Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Имах най-добрите учители в пиенето, а често с нас в пъба бяха и онези от Ливърпул"

Ники Уелш е фен на Манчестър Юнайтед. От най-преданите. От тези, които биха дали и живота си за отбора. Но и нещо повече - той е бивш футболист на Манчестър Юнайтед, макар че е нормално да не знаете името му.

Преминава през академията на "червените дяволи" и точно когато е време да се влее в редиците на първия отбор, му съобщават новината, че се отказват от него.

Ударът е жесток за младия играч, който скоро осъзнава, че няма желание да играе за друг клуб и се връща в агитката, с която обикаля Англия и Европа.

Днес, вече на 54, е преуспял бизнесмен, който продължава да е все така отдаден на "червените дяволи". С помощта на изтъкнатия футболен автор Джон Лудън издаде и книга "My United Road", а един от първите, които дават заявка да я имат, е не някой друг, а самият сър Алекс Фъргюсън. Представете си каква фигура е Ники Уелш на "Олд Трафорд"...

***

Отгледан в сплотено ирландско католическо семейство от умопомрачени фенове на Юнайтед, той гледа първия си мач на живо в "Театъра на мечтите" през 1974 г. Десет години по-късно вече е сред първата кохорта млади "червени дяволи" във възродената и модернизирана академия на клуба.

Насърчаван от баща си Бари - самият той бивш професионалист -Уелш постъпва в школата още на 13 и първоначално тренира на митичния бивш комплекс Дъ Клиф в Салфорд.

"Бяха невероятни години. Ходех до базата с програмки от мачовете и изрезки от списание "Shoot!", за да взимам автографи от футболистите - разказва Ники. - Още тогава изживявах мечтата си. Мислех, че това е моята съдба, че е предначертано от звездите да отида в Юнайтед."

Сред съотборниците му в проекта YTS (Youth Training Scheme) са Алън Маклафлин, станал изтъкнат национал на Република Ирландия (и който за съжаление почина по-рано този месец), както и бъдещата легенда на Англия Дейвид Плат.

В първия си ден като част от програмата Уелш попада в кадър от репортажа на BBC в централните новини. Цялата страна вижда как един русокос тийнейджър лъска обувките на Брайън Робсън и мечтае да заиграе до него. Но когато е едва 18-годишен, след две тежки години, изпълнени с контузии, легендарният мениджър Рон Аткинсън слага край на мечтата му. Точно преди финала за ФА къп през 1985 г. срещу Евертън, Големия Рон го вика в кабинета си и му казва, че не възнамерява да разчита на него.

"Умолявах го да ме остави да се върна през лятото. Дори му казах, че ще играя без пари", с мъка си спомня Уелш случилото се в средата на 80-те.

Заедно с останалите юноши и играчите от дубъла е снабден със същия костюм, с който първият отбор тръгва за финала на "Уембли", а Юнайтед печели с 1:0 благодарение на великолепен гол Норман Уайтсайд в продълженията.

Вече е ясно, че Уелш си стяга багажа от клуба, но той пътува до Лондон със специално наетият за делегацията на "червените дяволи" влак. И ако не друго, то поне вижда славната победа над "карамелите" и запазва страхотни истории от времената, в които алкохолните подвизи на британските футболни звезди възхищават феновете. Говорим за така наречената "drinking culture".

"Имах проблеми с краката и слабините и претърпях три операции, така че прекарах доста време в лазарета заедно с Робо (Брайън Робсън), Пол Макграт и Норман Уайтсайд - разказва Уелш. - Присъединявах се към тях за техните прочути алкохолни турове във вторник, така че смятам, че имах страхотни учители що се касае до пиенето. Големия Рон им позволяваше да пият и да се забавляват колкото си искат, стига да играят добре в мачовете. В повечето от големите клубове беше същото. Дори в Ливърпул, който тогава беше най-успешният отбор и газеше наред. Отивахме в пъба на Пади (Патрик Креранд - легенда на Юнайтед от 60-те и началото на 70-те) и не беше никак необичайно там да заварим Алън Хансен, Алън Кенеди и Тери Макдермът."

Но да се върнем на екскурзията до Лондон: "Един от нашите така се беше нафиркал, че трябваше да го влачим по улиците. Нямаше как да го вкараме на трибуните и затова го оставихме на стълбището под кулите-близнаци на "Уембли". Направихме си график и на всеки няколко минути някой излизаше и ходеше да го наглежда. Този ​​играч беше Лий Мартин, а пет години по-късно вкара гола на победата, донесъл на Юнайтед трофея от ФА къп в преиграването на финала срещу Кристъл Палас през 1990-а."

Но след пиянството идва махмурлукът. Емоциите от "Уембли" отшумяват, а Ники е съкрушен заради това, че е отхвърлен от отбора на сърцето си. Виждайки го така унил, през лятото на 1985 г. Пади Креранд му предлага да отиде в Уест Бромич, където мениджъри са бившите звезди на Юнайтед Ноби Стайлс и Джони Джайлс. Идеята не е лоша още повече, че по това време се говори, че двамата могат да се завърнат като треньори на "Олд Трафорд" на мястото на Аткинсън и това е възможност и за Уелш да поеме по обратния път, ако успее да блесне. Но не успява. Нито пък Стайлс и Джайлс поемат "червените дяволи". След Големия Рон идва един шотландец, който ще се задържи на поста почти три десетилетия. Вероятно се досещате...

Незнайно кой вятър отвява Уелш в Малайзия, където хитри мениджъри са обработили местните, че идва огромна английска звезда.

Ники е вербуван от бизнесмена и предприемач Стивън Ся за клуб в Куала Лумпур, наречен Чек Пойнт.

"Пристигнах на летището и този човек, мистър Ся, ме посрещна. Следващото нещо беше да ме заведат в една зала на горния етаж, където имаше много журналисти и фотографи. Бяха организирали пресконференция. Ся започна с думите: "Бих искал да ви запозная с бъдеща звезда на Манчестър Юнайтед и Англия, Ники Уелш!". Не знаех какво става. Един от журналистите дори ме попита дали смятам, че трансферът ми в Малайзия ще увеличи шансовете ми за националния тим на Англия до 21 години."

След няколко месеца в Чек Пойнт, където играе с брата на Глен Ходъл, Карл, Уелш се завръща във Великобритания.

Не спира веднага с футбола и изиграва няколко мача за резервите на Порт Вейл, колкото да се убеди, че това не е "неговото".

"Просто бях загубил интерес - разказва Уелш. - Исках да следвам Юнайтед като привърженик. Бях изживял част от мечтата си, но чувствах, че съм по-добър като фен, отколкото като играч. Баща ми ми беше бесен дълго време."

Уелш се завръща по трибуните и е навсякъде с отбора, ставайки свидетел на славните години под ръководството на сър Алекс.

Десетилетия по-късно Уелш се завръща за кратко в играта и е треньор на един от внуците на Фърги в тима до 13 години.

Двамата се сприятеляват, а когато Ники разкрива, че е написал книга за преживяванията си в Юнайтед, великият шотландец, му казва, че задължително иска копие, което да вземе и да прочете по време на почивката си.

"Проблемът беше, че текстът беше само на лаптопа ми, а той заминаваше след няколко дни. Бях по работа в Лондон и посетих един ксерокс около "Кингс Крос", където отпечатах нещата, но едностранно във формат А4. Беше нещо огромно. Тогава намерих книговез в близост до университета "Салфорд" и го попитах дали може да ми свърши работа в рамките на денонощие. Служителят първоначално ми отказа, затова попитах дали случайно не е фен на Юнайтед. Ч​овекът ми казва, че дядо му е играл за Нютън Хийт Локос, а когато разбра, че книгата е за сър Алекс Фъргюсън, се съгласи да работи през нощта."

Някой да се е съмнявал, че името на Фърги отваря врати?

Най-четените