Преди близо 40 години в Лас Вегас се разиграва една от най-големите трагедии в историята на бокса, въпреки че първоначално нищо не предвещава последвалите тъжни събития. На 13 ноември 1982 г. американецът Рей Манчини и южнокореецът Дук Ку Ким се срещат на ринга в стандартен шампионски двубой. Експертите смятат Манчини за фаворит. Той е носител на пояса на WBA и се очаква да победи с лекота малко известния на публиката претендент. Но въпреки това Манчини е пределно амбициран.
Дук Ку е със статут на шампион на Азиатско-тихоокеанската боксова федерация, което е доста скромно по световните стандарти. Но в родината си кореецът е суперзвезда. Често е търсен от медиите, а хората в родното му село го понасят на ръце при всяко завръщане у дома. Затова не е никак изненадващо, че Ким също е мотивиран до краен предел. Преди да излезе на ринга, боксьорът дори пише върху един от абажурите на лампите в съблекалнята: "На живот и смърт!".
Корейският боец неочаквано започва боя доста уверено, нанасяйки няколко тежки удара на шампиона. Манчини е откровено изненадан от действията на претендента и не може да намери ключа към неговата необичайна техника. В средата на 15-рундовия мач Рей най-накрая взима инициативата. Азиатецът пропуска все по-тежки удари, но упорито се държи на крака.
В 11-ия рунд Дук Ку все пак е пратен в нокдаун. След няколко секунди обаче кореецът отново е на крака и се втурва в битка. Само за да понесе още и още от същото, пратило го на земята.
В този момент се нуждае да си поеме въздух и да мисли за защита, но вместо това продължава упорито да влиза в размени. В 13-ия Ким отнася 39 удара, а самият той не вкарва нито един тежък в целта.
В началото на предпоследния рунд Дук Ку пропуска още два мощни удара отдясно. Изглежда, че срещата отива към логичния си край.
Корейският боксьор се строполява на пода, удряйки се силно в тила. Ким успява да се изправи колебливо, но реферът Ричард Грийн моментално преценява ситуацията и спира боя. Няколко минути по-късно Ким е изнесен от залата на носилка и по пътя към болницата изпада в кома. Корейският спортист претърпява спешна мозъчна операция, но лекарите не успяват да спасят живота му. Оказва се, че хематомът, който се е образувал в главата му, е твърде сериозен.
След четири дни Ким си отива от този свят на болничното си легло, без да дойде в съзнание. Талантливият боксьор е само на 23 и оставя бременна съпруга. Според лекарите причината за смъртта му е един конкретен удар, който нанася най-тежките щети.
Трагедията получава огромен отзвук по целия свят и всички големи медии тръбят за случилото се.
Най-тъжното е, че смъртта на Дук Ку не е единствената около този двубой.
Няколко месеца по-късно майката на азиатеца се самоубива, неспособна да понесе загубата на сина си.
След това реферът Ричард Грийн също отнема живота си, обвинявайки себе си за смъртта на боксьора. Ричард е сигурен, че трагедията с корееца е в резултат на неговото невнимание. Вярва, че битката е трябвало да бъде спряна по-рано и това е зависело изцяло от него.
Естествено, на инцидента реагират и най-големите боксови организации, които са сериозно уплашени от случилото се. Навсякъде са въведени по-строги правила за медицинските прегледи, а съдиите трябва още по-внимателно да следят състоянието на боксьорите по време на битките.
Основната промяна е намаляването на броя на рундовете от 15 на 12. Тези правила все още са в сила.
След трагедията Манчини изпада в тежка депресия: "Тази ситуация просто ме унищожи, не знаех какво да правя. След смъртта на Ким имах чувството, че аз самият бавно умирам ден след ден. Всеки боец има уважение към опонентите си. Много уважавах това момче и не исках да му причиня това. Боли ме, много ме боли!"
Рей се затваря в къщата си и спира да общува с външния свят. Американецът дори планира да сложи край на кариерата си, но работата с психолози дава добри резултати. Той се завръща на ринга и печели още много победи, въпреки че далеч не е същият боксьор, както преди срещата с корееца.
Рей признава, че все има проблеми със съня, припомняйки си епизоди от трагедията. Но утехата му е, че синът на Ким, с когото се среща през 2011-а, не го обвинява за нищо.
