това не е достатъчно да се защитава срещу съучениците му, които го тормозят заради цвета на кожата.

Затова на 15 г., след като се мести във Филаделфия и започва работа като месар, намира и зала, в която да тренира. Там бързо се превръща в най-добрия и няма конкуренция сред останалите трениращи. Но отново се случва нещо, което "спъва" бокса. Само на 16 г. Джо се жени и спортът остава на заден план и допълнителен начин за изкарване на някой долар повече.

Фрейзър не бива забелязан, за да стане професионалист, и влиза в националния отбор на САЩ. През 1964-та Фрейзър губи на квалификационния турнир за Олимпиадата в Токио, но заради дяволски късмет е включен в делегацията - друг боксьор получава контузия и Джо отива на негово място. Чудото продължава и в Япония, където Фрейзър печели златния медал след победа над германеца Ханс Хубер на финала.

Въпреки триумфа си в Токио впоследствие Фрейзър е принуден да спре с аматьорския бокс заради нова контузия. Олимпийският шампион получава сериозна травма на пръст на ръката. Не може да си позволи да остане и ден без работа, затова се връща в месарницата. И там щеше и да си остане, ако най-накрая не го забелязват.

Джо веднага приема предложението и започва да тренира неуморно. Режимът му е необичаен - Фрейзър тренира, ловейки кокошки, за да подобрява бързината си. Вместо чували, "блъска" по окачените трупове на животни в месарницата. Именно от тренировките на Фрейзър Силвестър Сталоун краде идеята за подготовката на героя си в легендарния филм "Роки".

Джо е изумително мощен, заради което получава прякора Димящия Джо.

Професионалната му кариера тръгва безапелационно. С нетрадиционния си стил Фрейзър минава през съперниците си като бърз влак през малка гара. Играе и за феновете, често сваляйки гарда си, а лявото му кроше бута всеки по пътя му. Но атрактивният му стил на игра носи своите опасности и самият Джо често бива пращан в нокдаун.

Кадър от първия мач между Фрейзър и Али, в който Димящия Джо печели след 15 вихрени рунда. Впоследствие срещата остава в историята като Мача на века. Снимка: Getty Images
Кадър от първия мач между Фрейзър и Али, в който Димящия Джо печели след 15 вихрени рунда. Впоследствие срещата остава в историята като Мача на века.

При един нелеп инцидент почти ослепява с лявото око. През 1965-а, по време на тренировка в залата отнякъде изскача болт, който го удря точно в окото. Всяка година проблемът му се задълбочава, но Фрейзър всеки път успява да излъже лекарите, че е в отлично здраве, преди да се качи на ринга. По време на очния тест Джо чете символите на дъската с дясното око, след което само се преструва, че с ръката прикрива дясното, но отново я връща върху лявото. Нещо, което, явно, никой не е успял да долови в поведението му.

Така Фрейзър става световен шампион при най-тежките почти сляп с едното око. През 1970-а печели титлата на WBA, побеждавайки Джими Елис в "Медисън Скуеър Гардън", след като от ъгъла на противника му хвърлят кърпата.

Но много фенове не броят Фрейзър за истински шампион. Преди това титлата е в притежание на Мохамед Али, но му е отнета, след като Али отказва да служи в армията по време на войната във Виетнам. През 1971-ва обаче двамата се срещат на ринга. Димящия Джо е по-бърз, по-точен и по-мощен от съперника си и нанася първата загуба в кариерата на великия Али.

Цели четири години по-късно идва и реваншът. Али вече е в пика на кариерата си, но същото важи и за Фрейзър, въпреки че година по-рано губи с нокаут от Джордж Форман още във втория рунд от двубоя им.

След вълнуващ втори сблъсък и 12 пълни рунда съдиите отсъждат победа за Али. Част от феновете недоволстват и е ясно, че всичко ще се реши в трети мач, останал известен в историята като "Трилъра от Манила".

Преди мача на 1 октомври 1975-а Али започва психологическа война срещу противника си - нарича го "горила" и още куп неща. Все пак двамата правят брутален мач и след 14 титанични рунда и двамата са готови да грохнат.

Али се прибира в ъгъла си и моли треньора да среже ръкавиците му, но Анджело Дънди отказва. Междувременно съдията решава да прекрати мача, тъй като лявото око на Фрейзър е напълно затворено, а дясното - почти, а над него има и сериозна рана. Така победата отива на сметката на Али, който впоследствие описва този мач като най-тежкия в кариерата си и като "най-близкото до смъртта усещане".

Това е и началото на края за Фрейзър. След това Джордж Форман не му прощава и за втори път го праща в нокаут, този път в петия рунд, а последният мач в кариерата му е на 3 декември 1981-ва - равенство, единственото в кариерата му, срещу Флойд Къмингс.

Последваха 30 щастливи години за Фрейзър, заобиколен от огромното си семейство. До 2011-а, когато лекарите му поставиха диагноза рак на черния дроб. Болестта го повали само за няколко месеца. Впоследствие Димящия Джо бе надживян от големия си противник - Мохамед Али, със само пет години.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените