Изплашени до смърт минувачи търсят подслон в кафенета и магазини. От прозорците им се вижда как разярената парижка тълпа преобръща и пали коли. Хвърчат камъни и бутилки, а тропотът на полицейските палки по щитовете на униформените прави уличната война още по-смразяваща кръвта.
Годината е 1968-а, месецът е май. Недоволството е срещу реформите в университетското образование. Първи излизат студентите, а няколко дни по-късно към тях се присъединяват и други слоеве на обществото, недоволни от политиката на правителството на генерал Шарл дьо Гол. Франция е блокирана от масова стачка и протести, в които участват над 10 милиона души.
В Париж е най-страшно. Сред дима и миризмата на изгоряло и сълзотворен газ сирените заглушават виковете на хората. Събитията, които едва не прерастват в гражданска война, съвпадат с провеждането на турнира Ролан Гарос.
Мейджърът в Париж през онази пролет на 1968-а е символен за играта, тъй като бележи началото на Оупън ерата. В надпреварата се включват и професионалистите, а организаторите увеличават наградния фонд до впечатляващите за онова време 100 хиляди франка.
Пет дни преди началото напрегнатата обстановка в столицата едва не принуждава организаторите да отменят турнира, но след среща с органите на реда тенисистите все пак са допуснати до кортовете.
Достигането до Париж обаче е истинско изпитание за спортистите.
Някои летят до Брюксел, а оттам си хващат автобус до френската столица, в която горивото е на изчерпване, а рафтовете по магазините - празни. Румънецът Йон Цириак също пътува до Франция през Белгия, но на автостоп. Шофьорът го оставя на 100 км от Париж, които изминава с колело.
Южноафриканецът Абе Сегал идва от Женева, където си купува Ford Mustang. Пълни резервоара догоре, а в багажника качва и няколко туби с бензин. Доста скъпо е пътуването на Клиф Ричи. Американецът каца в Люксембург, а оттам изминава 380 км с такси.
Но не всеки желаещ има късмета да стигне до Париж. В мъжката схема липсват имена като Артър Аш, Стан Смит, Маноло Сантана и Ян Кодеш. Голямата отсъстваща при дамите е Маргарет Корт, която няма време да влезе във форма след раждането.
Но публиката има какво да види и се наслаждава на играта на легенди като Род Лейвър и Кен Розуел. А страховете на организаторите за слаба посещаемост на Ролан Гарос не се оправдават и турнирът събира 120 хиляди фенове. Три пъти повече в сравнение с предходната година.
Една от причините за огромния интерес е добрата охрана на комплекса.
На него хората се чувстват в безопасност и спокойно коментират последните новини за метежите. На трибуните неизменно има зрители с радиоприемници, които съобщават на останалите какво се случва в страната. На феновете им е разрешено да нощуват на кортовете и почти всички се възползват от тази привилегия. Париж е осеян с боклуци, градският транспорт не работи, а по улиците върлуват бандити и мародери.
2700 долара за титла, обърнат финал от 5:7, 1:4 и крах на президента Дьо Гол
В зависимост от ситуацията по улиците и площадите тенисистите са принудени по няколко пъти да сменят хотелите си в хода на турнира. Това неминуемо се отразява на играта им и се случват доста изненади. При мъжете обаче финалът е очакван. Шампион става Кен Розуел, който побеждава Лейвър в четири сета. По-късно първенецът признава, че парижкият стрес го е преследвал с месеци. За победата си австралиецът получава 2700 долара. Само за сравнение - титлата през тази година ще донесе на шампиона 2,2 милиона евро.
При жените триумфира сензационно Нанси Ричи, която в решителния мач обръща двукратната победителка в Париж Ан Джоунс от Великобритания от 5:7, 1:4.
"На следващия ден след финала протестите спряха. Телефоните започнаха да работят и успях да се обадя на нашите в Далас, за да им кажа за победата. Невероятен момент!", спомня си американката. Получава малка купа и по 25 долара на ден командировъчни от USTA.
Майските събития от 1968 г. във Франция, влезли в историята под името Червения май, довеждат до смяна на правителството и оставката на президента Шарл дьо Гол. Франция поема по нов реформаторски път.
Тенисът пък завладява още повече сърца - не само край Айфеловата кула, а в целия свят.
