Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Габриела Сабатини - аржентинската богиня на тениса

В средата на май Габриела навърши 50.

Габриела Сабатини се оттегли от тениса едва на 26, но кариерата ѝ бе доста успешна.

На 13 спечели Orange Bowl, най-престижното събитие за играчи до 18 години.

На 14 се вля в редиците на професионалистите.

На 15 достигна до полуфиналите на Ролан Гарос и проби в топ 10 на ранглистата, където прекара общо 10 години.

На 17 вече беше милионерка.

На 20 спечели US Open.

За 11 години в тура тя взе 27 WTA титли, а само 20 тенисистки в историята имаха повече по онова време.

В продължение на малко повече от десетилетие Габриела даваше всичко на корта, но искрата угасна твърде рано.

Големият хроникьор на тениса Бъд Колинс разказва за последните дни от кариерата на аржентинката: "Треньорът ѝ ми каза, че никога не е виждал по-нещастен човек. Просто беше прегоряла."

Журналистите също бяха забелязали, че предишният огън, който гореше у нея, е изчезнал. Сабатини стискаше юмруци все по-рядко, а викът ѝ "vamos" загуби своята убедителност.

Много от специалистите са убедени, че Габриела не е успяла да разгърне пълния си потенциал. На това мнение е и Моника Селеш: "Можеше да спечели доста повече шлемове, сигурна съм в това. Не знам защо не успя. Тя имаше такъв огромен талант. Ударите ѝ бяха невероятни, а тя олицетворяваше съвършената елегантност."

Една от основните причини аржентинката да не спечели повече шлемове беше Щефи Граф.

Германката, с която Сабатини често си партнираше на двойки, я победи цели 11 пъти на "мейджър" турнири от общо 44, в които игра тя. Това са точно 25 процента, в които бе спряна от настоящата съпруга на Андре Агаси.

Но експертите посочват още няколко. И най-интересното е, че причините за неразгърнатия потенциал са тясно преплетени с това, което направи Габриела "божествената аржентинка на тениса", която се помни и обича и до днес.

През 1992-ра тя стана първата тенисистка, на чието име бе кръстен сорт рози. Това се случи на турнира в Маями и Габриела попадна в компанията на Одри Хепбърн, Елизабет Тейлър, Грейс Кели и кралица Елизабет.

През 1994-та пък американска компания започна да произвежда кукли "Габриела Сабатини". Бяха изработени само 2500 копия и струваха около 200 долара. Отделно за колекционерите имаше 100 специални бройки на цена от 2495 долара.

Напълно разбираемо е защо навремето Сабатини се превърна в "цвете" и "кукла".

На старите снимки може да ви изглежда старомодна, но през 80-те и 90-те тя беше безспорен секссимвол. Даже Роджър Федерер признава, че като малък е бил влюбен в нея. И, бъдете сигурни, че не е бил единственият.

През 1985 г., когато Габриела е само на 15, "The Los Angeles Times" пише: "Първо слушате какво говорят хората за нея. След това се вглеждате в играта ѝ и вече сте на кукичката - влюбени сте. Ако тенисът ви е на сърцето, няма как да не се възхитите на тази тийнейджърка. Само на 15 е и вече владее до съвършенство всички удари. А освен това е и процъфтяваща красавица, украсявала кориците на седем списания в родната ѝ Аржентина."

Сънародниците ѝ я обожаваха, а чилийският треньор на Сабатини в онези години Патрисио Апи твърди, че тя е била отдушник на нацията след държавния терор и поражението във Фолклендската война: "Изведнъж, сред депресията и лошите новини, когато изглеждаше, че се случват само нещастия, се появява малко ангелч и всички новини около него са само добри. Мисля, че това я превърна в идол на милиони."

Когато Сабитини става професионалистка, майка ѝ разказва, че популярността ѝ е направила живота им доста труден. Около къщата им в Буенос Айрес постоянно имало тълпи от хора, които надничали през прозорците, за да видят къде е израснала звездата. А самата Сабатини, чак в началото на 90-те, престава да се смущава, когато в ресторантите и по улиците хората я посрещат с овации.

Но Габриела беше обожавана не само в Аржентина. "На много турнири тълпи от влюбени момчета идваха на тренировките ѝ, наблюдавайки всяко нейно движение с блестящи очи", пишат журналисти, станали свидетели на култа към тенисистката. Те също така разказват, че при нея било обичайна практика да закъснява за пресконференциите. Защо ли? Защото винаги се появявала пред репортерите с прическа и грим.

"Тя може да излезе на корта с наведена глава, но изведнъж я изправя, усмихва се и около нея се появява невероятна аура", разказва легендарната Пам Шрайвър. От "The New York Times" са на същото мнение: "Сабатини излъчва естествена елегантност. Нейните удари са плавни и класически. А походката ѝ, широките рамене и атлетизмът се харесват дори на онези, които твърдян, че не си падат по спортистите."

Недостатъкът на атлетизма беше, че той ограничаваше играта ѝ - защото наистина беше изключителен, но все пак недостатъчън.

Сабатини беше мощна и издръжлива, така че се справяше добре с дългите разигравания от основната линия. Но срещнеше ли Граф, се пречупваше. Германката бе по-здрава и по-издръжлива. Мачкаше я.

През 1990-а обаче най-после успя да вземе ръка срещу Щефи, и то каква! Габриела победи германката на финала на US Open, което се оказа и единственият ѝ успех над нея в надпревара от Шлема. Граф беше в лоша форма, а играта на Сабатини бе станала по-разнообразна и с повече излизания на мрежата.

Но в средата на 90-те тя се върна към предишния си стил от основната линия във време, в което се появяваше поколение от по-мощни тенисистки, срещу които изпитваше големи трудности. Задаваше се началото на края.

Освен някои чисто спортно-технически недостатъци, Сабатини имаше и друг проблем - беше твърде мила и добра.

А в спорта това невинаги е добродетел. В най-напечените ситуации ти трябва инстинкт на убиец, за да оцелееш, а при нея липсваше. И още нещо - признава, че вместо да я мотивират, успехите усилвали напрежението върху нея. Твърди, че един от най-големите ѝ сривове настъпва, когато се приближава до първото място в ранглистата. Вероятно наистина е било така, защото така и не успя да се изкачи повече от третата позиция в седмичната класация.

В края на кариерата си Сабатини придоби репутацията на "паникьорка", след като загуби два мача за една година от 6:1, 5:1 в нейна полза. Във втория случай сервираше за победата срещу Кимико Дата (която игра до 2017 г., макар и с 12-годишно прекъсване в кариерата си), но направи 69 непредизвикани и 18 двойни грешки от въпросния гейм нататък.

Имаше опасения, че мекият ѝ характер може да попречи на маркетинговия успех на Габриела. Оказаха се обаче неоснователни.

През 1988 г. известният агент Арт Камински разказва за 17-годишната аржентинка: "Холивуд прави звезди от красиви жени, но спортът работи по различен начин. Габриела е много приятна за окото - има страхотни крака и зашеметяващо лице - и ако продължи да напредва, може да постигне голям успех в рекламата. Само езиковата бариера и сдържаният характер могат да ѝ поппречат."

И въпреки че Сабатини започна да се отпуска едва през последните години от кариерата си, рекламата ѝ донесе много. Освен тенис партньорите, тя имаше договори с производители на слънчеви очила Ray-Ban, часовниците Ebel, Fuji, Perrier и доста вериги от хранително-вкусовата промишленост. Тя беше лице на компании от три континента!

В тениса аржентинката не стана най-добрата, но в света на бизнеса тя беше пионер в доста неща.

Така например през 1991-ва стана първата спортистка със собствен парфюм. Рекламното гуру Анет Грийн казва, че преди Габриела само Мохамед Али е имал парфюм на името си, но никога не го е виждала в продажба.

През същата 1991 г. Сабатини става и първият спортист, подписал договор с Pepsi.

В същото време аржентинката не беше най-високоплатената спортистка и Граф печелеше много, много повече. Но в момента притежава успешна парфюмна компания, която носи нейното име и продава около 20 аромата по целия свят.

През 2006 г. "The New York Times" написа, че само от реклама Сабатини е изкарала над 20 милиона долара, които след това успешно е инвестирала в недвижимост. В момента живее в три страни: Аржентина, САЩ и Швейцария и във всички тях тя все още е разпознавана на улицата. Все пак тя е Богинята на тениса.

Най-четените